Приключенията на британските треньори в чужбина

Той знае пет езика, може да ви каже "левият бек е пълен боклук" на шведски, немски и италиански, води национален отбор с близо 150-годишна история...

Що е то?

Рой Ходжсън, селекционерът на Англия, има зад гърба си дълга кариера на треньор из страни далеч от Острова.

Той е абсолютен лидер в това отношение сред колегите му в британския футбол.

Не че те са много с опит в сериозни европейски лиги...

Британските треньори пренасят играта в Европа в началото на XX в., но след Втората световна война не са търсени като някаква школа за преподаване на умения на Континента.

Ходжсън има 7 титли на Швеция с Халмщад и Малмьо, води Копенхаген, Гьотеборг, Удинезе и националния тим на Швейцария с успех, но се провали в единствения тим, който може да се счита за фактор на континента от изброените - Интер.

Безкрайно уважаван в Скандинавия, той знае говоримо пет езика, като репутацията му на джентълмен в северните части на Европа е непоклатима.

Някои други негови колеги от Острова обаче се забъркваха в чудни истории и приключенията им зад граница ставаха забавни.

Джон Тошак например спечели Купата на краля в Испания с Реал Сосиедад и титлата с Реал Мадрид, като дори два пъти води колоса.

Но и до днес остава паметна случката с него, при която сменя Уго Санчес на дербито с Барселона, когато Реал изостава с 1:2.

След мача е обвиняван от пресата за това, но не разбира добре въпроса и пита "кой, по дяволите е този Хюго, за да ми държи сметка?".

Мисли, че става дума за репортер от някой от двата мадридски вестника "Ас" и "Марка", които непрекъснато следят Реал отблизо.

Тошак си отмъщава за критиките (включително на въображаемия герой Хюго) след сезона, в който Мадрид печели титлата с 9 т. пред Валенсия през 1990 г.

"Можете да хванете големите ми топки", казва към репортерите на развален испански, а тълпата от фенове на площада одобрително шуми.

Ако отидете в Истанбул и срещнете готини типове, които са фенове на Фенербахче, не споменавайте Греъм Сунес.

Недейте, ще си развалите престоя в града...

Ако обаче си пиете чая с привърженици на Галатасарай, смело повдигнете темата.

През 1996 г. финалът за Купата на Турция бе на стадиона на Фенербахче, но големият враг го спечели.

Драмата стана пълна, когато в една луда секунда на умопомрачение (той е шотландец, все пак) Сунес грабна огромен флаг на Галатасарай от агитката и го забоде на центъра на терена!

Стадионът се разтресе, армия и полиция се намесиха, за да спасят Греъм от линч.

Стана национален въпрос, обсъждаха го по телевизии, депутати, министри...

Транспарантът със снимката на случката и до днес виси на стадиона на Галатасарай на всеки мач.

Така се става легенда!

Една от най-великите случки с британски треньори в чужбина дължим на Питър Рийд.

През 2008-а той бе национален селекционер на Тайланд, а на връщане от загубен мач автобусът на отбора се развали току до летището в Бангкок.

Стана страшно, защото рейсът спря на метри от място на бунтове - местни протестираха и се биеха с полицията.

Като видяха играчите, донесли допълнително разочарование предния ден, протестиращите атакуваха и тях.

Питър Рийд понаби няколко човека в този ден, сам признава не без гордост.

Коравият някогашен халф после помогна активно да избутат автобуса обратно до рампите на летището.

В Барселона през 1984 г. бяха бурни времена.

Президентът Нунес искаше най-накрая титлата, а Диего Марадона искаше да си ходи.

Отговорът и на двете - Тери Винейбълс.

Английският треньор пристигна и първото, което направи, бе да отмени трансфера на Уго Санчес (пак той!) от Атлетико.

Вместо него, за изумление на всички, Тери привлече Стив Арчибалд от Тотнъм.

Феновете бяха ужасени и когато Винейбълс с лекота подписа за продажбата на Марадона в Наполи.

11 месеца по-късно Барса празнуваше първата си титла от 11 години и всички бяха щастливи.

Тери се оказа прав...

Лошото е, че след това последваха години суша, а след Винейбълс и Арчибалд се заредиха британски трансфери - Гари Линекер и Марк Хюз бяха следващите на върха на атаката.

И до днес каталунците благодарят на Ел Тел - както наричат Тери Винейбълс, но се радват, че самонадеяният и екстравагантен англичанин е останал само сезон и половина...

11 години по-късно сър Боби Робсън донесе съвсем друга аура със себе си в Барса, макар и само за година.

Джентълмен в истинския смисъл на думата, той доведе в клуба Роналдо и върна Стоичков.

На феновете много повече от това не им трябваше...

Изобщо - британците носят и успехи.

Понякога носят и само колорит.

Но се броят на пръсти тези, които наистина успяха и оставиха следа завинаги в клубовете, където работиха извън Острова.

Новините

Най-четените