ТРАГИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ ПРЕЗ ГОДИНАТА
България направи чудесна услуга на Украйна, играейки с нейния национален отбор в контрола през октомври, защото победата с 3:0 даде отличен психологически тласък на "жълто-сините" в момент, в който общественото мнение бе много остро срещу тях.
В местните Интернет издания и форуми ги наричаха "колхозници" и ги призоваваха да ходят по училищата с фланелки "Не играйте като нас!", за да гледат децата и да се учат.
Тогава разпасаната команда на Михаил Мадански се появи в Киев в точния момент и даде криле на домакините на Евро 2012.
Преди това те бяха наредили четири поредни загуби, като последната - 0:4 от Чехия, бе особено болезнена.
ТРЕНЬОРЪТ
Местната футболна легенда Олег Блохин, носител на "Златната топка" за 1975 г. и рекордьор по мачове и голове за всички времена в първенството на СССР, започна с победа над Узбекистан втория си престой начело на националния отбор, но сблъсъците с по-сериозни съперници в лицето на Франция, Швеция, Уругвай и Чехия разкриха с безмилостна категоричност суровата действителност. Така дори харизмата на икона, която има в родината си Блохин заради постиженията си на терена и това, че като треньор изведе Украйна до четвъртфинал на Мондиал 2006, не можа да спаси отбора и самия него от унищожителна критика и присмех.
СТАРИ ЗВЕЗДИ И ГОЛЕМИ НАДЕЖДИ
Горчивата истина е, че съставът отпреди пет години просто е... остарял с пет години и главните герои от германското лято като Андрий Шевченко (35), Олександър Шовковски (36) и Андрий Воронин (32) вече са преминали зенита си, а други като Серхий Ребров дори ги няма "на картата".
От това поколение изключително държелив се оказа също 32-годишният Анатолий Тимошчук, който в момента в Байерн играе най-силния футбол в кариерата си. Бившият капитан на Шахтьор (Донецк) се справя еднакво добре и в защита, и в средата на терена, и можем да кажем, че е истинският лидер на "А" отбора на Украйна.
С много опит са и ключовите халфове Руслан Ротан от Днипро и Олег Хусев от Динамо (Киев), както и неговият съотборник - нападателят Артьом Милевски, които вече се бяха наложили в националния тим на Световното първенство в Германия през 2006 г.
Доста надежди вдъхна поколението на родените през 1990 и 1991, които станаха европейски шампиони до 19 години през 2009 под ръководството на сегашния помощник на Блохин Юрий Калитвинцев, който временно заемаше длъжността старши треньор преди назначението на легендата. Само че на практика едва трима от този отбор са в сметките на националния селекционер в момента - защитниците Богдан Бутко (Иличевец) и Серхий Кривцов (Шахтьор) и халфът Денис Хармаш от киевския Динамо, като само първият от тях успя да се наложи като основен играч при мъжете.
Свидетелство за трудната ситуация, в която се намира щабът на Блохин, е че през годината той и неговият предшественик са използвали цели 45 (!) играчи в националния отбор в опит да бъдат налучкани правилните хора.
ХАОС НА ВРАТАТА
Аналогично е положението и с вратарския пост. В началото на годината се разчиташе най-много на ветерана Шовковски от Динамо (Киев). Впоследствие започна да се забелязва тенденция Блохин да налага малко по-младия (34-годишен) Андрий Дикан от Спартак (Москва), но се разколеба след загубата с 0:4 от Чехия и срещу България Шовковски се завърна на поста. В последната изиграна контрола - победата с 2:0 над Естония като гост на вратата застана пък 24-годишният Олександър Рибка от Шахтьор. Донякъде в сметките влиза и Андрий Пятов, който обаче от този сезон е резерва при шампионите, тъй като дошлият през лятото от Оболон Рибка го измести от титулярния състав.
Също както другия домакин на Евро 2012 Полша, за който ви разказвахме вчера, така и Украйна страда от факта, че всички нейни мачове са приятелски и не дават напълно реална представа за класата на тима. Всъщност, що се отнася до украинците, все пак това може да им служи и като утешителна мисъл предвид резултатите в контролите, за които стана дума.
ПРЕДИМНО МЕСТНИ КАДРИ
По един друг признак обаче поляците се отличават категорично от отбора на "жълто-сините" - за разлика от техния селекционер Франчишек Смуда, Олег Блохин разчита изключително на хора от местното първенство. Избраниците му са предимно от доминиращите във Висшата лига Шахтьор (Донецк) и Динамо (Киев), но също така и от отбори като Днипро, Металист, Карпати, Ворскла, Таврия и Иличевец.
