Вторият по големина град в България - Пловдив се оказа разделен заради съдбата на спортните съоръжения в града. Под тепетата има общо три големи обекта - стадион „Христо Ботев", на който играеше изчезналия временно от футболната карта Ботев, стадион „Локомотив", на който домакинства едноименния клуб и Градския стадион „Пловдив". Всяко от тях обаче се оказа с различна съдба.
В събота на помпозна церемония, пред 2000 души, закичен с жълто-черно шалче министър-председателят Бойко Борисов връчи на кмета Славчо Атанасов символични ключ на стадион „Христо Ботев". Така обектът от притежание на Министерството на отбраната стана такова на общината. А тя от своя страна демонстрира невероятна активност.
Днес сутринта градоначалникът се срещна с една от легендите на Ботев Динко Дерменджиев и с домакина на съоръжението Славчо Димитров. Тримата обсъдиха първите мерки за освежаване на стадиона, които трябва да се предприемат, след като той вече е на общината.
Тя осигурява спешно голямо количество райграс и тор, необходими за игрището. Славчо Атанасов дори е разговарял с ръководството на една от известните пловдивски строителни фирми, която под формата на дарение ще се заеме с ремонти и боядисване по фасадата на стадиона.
В бюджета на общината още с приемането му са заделени пари за цялостен ремонт на плувния басейн, който е част от комплекса, както и за залата за художествена гимнастика там. Общо сумата възлиза на 400 000 лева.
Обещанията, заявени и в събота са, че съоръжението ще бъде дадено на Ботев. Големият въпрос е на кой Ботев. В момента клубът е в патова ситуация след като единственият с регистрация е този на Димитър Христолов. А той на практика не фунционира, след като има дългове към всевъзможни институции и организации. Клубът не подаде и документи за лиценз за следващата година.
В събота предстои сбирка за възраждането на клуба. Според информация на „24 часа" новото сдружение ще наследи стария клуб, управляван от Васил Нинов. Сдружението е регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и никога не е било закривано. То е съществувало реално до март 1999 г.
"Жълто-черните" натрупват дълг към държавата в размер на 600 000 лева. Именно за да се избегне този борч, през март 1999 година се създава ПФК Ботев 1912 Пловдив АД, който месеци по-късно става изцяло собственост на Димитър Христолов.
Сега юристите около друга легенда Марин Бакалов използват врътка в закона, според която за задължения на юридическо лице с нестопанска цел има давност от 10 години и след този период те не могат да бъдат изискуеми. Събирането в събота пък е съвсем в реда на нещата - по член 26 от въпросния закон.
И така ако приемем, че след седмица Ботев бъде възроден неясно остава на какъв принцип ще получи стадиона. По закон трябва да бъде обявен конкурс за отдаване на „Христо Ботев" на концесия. И победителят може да не е непременно Ботев. Освен ако някой не реши нещо друго.
В същото време другите два стадиона вече имат победители от подобни конкурси. През лятото на миналата година тогавашната президентка на Локомотив Галя Топалова спечели битката за стадион „Локомотив".
Месеци след това тя продаде клуба на Коко Динев. Онзи ден хората от Локомотив заявиха, че също искат съдействие от общината за мащабна реконструкция на стадиона си. Един от шефовете Атанас Узунов бе категоричен, че условията по концесията са "прекалено тежки за сам бизнесмен" в условията на финансова криза. И уточни, че планираната реконструкция няма нищо общо с концесията, както и самият Коко Динев.
От общината обаче твърдят, че ако "Локомотив" не е обвързан с концесията, няма как да прави реконструкция на стадиона. Съоръжението е общинска собственост. От там уточниха, че все още очакват Динев да се появи, за да им предостави документите за собственост на клуба. Едва след това ще се решава ще се ползва ли концесията. Според управляващите в града под тепетата договорът за нея може да бъде развален, но тогава ще последва нов конкурс, при който победителят е неясен.
Същата горе долу е ситуацията и с Градския стадион в Пловдив. Там също има одобрен концесионер - „Консорциум Пловдив". Точно когато договорът трябваше да бъде подписан последва процедура по обжалване от областния управител. Разправиите се проточиха, финалните подписи продължават да липсват.
Сдружението твърди, че в момента няма началните 25 милиона лева за първа инвестиция. Категорични са, че когато намерят средства едва тогава ще подпишат и ще започне ремонт. Това може да стане когато сдружението стане търговско дружество. Никой обаче не се наема за срокове. Докато се уредят детайлите стадионът ще продължава да се руши.
