Арогантност, осанка и изявен талант - това е отговорът на въпроса кои са качествата, по които футболистите и рок звездите си приличат. Несъмнено през годините има не малко футболисти, които чрез поведението си както на терена, така и извън него, изпълват клишето за поведенчески модел тип "рок звезда".
Рок музиката и футболът имат доста общо, що се отнася до влиянието и социалната функция, която имат в живота на феновете им. И ако има някоя личност, която успешно би изпълбнила ролята на мост между двете, то това би следвало да бъде бившият китарист на легендарната британска група "Оейзис" Ноел Галахър.
Пред BBC, музикантът, който е един от най-отявлените привърженици на Манчестър Сити, композира своята идеална рок група, съставена от футболисти.
"В днешно време повечето играчи са лишени от присъствие. За да влезе някой от тях в моята група, то той трябва да притежава харизма", аргументира избора си Ноел.
В идеалната му група, заклетият фен на Сити по разбираеми причини не включва двама от играчите, които със сигурност притежават този критерии - Рой Кийн и Ерик Кантона. Въпреки това легендарният играч на "червените дяволи" Джордж Бест успява да пребори клубните пристрастия на бившия китарист на "Оейзис".
Вижте кои са другите, които правят компания на Бест в идеалната рок група, съставена от футболисти, според Ноел Галахър:
Соло китара - Зинедин Зидан
Един соло китарист на голяма рок група трябва да бъде виртуоз, магьосник. А в моята група този магьосник трябва да бъде Зинедин Зидан. Зизу би придал на групата малко френски нюх и класа.
От финала на Мондиал 2006 повечето хора си спомнят червения картон, който Зидан получи. Но аз помня дузпата, която той вкара. С такава лекота и подигравателност, с такова превъзходство преодоля безпомощния Буфон.
Също така помня и случката, в която преди да изпълни дузпа срещу Англия, той повърна. Дали от махмурлук, дали от нещо, което е пийнал по време на почивката, но въпреки това той прати топката в горния ъгъл с такъв финес, какъвто малко хора биха били способни да си представят.
Цялата тази класа, въпреки че пушеше по 20 цигари на ден. Зидан е олицетворение на рок енд рола до мозъка на костите си, човече.
Бас китара - Патрис Виейра
За да си добър бас китарист, трябва да си солиден и надежден. Точно заради това бих избрал Патрис, който освен тези си качества, би усещал и ритъма.
Подходящ за този пост би бил и старият съперник на Вийера - Рой Кийн. Той бе същински лидер, точно това, което липсва сега на Юнайтед - човек, който да вземе играта в свой ръце, да смачка проблемите и да извлече смотания си отбор сам до победата.
Но той не е достатъчно забавен - някой някога виждал ли го е да се смее? Музиката трябва да бъде забавление, а той не е такъв.
Както в съблекалнята, така и извън сцената, трябва да има атмосфера, която да е разпускаща и вдъхновяваща, а не напрегната. Точно за това не мисля, че Рой Кийн би могъл да бъде бас китаристът, от когото имам нужда. Патрис е по-точният човек за този инструмент.
Също така Кийн е прекалено силен и чепат характер. Няма как да тръгнем на турне заедно, защото ще стигнем до ситуацията, в която един от двамата ще се наложи да изхвърчи от автобуса.
Барабани - Марио Балотели
За да си барабанист трябва да имаш по-особен поглед върху нещата, а Марио е точно такъв. Той е модерното олицетворение на рок енд рол звезда от преди 20-30 години.
Дали той е най-близкото олицетворение на Лиъм Галахър във Висшата лига? Със сигурност. Балотели е малко луд, ненадежден, безотговорен и арогантен. Никога не знаеш каква ще бъде прическата му утре. Сигурно и той не знае.
Той е почитател на социалните медии и не струва в писането на песни - ето, приликите с Лиъм се увеличават.
Въпреки ненадежността му, аз много го харесвах и все още го харесвам. Неговият непукизъм и екстравагантност са качествата, които един талантлив музикант, например барабанист, трябва да притежава, за да бъде впечатляващ.
Вокали - Джордж Бест
За да бъде една група успешна, нейният певец трябва да бъде добре изглеждащ.
Избрах Джордж да бъде моят фронтмен, защото той е най-талантливият футболист на всички времена, като в същото време изглежда добре. Той е първата суперзвезда, позната на модерния футбол.
Помня как той имаше къща в покрайнините на Манчестър, чиито стени бяха от стъкло и родителите ни ни водеха през уикендите там, където имаше още много хора, които просто надничаха през оградата и го гледаха как стои на дивана и гледа телевизия.
Да, Бест играеше за Юнайтед, но няма как да го мразя. Всички го обичаха. Той беше велик!
Същото е и с Ерик Кантона - той бе от този тип футболисти, които искаш да играят за твоя отбор, защото са страхотни. Всички фенове на Сити го обичаха.
Като играч той беше психоделичен - ако можеше да бъде албум, щеше да бъде "Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band" на Бийтълс.
Отношението и осанката са качества, присъщи на големите, които се срещат рядко във футбола и музиката.
Кантона притежаваше и двете. Уважавах го като личност и като играч, уважавах величието му. Но когато играеше срещу Сити и вкарваше попадения, исках да счупя и двата му крака.