"Чужденците" там са по-скоро изключение, и то най-вече от нетолкова чуждата Русия - вратарят на Спартак (Москва) Андрий Дикан, защитникът Виталий Федорив от Амкар и вторият капитан Андрий Воронин, който се подвизава в Динамо (Москва). Единственият национал, играещ извън пределите на бившия Съветски съюз, е гореспоменатият Анатолий Тимошчук от Байерн.
За тази ситуация може да се търси обяснение по два пътя. Единият е, че грандовете Динамо и Шахтьор предоставят на футболистите достатъчно атрактивни условия, за да не се изкушават те от гурбета в чужбина. Другият - че просто в момента Украйна не предлага толкова класни играчи, за да се котират на международния пазар. Истината, както обикновено, е някъде по средата.
"ИСТОРИЧЕСКИЯТ" ДЕВИЧ И ДРУГИТЕ ЧУЖДЕНЦИ
Като говорим за чужденци обаче, такъв наистина е нападателят на Металист Марко Девич. Сърбин по рождение, през 2005 г. той преминава от световно неизвестния белградски клуб Вождовац в подобния нему Волин от град Луцк, Украйна. След един сезон там Марко преминава в по-известния клуб от Харков и си извоюва репутацията на един от най-силните атакуващи играчи в украинското първенство. През сезон 2007/08 той стана голмайстор на Висшата лига и впоследствие получи украински паспорт, за да дебютира в националния отбор.
Натурализацията му породи силни спорове в новата му родина - също както у нас всеки път, когато в българския представителен тим заиграва чужденец. Ходът с Девич обаче засега е оправдан, тъй като той успява да се наложи в състава, възползвайки се от честите отсъствия на "старите кучета" Шевченко и Воронин.
По неговия път е тръгнал и съотборникът му в Металист - бразилският халф Едман, който е женен за украинка, също има гражданство и тази година облече за пръв път жълто-синия екип в контролата, загубена от Швеция с 0:1 през август.
Натурализирани чужденци, макар че никой не ги приема като такива и не се сеща за произхода им, са още роденият в Беларус Артьом Милевски и руснакът Олександър Алиев, също играч на Динамо (Киев).
СЛАВНОТО (НЕПРИЗНАТО) МИНАЛО
От друга страна, украинци, които до неотдавна играеха за Русия, са някои от големите звезди на "Сборная" от 90-те години - Андрей Канчелскис, Виктор Онопко, Олег Саленко и Сергей Юран.
По инерция те продължиха да се подвизават там след края на Съветския съюз през 1991 г., когато руснаците бяха приети от ФИФА за пълноправен наследник на тима на СССР.
Това, разбира се, бе най-лесното решение тогава, но за Украйна остана горчивината от факта, че започва от нулата, при все че именно футболистите на Динамо (Киев) съставляваха не просто гръбнака, ами почти целия отбор на социалистическата империя непосредствено преди разпадането й. На Мондиал'86 в Мексико ръководещият едновременно Динамо и "Сборная" Валерий Лобановски бе включил 13 (!) играчи от клубния си тим, а на Евро'88, котато СССР игра на финала, сред 22-мата имаше "само" 11 човека от киевския гранд.
Въпреки израстването на ново славно поколение в Динамо през 90-те години (Шевченко, Ребров, Максимов, Вашчук, Хусин и т. н.), на Украйна й трябваше време да излезе от ролята на новобранец в света на футбола и да се превърне в някакъв фактор.
Когато това се случи през 2006 г., радостта бе още по-голяма от факта, че Русия не участва на Мондиала и на практика "жълто-сините" четвъртфиналисти се доказаха като флагман на футбола в страните от бившия Съветски съюз.
Тази интрига несъмнено ще я има и следващото лято, като на жребия на 2 декември дори е възможно двете страни да се паднат в една и съща предварителна група и това несъмнено би довело до изключително интригуващ и емоционален сблъсък.
Съдейки по изявите на Украйна през последните пет години обаче, шансовете й за силно представяне на Евро 2012 са по-малки, сравнени с тези на Русия и на повечето други участници.
Но, както знаем, у дома и стените помагат, били те на Олимпийския стадион в Киев или на "Донбас Арена" в Донецк, където ще играят "жълто-сините" мачовете си като водач в група "D".
