Националният парк Сноудония едва ли е първият ви избор за почивка, а ако решите да прекарате отпуската си във Великобритания е по-вероятно да се насочите към Шотландия или Англия.
Ако обаче вече сте били в северната част на страната, и сте очаровани от Хайлендс и суровата, каменна красота на Шотландия, или пък от зеления, пасторален пейзаж на Пийк Дистрикт в Агнлия, е време да обърнете поглед и към Уелс за нещо, условно казано, по средата.
От алпийски, скалист релеф и ледникови езера, през тучни зелени долини с каменни огради и овце до море, реки, плажове и кокетни, обагрени в пастелни цветове градчета и селца - почти задължително с крепости.
Хем диво и сурово, хем питомно и гостоприемно. И не задължително дъждовно.
Обикновено под национален парк разбираме строго защитена дива природна местност с най-много някоя хижа в нищото. Сноудония обаче не включва само масива на едноименния връх Сноудън - най-високият в Уелс и Англия, а общо 9 планински масива, десетки километри крайбрежие, населени места и територия над 2100 кв. км. - огромна част от Северен Уелс.
Тоест - сериозно разнообразие от възможности за разходки, преходи, алпинизъм, колоездене, водни активности от кану през рафниг до плаж и диво плуване в езера, до историческа и културна програма, и - естествено - бърз достъп до цивилизация, риба с картофки и пъб.
Още един плюс на най-големия и най-стар национален парк на Уелс е, че е туристически, но не е свръхпренаселен. Разполага с необходимата инфраструктура, която да приюти, изхрани и превози около 4 милиона туристи всяка година, но няма влудяващите тълпи на най-популярните места, които да скрият атмосферата и идентичността. Освен това голяма част от посетителите на парка са местни - от Уелс, или от Англия.
Сноудън
Най-високият връх на Уелс и Англия прави изключение от правилото за по-малкото туристи. Там има тълпи, особено в хубав, почивен летен ден. Има ги и в мъгливо, ветровито и дъждовно време, но просто не изпъкват толкова заради намалената видимост.
А и трябва да извадиш луд късмет, за да уцелиш слънчев ден на Сноудън - върхът и районът около него са известни като едно от най-влажните места в Обединеното кралство и твърде често върхът е обвит в мъгла или облаци. Плюс силен вятър.
Това е и една от причините към този преход да се подхожда с необходимия респект. Най-високата точка на Уелс и Англия е "смешните" 1085 метра, но денивелацията при изкачването е поне 720 метра - според избрания маршрут.
До върха има редица пътеки от различни подстъпи в планината, но най-популярният и лесен е от селцето Ланберис. "Лесен" е определение спрямо останалите варианти, които или имат доста стръмни участъци, или са направо опасни, или са логистично по-пипкави.
Маршрутът към Сноудън от селцето тръгва директно от Ланберис, а там се предлага и наистина лесна опция - влакче, което се качва на метри от самия връх, а пешеходната пътека се вие около трасето му.
Което също може да се разтълкува подвеждащо като лесен преход - щом и влак може да се качи до там.
Денивелацията от Ланберис до върха е 975 метра, а разстоянието е 14,5 км, което е почти като да изкачиш Мальовица в Рила (там денивелацията е около 100-тина метра повече). Някои участъци са доста стръмни, не е изключено да завали, а вятърът и мъглата в горната част добавят към усилието. Освен това въпреки че надморската височина е едва 1000 метра, пейзажът - или това, което се вижда от него, е алпийски - скали и липса на висока растителност.
За хора с опит Сноудън е хубаво, удовлетворяващо натоварване. За туристи без опит може да е мъчение, което се засилва от гледката на минаващия наблизо влак на лесния път и вида на десетките британци по шорти, включително малки деца, които смело продължават нагоре в брулещия вятър.
Гледките - поне докато ги има в по-долната част - са страхотни - към сгушения в долината Ланберис, езерото край него, и тучни ливади с каменни огради и овце като за картичка.
