През този век Барселона е водеща сила във футбола основно благодарение на златното поколение от собствената си школа, което в продължение на години диктуваше футболната мода в Европа.
С Шави и Иниеста в халфовата линия, с Пуйол и Пике в защита, с Виктор Валдес на вратата и естествено, с Лионел Меси в предни позиции, клубът притежаваше ядро от звезди, отгледани в местната школа и от малки изучили стила на игра, с който им предстоеше да покоряват върхове.
Един от тези местни таланти е и Серхио Бускетс, който заедно с Пике и Меси е сред последните суперзвезди от прочутата "Ла Масия", които все още играят за Барса.
Но макар че години наред беше поставян сред най-силните халфове в света, Бускетс винаги е бил звездата в сянка, ултимативният отборен играч, който дърпа конците от дълбочина в халфовата линия, дава сигурност на защитата зад себе си и позволява на тези пред него да блестят.
И Бускетс обаче вече навлиза в различен етап от кариерата си и това все повече си личи през този сезон, когато Барселона изпитва големи трудности именно в средата на терена. Елегантният полузащитник постепенно залязва, за което допринасят и промененият облик на отбора, и тенденциите във футбола през последните няколко години.
Серхио никога не е имал толкова негативно начало на сезон. Откакто проби в първия отбор при Пеп Гуардиола през 2008 г., той много бързо измести утвърдени футболисти като Яя Туре и Сейду Кейта, за да стане на практика незаменим за каталунците.
От началото на 2019/20 обаче, Ернесто Валверде няколко пъти го остави резерва, а твърде показателен беше първият мач от Шампионската лига срещу Борусия в Дортмунд.
Тогава Бускетс беше заменен след час игра, защото просто не смогваше на темпото и пресата на противниковите халфове.
Във втория двубой от групата срещу Интер, Серхио беше сменен още по-рано, като заменянето му с Артуро Видал и преминаването към схема 4-2-3-1 всъщност донесе обрата за Барселона. Пет минути след влизането си, Видал изработи изравнителния гол, освен това пресираше яростно и халфовете на Интер започнаха да издишат.
Чилиецът е на 32, с година по-стар от Бускетс и във финален етап от кариерата си, но неговият хъс, физика, атлетичност и агресия го превръщат в еталон за съвременния халф. Това е моделът, който се търси от водещите клубове - и това е всичко, което Бускетс не е.
Иначе през миналия сезон Серхио си беше все така основна фигура и Валверде почти не му даваше почивка. Барселона спечели титлата, стигна финал за Купата на краля и се доближи на един мач от финала в Шампионската лига.
После дойде катастрофата 0:4 на "Анфийлд", от която очевидно Валверде си извади тежки изводи.
Персоналният бодигард на Бускетс Иван Ракитич - който го покриваше, компенсираше в тичането и му пазеше гърба през повечето минал сезон - изпадна от плановете и Барса търпеливо очаква да го продаде.
Без Ракитич ролята на Бускетс вече няма как да е същата. "Видал ни осигурява преса и може да всява безпорядък между линиите, точно това ни трябваше", обясни треньорът след победата над Интер. "А ако искаме контрол и притежание на топката, имаме Артур и Франки де Йонг".
Да, Валверде изобщо не спомена Бускетс, когато говореше за контролиране на мача и владеене на топката, а това щеше да е немислимо преди един-два сезона.
Старши треньорът обаче не може да бъде упрекван, че търси промяната и развитието в стила на "блаугранас". Футболът, базиран на контрола върху топката е под заплаха в цяла Европа.
Тотнъм бележи сериозен спад, Манчестър Сити също е затруднен (може би най-вече заради някои контузии), Лийдс на Марсело Биелса не спечели промоция за Висшата лига, Челси уволни Маурицио Сари, макар че първият сезон на италианеца завърши успешно с трето място в Англия и спечелване на Лига Европа.
И на ниво национални отбори Испания преминава през сериозен преход и вече не може да владее топката, както когато имаше Шави, Иниеста и Шаби Алонсо.
В последните години Барса записа тежки поражения от Рома, Ливърпул, ПСЖ и Ювентус, които надделяха с физика, агресия, издръжливост и скорост в домакинствата си срещу каталунците.
Тези отбори притежават различен тип халфове, докато стилът на Бускетс от година на година е все по-рядко срещан на такова ниво.
Не бива да забравяме, че нещо подобно се случи със самия Джосеп Гуардиола в последните му години като футболист.
Двамата с Бускетс несъмнено си приличат по силните си страни, притежават и доста сходни недостатъци откъм бързина, мощ и атлетичност.
Гуардиола напусна "Камп Ноу" напълно изчерпан и нуждаещ се от различно предизвикателство, когато беше на 30 г. Бускетс вече е на 31.
Пеп изкара неуспешен период в Италия с Бреша и Рома, преди да заиграе в Катар и да каже: "Мисля, че играчи като мен станаха изчезнал вид, защото футболът стана по-тактически и по-физически. В повечето клубове футболистите получават определени роли и креативността може да съществува единствено в тези параметри. За да играеш пред защитата сега, трябва да можеш да печелиш топката. Ако сега бях 20-годишен в Барселона, никога нямаше да стигна до професионалния футбол. В най-добрия случай щях да съм някъде в трета дивизия".
Същото ли се случва и в момента? За Бускетс картината все пак не е чак толкова мрачна.
Той остава част от испанския национален отбор, беше в състава за последните две квалификации, макар да остана резерва срещу Швеция. Бускетс даже се оказа единственият представител на Барселона в "Ла Фурия" заради контузията на Жорди Алба и формата на Сержи Роберто.
В Барса мястото му също не е съвсем изстинало и той още може да бъде много ценен, ако до него в центъра играят агресивни халфове, които тичат много, а противникът го остави да контролира мача от задни позиции, както толкова обича да прави.
Неговият футболен мозък все още е поразителен, Серхио притежава и страшно недооценени технически данни. Процесът обаче е необратим - все по-често ще бъде пресиран, все по-често ще губи топката, и то в опасни зони. Съответно във важните мачове Валверде все по-рядко ще рискува с него.
Интелигентността на Бускетс и статута му на легенда обаче обвързват бъдещето му с Барса и нищо чудно един ден да видим Шави като старши треньор на отбора, а Бускетс като негов асистент.
Тогава най-вероятно 4-3-3 и притежанието на топката пак ще бъдат в основата на непоклатимата философия на "Камп Ноу".
За момента пред Бускетс има две решения. Да се примири ли с все по-честото оставане на резервната скамейка и с по-периферната си роля в отбора, като все пак остане още няколко сезона и се изцеди до последно във физически план?
Или да последва примера на Гуардиола и да се оттегли в лига, в която интелектът и техниката са по-съществени от скоростта, мощта и непрекъснатата преса?
Каквото и да реши, за нас остава да се наслаждаваме на играта му, докато можем.
И да оценяваме това, което все още прави на терена, макар то обикновено да остава незабележимо за повечето зрители.
