За някои играчи основното нещо в живота са трофеите и славата, която вечно им е малко. В началото на кариерата си Ерик Ламела беше същият: нарцисистичен, арогантен и алчен да бъде известен. Но това, което се случва в ежедневието, променя хората. И ги насочва и учи кои са истински важните неща.
През октомври 2016 г. Ламела получи травма в бедрото и изчезна от радара за повече от година. Първоначално се очакваше, че ще се завърне на терена след няколко месеца, но всеки път, когато от медицинския щаб изнасяха информация за състоянието му, тя изобщо не беше обнадеждаваща. "Контузията на Ламела се влошава. Не знаем кога ще бъде в състояние да играе", казваха лекарите.
Възстановяването му се проточи доста, а в продължение на 6 месеца от Тотнъм се опитваха да заблудят медиите, че става въпрос единствено и само за травма в бедрото. Но през пролетта на 2017-а мениджърът Маурисио Почетино започна да разбулва мистерията: "Ерик изпитва големи психологически затруднения, тъй като умря любимото му куче. В момента не му е до футбол."
За всеки е ясно, че загубата на домашен любимец е сериозен удар за психиката, но все пак не е причина да не ходим на работа в продължение на месеци. Историята заприлича на трилър, а чувството, че от клуба крият нещо важно, ставаше все по-натрапчиво.
Контузия? Кокаин? Допинг?
Странната ситуация около звездата не можеше да се пренебрегне от английските журналисти и те започнаха разследване. Версиите бяха много и някои от тях си противоречаха. Появи се слух, че полузащитникът е бил диагностициран с "клинична депресия", а след това, че е бил хванат с допинг и от клуба всячески се опитват това да остане тайна.
Някои от таблоидите наистина прекалиха и написаха, че аржентинецът толкова се е пристрастил към кокаина, че е бил изпратен на лечение в клиника и изобщо не е ясно дали и кога ще заиграе отново.
И накрая - че е решил да прекрати кариерата си, за да прекарва повече време със семейството си. Доста неправдоподобно за футболист на 24. Не мислите ли?
Естествено, всички тези слухове достигнаха до Ламела. "Чух хиляди глупости по мой адрес", коментира звездата. Но ако всички тези версии бяха просто "глупости", както твърдеше той, какво всъщност се случваше с халфа?
За да разберете това, ще трябва да се върнем отново към 2016-а и да възстановим събитията в хронологичен ред.
Трагедията с брат му
Ерик има по-малък брат - Аксел, който по всичко личи е магнит за неприятности. През септември 2013-а, в деня преди дебюта на Ламела за Тотнъм, той е отвлечен и взет за заложник в родния му Буенос Айрес. Похитителите са доста скромни и искат откуп от около едва 500 паунда.
Историта завършва благополучно и Аксел веднага е освободен, след като престъпниците получават парите. А нищожният откуп изненадва сериозно полицията.
Оказва се, че Аксел вади голям късмет и похитителите дори не предполагат, че са отвлекли роднина на известен футболист. Семейството преживява случая единствено с лека уплаха, но три години по-късно братът на Ерик претърпява много по-сериозен инцидент. Младият мъж пада в басейн и удря жестоко главата си, след което остава парализиран.
В този момент Ламела провежда рехабилитация в Лондон заради травмата на бедрото, а когато разбира за злополуката, е съсипан. "Това беше най-тежкият удар в живота ми. Бях уплашен и толкова далеч от близките си. Благодаря на Бога, че Аксел оцеля", казва Ламела.
Ролята на Маурисио Почетино
Семейството заема много специално място в живота на аржентинския футболист. И преди, докато беше в Рома, и сега в Лондон, той постоянно поддържа връзка с роднините си. Изпраща им пари и се интересува как са, но няма възможност да пътува често до родината си и да се вижда с тях.
Затова решава да сподели дерзанията си с Маурисио Почетино, а треньорът на Тотнъм му казва: "Купувай си билет и се прибирай час по-скоро, за да видиш брат си."
На следващия ден Ерик е в Буенос Айрес, изпълнен с благодарност към наставника. "Той направи много повече от това просто да ми позволи да се прибера вкъщи. Маурисио е невероятен човек", казва Ламела, за когото Почетино се превръща същеврмеменно и в брат, и в баща в Лондон.
Само той знаел за трагедията в клуба и единствено на него Ламела можел и искал да се довери. Треньорът също се почувствал като част от семейството на сънародника си и преживявал трагедията. Бил в постоянен контакт с близките на футболиста и ги подкрепял.
Случката се превръща в преломен момент за Ерик, който преосмисля живота си. "Това беше една от ситуациите, които помагат да осъзнаеш кое е наистина важно в живота. Че здравето е по-важно нещо от футбола. Брат ми е само на 21 години, има син и момиче, което го обича безумно. Инцидентът, който преживя, е ужасен и се опитвам да помагам с всичко, което е по силите ми", признава Ерик.
Депресията
След известно време Ламела се завръща в Лондон, за да продължи възстановяването си. Но пристигайки в Англия, аржентинецът научава за смъртта на любимото си куче Симба. Вече достатъчно съсипан заради случката с брат си, нещата излизат извън контрол и е погълнат от депресия. Не обръща внимание на лечението, а състоянието на бедрото му се влошава.
В този момент кариерата на талантливия аржентинец е на път да приключи. Мисли си, че няма смисъл да играе футбол, когато "всичко в живота е против него". След посещение в Рим при познат физиотерапевт, ситуацията става още по-тежка. Оказва се, че контузията му е много по-сериозна и от най-стряскащите предварителни диагнози. Необходимо е да се извършат няколко сложни операции или да забрави футбола завинаги. И няма гаранция, че всичко ще свърши добре.
Ерик обаче решава да поема риска не само в името на кариерата си, но и заради брат си Аксел. "Просто не мога да живея без футбол. Трябваше да потърся начин да продължа да играя, въпреки че беше невероятно трудно. В крайна сметка съм тук, за да играя футбол, да печеля и да помагам на любимите си хора. Ако не беше така, отдавна щях да съм се прибрал в Аржентина", казва техничарят.
Раждането на детето му
14 месеца след бурята от тежки житейски удари, всичко при Ерик постепенно се подобрява. "Аксел вече реагира на допир и работи всеки ден, за да се върне към нормалния живот. Лекарите казват, че той отново може да проходи, но всичко зависи от това как ще премине рехабилитацията. Това отнема много време и всички ние трябва да имаме търпение и сила", казва Ламела за състоянието на брат си. Самият играч се възстанови от травма и вече е на терена с останалите асове на Тотнъм.
Но най-важното събитие, благодарение на което доскоро сиво-черният живот на Ерик отново бе обагрен в топли краски, се случи през ноември миналата година. Той и гаджето му София отпразнуваха раждането на първородния им син Тобиас. "Не мисля, че някога съм бил толкова щастлив, колкото след раждането на сина ми. Това е нещо уникално, което ме изплъзва с щастие всеки ден. Благодарение на бебето се промених", твърди Ламела.
В младостта си той обичаше да казва: "Харесва ми, че съм известен и че хората ме познават. Аз съм различен от другите, защото съм роден да играя футбол и да побеждавам." Но днес е променен и никога няма да бъде същият отново. Ламела извървя пътя до ада и обратно, а това му помогна да осъзнае, че в живота има неща, които са много по-важни от парите и славата.
