Бившият председател на украинския парламент Андрий Парубий стана най-високопоставеният политик в Украйна, който бива убит от началото на войната през февруари 2022 г.
Той бе застрелян пред дома си в град Лвов на 30 август от стрелец, преоблечен като разносвач на голяма международна компания за куриерски услуги.
Кадри от камери за видеонаблюдение показват стрелеца да се приближава в гръб на Парубий и да произвежда осем изстрела в тялото му с пистолет "Макаров". След това убиецът напуска мястото с електрически велосипед.
Досега подобен тип покушения на високопоставени лица бяха характерни повече за украинските служби за сигурност, които за последната година извършиха успешни атентати срещу началника на химически войски генерал-лейтенант Игор Кирилов и зам.-главнокомандващия на военноморски сили генерал-майор Михаил Гудков.
В окупираните украински области пък редовно има атентати срещу местни административни служители, назначени от Москва.
Далеч по-редки обаче са случаите на покушения срещу украински официални лица.
По случая с Парубий е задържан 52-годишен заподозрян от Лвов, който даде пълни самопризнания преди началото на съдебното заседание срещу него в Галицкия районен съд в Лвов.
Във видеоклип, разпространен в социалните мрежи, той заяви, че желае бърза осъдителна присъда, за да може да бъде разменен и изпратен в Русия, където се надява да намери тялото на починалия си син.
"Това е лично отмъщение срещу украинските власти... Да, признавам си, аз го убих и ще поискам да бъда разменен за военнопленници, за да мога да отида и да намеря тялото на сина си... Парубий се оказа там. Ако беше Петя [бившият президент Петро Порошенко - бел. ред], щеше да е Петя", заяви обвиняемият пред журналисти.
Местното издание на радио "Свобода" по-рано съобщи, цитирайки свои източници, че стрелецът е осъществил контакт с руснаци, докато е опитвал да открие сина си - военнослужещ в украинската армия, изчезнал през 2023 г. в района на Бахмут.
Бащата започнал да следи руски социални мрежи и потърсил контакт с хора, които потвърдили, че синът му е загинал. В течение на разговорите заподозреният казал, че живее в Лвов и често вижда Андрий Парубий.
От своя страна "5 канал" и изданието "Высокий замок" съобщиха, че бащата е контактувал с представители на руското военно разузнаване, които са го шантажирали с информации за местонахождението на тялото на сина му и обещания да го върнат в замяна на убийството на Парубий.
Suspect in murder of former Chairman of Ukraine’s Verkhovna Rada Parubiy confessed, saying it was personal revenge against Ukrainian authorities, not Russian blackmail.
— Clash Report (@clashreport) September 2, 2025
“I want to be sentenced quickly, exchanged for POWs, and go to Russia to find my son’s body.” pic.twitter.com/N6Zd9lgITq
А кой всъщност е Андрий Парубий?
Той е противоречива фигура в украинската политика. Израснал е в семейство на потомствени украински националисти, а през 90-те се насочва към най-крайните форми на местния национализъм.
Съосновател е на вече несъществуващата неонацистка Социал-националистическа партия, а по-късно и на паравоенното движение "Украински патриот", което напуска през 2004 г.
Впоследствие последователно се присъединява към няколко умерени проевропейски партии, с които така и не се разбира заради възгледите си. Твърд застъпник на идеята за членство на Украйна в Европейския съюз и НАТО, а по-отношение на Русия е особено краен и безкомпромисен.
През 2010 г. влиза в парламента с димка в знак на протест срещу споразумението на президента Виктор Янукович с Москва за удължаване на договора за използване на военната база в Севастапол на полуостров Крим.
Няколко години по-късно Парубий е основен участник в масовите протести, които водят до свалянето на Янукович, който впоследствие потърси убежище в Русия.
През последното десетилетие е бил част от партия "Народен фронт" на Арсений Яценюк и Александър Турчинов, с която достига до поста председател на Върховната рада, а до смъртта си е депутат от политическата организация на бившия президент Петро Порошенко.
Защо е убит?
Парубий е политически номад, обиколил редица партии с различни идеологии, но винаги е бил с много безкомпромисна и радикална позиция спрямо Русия до степен, в която е критичен дори спрямо президента Зеленски, обвинявайки сегашното управление, че не е достатъчно решително в действията си във войната.
Застреляният политик е шумен глас против Москва, но никога не е бил особено сериозен фактор в страната и по-скоро е използван от различни партии в различни периоди за привличане на крайнодесен електорат.
Въпреки това е сред политиците, заради които Москва претендира, че води кампания за "денацификация" на страната.
Покушението му не променя политическия баланс в Киев, но показва докъде може да стигне Москва в стремежа си да утвърди разказа си за "денацификацията".
