Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да смаеш Европа, да се сринеш до четвърта дивизия и пак да се изправиш: Историята на Парма

Големият отбор на Парма вдига Купата на Италия през 1999 г. Снимка: Getty Images
Големият отбор на Парма вдига Купата на Италия през 1999 г.
Част от историята на Парма е и краткият престой на Христо Стоичков в отбора. "Кръстоносците" го взеха от Барселона през 1995 г.
По-късно през Парма премина и Валери Божинов Снимка: Getty images
По-късно през Парма премина и Валери Божинов

В Италия не е изненадващо да видиш футболен клуб да постига най-големите си успехи и после внезапно да се срива заради някаква форма на банкрут. През годините точно това се случи на редица отбори от средата и дъното на таблицата.

Но ако има един конкретен клуб, който да символизира сензацията, триумфа и фалита в калчото, това е Парма.

Царе на последователните промоции, короновани с Купата на УЕФА на два пъти и стигнали до Серия "D", за да се върнат отново в италианския елит - жълто-сините минаха през всичко това.

По-младите футболни фенове може и да не осъзнават, че става въпрос за четвъртия най-успешен италиански тим в Европа (след Милан, Интер и Ювентус). През 90-те "кръстоносците" застрашиха хегемонията на Ювентус и Милан и направиха фурор в евротурнирите, а сезон 1990-91 беше едва първият им в Серия "А".

С големия тактик Невио Скала на треньорския пост, тогава Парма постигна шесто място, за да си спечели участие за Купата на УЕФА през следващия сезон. През 1992-а тимът взе първия голям трофей в историята си - Купата на Италия, а година по-късно спечели КНК, след което и Суперкупата на Европа с една паметна победа над Милан с 2:0.

От следващия сезон в Парма заигра Джанфранко Дзола, пристигнал от Наполи, за да сформира забележително атакуващо трио с Томас Бролин и Фаустино Асприля.

По-късно креативност в халфовата линия добави Дино Баджо, а на вратата застана един непознат 17-годишен талант на име Джанлуиджи Буфон.

В дебюта си Джиджи игра срещу действащия шампион Милан и опази суха мрежа, отразявайки няколко шута на Роберто Баджо и Джордж Уеа. На стража му предстоеше да се превърне в легенда, но това важеше и за други играчи от оформящия се състав.

През сезон 1995/96 към Парма се присъединиха защитникът Фабио Канаваро и нападателят Филипо Индзаги. За следващата кампания треньорът Невио Скала напусна, както и Джанфранко Дзола, но Парма продължи да върви нагоре. Новите попълнения Енрико Киеза, Лилиан Тюрам и Ернан Креспо се превърнаха в ключови фигури от най-силния отбор в историята на Парма. Назначеният за треньор Карло Анчелоти изведе "кръстоносците" до второ място в първенството и през целия сезон следваше Ювентус по петите.

Така Парма стигна до дебют и в Шампионската лига, но отпадна в груповата фаза и завърши на шесто място в Серия "А", а разочароващият втори сезон коства поста на Анчелоти. Следващият сезон обаче (1998/99) е този, за който тифозите говорят и до днес - Парма си спечели уважение по цял свят със спечелването на Купата на УЕФА и Купата на Италия, а в калчото беше постигнато четвърто място.

Това беше моментът под ръководството на Алберто Малезани, когато този изключителен състав достигна своя връх.

Последваха едно пето и още едно четвърто място в шампионата, а през 1999 г. голмайсторът Ернан Креспо беше продаден на Лацио.

Три години по-късно Парма вече не беше далеч от изпадане, макар че успя да завърши 10-и. Трудностите в Серия "А" бяха компенсирани с нов трофей - трета Купа на Италия с победа над Ювентус на финала. В края на сезона обаче, жълто-сините загубиха големите си фигури Буфон и Тюрам.

През 2003-а дойде огромният скандал с "Пармалат" и със собственика на компанията Калисто Танци. След като се установи, че милиарди евро липсват от млечната компания, футболният клуб също беше разтресен и в крайна сметка обяви банкрут. През 2004/05 изпадането беше близо, но Парма се спаси със 17-о място в класирането, а талисманът в атаката Алберто Джилардино и халфът Марк Брешано помогнаха за още една силна европейска кампания с достигане до полуфинал за Купата на УЕФА.

Парма игра в Европа и през сезон 2006/07, но оттам нататък се свлече до средняшки отбор в калчото, а през 2009 г. изпадна в Серия "B" за пръв път от 19 години.

Още следващия сезон клубът спечели промоция за елита и се задържа там няколко години, макар и изцяло в средата на таблицата. В този период Парма имаше талантливи играчи като Антонио Касано, Себастиан Джовинко и Амаури, дори Креспо се завърна на "Енио Тардини" в самия край на кариерата си.

Кошмарът дойде през 2014/15, когато на Парма бяха отнети точки по финансови причини, отборът беше на последно място в класирането и отново фалира, за да бъде принуден да започне отначало от аматьорските лиги.

Слизането чак до Серия "D" беше болезнено, но в тези тежки времена Невио Скала - бившият треньор от 90-те, стана президент на клуба и "кръстоносците" започнаха да си проправят път нагоре.

В поредни години Парма се изкачи до Серия "B", извоюва второ място и така спечели директна промоция за елита. За пръв път италиански клуб успя да постигне три последователни промоции за три години, а капитанът Алесандро Лукарели беше пряк участник в целия процес и игра в 4 различни дивизии за 4 сезона.

Сега Парма стои твърдо на 12-о място в Серия "А" и отново разваля плановете на грандовете. През септември Интер беше победен с 1:0 на "Джузепе Меаца" с паметен гол на Федерико Димарко. В доста прогнози преди сезона Парма беше сред фаворитите за изпадане, но ако продължава в същия дух, отново ще се стабилизира в златната среда на италианското първенство.

През това време тифозите отново могат да мечтаят за по-хубави дни във вълнуващата история на клуба и в бъдеще даже за ново приключение на европейската сцена.

Защото Парма вече доказа, че всякакви обрати във футбола са възможни.

Най-четените