Надписът над входа на Народното събрание не е просто изречение.
Той е символ, превърнал се е в мото през годините, естествено, за тези които намират мотивация да го препрочитат и вдъхновяват от него.
"Съединението прави силата".
На 6 септември България във футбола трябваше да има решителен мач, който да докаже, че можем да сме силни, въпреки че не сме мощни и големи.
Планът бе да докараме нещата до сблъсъка с Италия като трети в групата, победили Норвегия в София, и да опитаме да измъкнем точка или три от "скуадра адзура".
Да обединим усилия - футболисти, запалянковци, медии, за да направим нещо "със съединена мощ" на този ден.
И да оставим следата си в квалификациите.
Красиво звучи, но няма да е тази година.
В 21,45 ч Италия ни приема в Палермо, а мачът е просто за статистиката. Излишно е да се заблуждаваме с приказки какво би станало ако...
Дори да победим, което изглежда доста невероятно, ще останем достатъчно далеч от първите три места.
И ще трябва да идем и да бием в Хърватия след месец, а две победи поред над фаворитите в групата като гост... Такива чудеса не се случват.
Тъжното и жалкото е, че сме извън играта цели 3 рунда преди края на битките. Че на 6 септември вместо един десерт на деня на българите с важен мач, битка и малко ентусиазъм, отборът ни сервира студеното блюдо на един безсмислен двубой.
Тоест - за домакините е важно да ни бият, за да са сигурни за европейското. Вероятно ще го направят с 1:0 като последния път, пак в Палермо. Пак на 6 септември, но преди 2 години.
Това е смелата ни прогноза за мача - ще ни бият икономично и по италиански с 1:0, без да си дадат зор.
А помните ли 6 септември 2013-а?
Надигравахме се с тях, отборът на Любо Пенев направи много силен мач и изпусна пет положения пред Буфон.
Загубихме, но си направихме кефа да видим един здрав и непримирим български отбор. В духа на този ден - 6 септември.
Днес ни е притеснено дали изобщо да гледаме мача.
След филмчето на ужасите от четвъртък срещу Норвегия, май втори епизод ще ни дойде в повече.
Некласирането ни, а то вече изглежда сигурно, носи загуба от близо 7 милиона евро на БФС и футбола ни.
Не е сигурно дали от това най-много ги боли запалянковските души.
Но подходът ни за мача е направо позорен - първите двама души от ръководството на футбола ни Борислав Михайлов и Йордан Лечков изобщо не пътуват. Дори те отписаха отбора.
Останалите отиват на ваканция.
Символният за историята на България 6 септември днес е симптоматичен за футбола ни - в него всичко е "екскурзионно" и някак за отбиване на номера.
Жалко. А е толкова светъл празник.
На него ще гледаме един тъжен мач.