Самият Ланберис е чудесно местенце, разположено на езерото Лин Падарн, с боядисани в пастелно синьо, розово и жълто къщи (типично за някои части на Уелс). Наблизо има крепост, а около езерото е живописно, приятно за разходки и изключително зелено.
Езикът
В Уелс местният език - уелският, е официален, и всеки надпис е и на уелски, и на английски. Второто е единственото ви спасение, защото уелският е напълно невъзможен и нечетим.
Истинското, автентично уелско име на парка Сноудония е Eryri- Еръри. Връх Сноудън е Yr Wyddfa - Ър Уидва, а самият Уелс всъщност се нарича Cymru - Къмри. Тави нетипична за англоговорящ употреба на гласни е кошмарна, и единственото спасение, е че всички говорят и пишат и на английски.
Макар и с такова произношение и начин на изразяване, повлияни частично и от Северозападна Англия, че на всяко изречение се чувстваш дълбоко разколебан в когнитивните си способности, защото трудно разбираш какво ти казват.
Cwm Idwal
Зад поредната невъобразима комбинация от букви, която няма и "превод" на английски стои изключително красив ледников циркус в Сноудония/Еръри. Обиколката на Кум Идуал е лека разхозка за около 2 часа около едноименното еpеро Идуал и може да се нарече Сноудония в миниатюра. Спокойно, яркосиньо езеро, сгушено сред високи, отвесни скали, и живописни долини по лекия път натам.
Кум Идуал може се обиколи и изцяло на нивото на езерото, което е лека разходка, или да се мине и по скалите нагоре. Мястото е известно и като едно от най-класическите за скално катерене във Великобритания заради огромните плочи край езерото, има дори малък плаж за почивка след разходката.
Релефът на района е формиран от ледници и Кум Идуал е известен с двама именити "туристи". Чарлз Дарвин е посетил циркуса два пъти - изучавал е ледниковата дейност и е търсил вкаменелости от древния океан, който е покривал тази земя преди милиони години.
Районът е бил обект на интерес и за сър Едмълд Хилари. Новозеландецът заедно с шерпа Тенсинг Норгей са първите хора, изкачили връх Еверест.
Хилари тренира за Хималаите заедно с останалите от експедицията и в Сноудония, включително и катерене по скалите край езерето Идуал.
Кум Идуал е на пътя на линия на обществения транспорт от град Бангор в северозападната част на Уелс към вътрешността на националния парк, включително градчето Бетус-и-Коуд. То е наричано столицата на Сноудония и изглежда като най-хубавата от всички картички от района. Оттам има удобна връзка с автобус до началото на други маршрути към първенеца Сноудън, около Бетус-и-Коуд има и добри възможности за планинско колоездене.
Бангор е по-голям град, извън националния парк, но пък е отправна точка и към Сноудония, и към други интересни места наоколо - Карнарвърн, Бюмарис и Конуи, како и трите имат стари крепости и ваканционна атмосфера.
Естуарът на Модах
Сноудония е и море, и то със запомнящи се гледки - особено тази на естуара на река Модах (Mawddach), която се влива в залива Кардиган при курортното градче Бармут. Самият град не е част от парка, но е заобиколен от него.
Има огромен плаж със ситен, бял пясък, дюни и величествения естуар, плюс изглед към още един от върховете на Сноудония - Кадер Идрис. Над устието на реката има мост, от който се разкрива голяма част от естара, а при отлив гледката е несравнима.
Мостът води към абсолютно равна пътека покрай устието на реката. Тя е дълга 15 км, води до друго градче във вътрешността - Долгелай, и дава възможност за спокойна разходка край пясъчните и влажните зони по разлятата река.
Не е задължително да се ходи по цялата ѝ дължина, а и след толкова обикаляне може би е време и за малко излежаване на плажа, сладолед и мързелуване.
