Такива като Тери вече не се произвеждат.
Човек, който слага главата си пред бутоните на съперника, за да спаси гол във вратата.
Верен на една емблема цял живот, като съдбата явно няма да му разреши да я защитава до последен дъх.
На 35 години, повечето от които изживяни с Челси, където отива едва на 14, Джон Тери ще напусне след края на сезона.
"Приказката няма да има перфектен край - както сам каза. - Не ми е предложен нов договор и явно клубът има други планове."
Същото се случи преди година със Стивън Джерард, който не окачи обувките в Ливърпул, а тръгна за Америка.
По подобен начин още 12 месеца по-рано Франк Лампард не получи честта да завърши кариерата си в Челси, където изигра мачовете на живота си.
Тери не е еднозначна фигура.
Но е категорично последният (поне засега) от един изчезващ вид.
Само си спомнете лятото на 2010-а...
В онзи ден Джон Тери легна пред "дулото на оръдието" в мача срещу Словения, за да спаси гол.
Сложи главата си, с ръце встрани от тялото, летящ успоредно на терена, като рискуваше да си счупи врата, да изгуби ухо или око пред налитащия нападател.
Гол нямаше. Това бе пример за лидерство.
Преди години Тери Бътчър, Тони Адамс, Марк Райт или Пол Инс нямаше да се поколебаят да играят контузени за родината или да легнат с главата напред пред удара на съперника.
Днес футболът е различен.
Тери на 35 години оставя ярко наследство.
Той е последният от поколението на биткаджиите - Рио, Лампард, Джерард, Бекъм, Скоулс, Коул... Хора, от които Англия чакаше поне една титла.
Джон спечели достатъчно с Челси, макар и кариерата му за националния да бе с печални нотки.
Два пъти му взимаха лентата след издънки извън терена, като аферата с гаджето на един от добрите му футболни приятели Уейн Бридж бе особено скандална.
В другия случай го обвиниха, че е расист, задето обиди Антон Фърдинанд.
През годините той е фигура на омраза от съперниците на Челси, които го асоциират с новата ера на този клуб, парите на Абрамович, титлите...
Мнозина го ограждат като основната мишена и сочат скандалите му извън терена за опорна точка.
Но на игрището славата е повече от тъгата.
Да, изпусна дузпата през 2008-а, която правеше Челси шампион на Европа.
Уцели греда и Юнайтед взе трофея.
Да, бе изгонен за необясним ритник по Алексис Санчес в полуфинала с Барселона и това сякаш извади Челси от играта.
Пропусна финала в Мюнхен, вдигна купата без да е по екип...
Но бе там, когато Челси вдигна четири титли във Висшата лига.
С капитанската лента.
Не изпусна и минута от миналия шампионски сезон - 38 пълни мача, въпреки възрастта му.
От трибуната "Матю Хардинг" виси транспарант: "Капитан, лидер, легенда".
Няма да го свалят и след напускането му.
Неговото място на "Стамфорд бридж" не е в картотеките.
А в сърцата на феновете.
Ray Wilkins says he is "flabbergasted" by #CFC's decision not to renew John Terry's contract https://t.co/oswPF2ddpH pic.twitter.com/lHfAyQFcnj
— Sky Sports Football (@SkyFootball) January 31, 2016
