Лотар Матеус може да обиколи всички ресторанти, барове и дискотеки на София в следващите 150 дни. Тези пет месеца германецът сам си писа "гарнизон с преспиване" благодарение на победата в Уелс.
При неуспех щеше да е тягостно и безсмислено Матеус въобще да остава в националния, но сега до мача с Швейцария и той, и отборът му имат картбланш.
С първото полувреме в Кардиф се видя защо най-вероятно няма да се класираме. С второто - защо все пак още бием поне отбори като Уелс.
Матеус не е магьосник, но някак успя да внуши на играчите си да се бият. Преди дни капитанът Стилиян Петров прогнозира, че с Лотар в националния ще дойде нещо, което преди никога не е било там - дух за битка. Оказа се прав. В лютата битка с коравите глави на британците нашите не се дадоха.
И сега поне до 26 март Лотар може да се усмихва и да е спокоен. А феновете да не се отдават изцяло на отчаянието.
До сблъсъка с Хицфелд и неговите "оловни войници" от Швейцария можем да кроим планове, да гледаме скришом дори към класиране.
Ясно е едно, и то не е маловажно - няма да сме последни в групата и отпаднали на Нова година, което изглеждаше напълно вероятно преди боя в Кардиф.
Дори и само затова хер Матеус заслужава най-доброто.
Дайте му маса в хубави ресторанти, осигурете му най-стилните изпълнителки на онова, което доскоро бе чалга (сега - балканска салса). Заведете му и ... Стоп, той сам ще намери най-достойната компания за масата си! Доказал се е!
Колко малко му трябва на човек, когато е фен на българския спорт. След побоят, който нанасят на ЦСКА и Левски в евротурнирите, след нечуваните провали на националния от 6 години насам. И на волейбол малко не стигна и сме далеч от медалите.
Добре че се появи този Матеус! Реалистът е длъжен да се обади - е, все пак добре, че насреща бе точно този неособено класен Уелс.
Но нейсе, да гледаме позитивно.
Наздраве за биткаджиите на Матеус! Така да продължават, да тренират по два пъти дневно на лагерите на националния (както бе в Кардиф), да слагат главите си пред бутоните на съперника (като Стилиян и Иван Иванов), да влизат във всяко единоборство все едно е последно, да се радват след края искрено и шумно, сякаш са били Бразилия...
Това го бяхме позабравили.
Пък кой знае. Още една победа и ще вземем да се озовем на друг коловоз в квалификациите.
