Ще проработи ли моделът "Барселона" в Рома?

1. Владение на топката и полузащита


Трансферите на Фернандо Гаго и Миралем Пянич показаха, че Луис Енрике иска да повиши културата на паса и да наложи уверено и надеждно владение на топката в центъра на терена. На този етап обаче той не може да намери точно определен вариант на полузащитата, както заради травмите, така и заради ротацията, която налага по своя инициатива. По тази причина все още го няма синхрона и разбирателството необходимо за тази линия. Твърде рядко на терена се появява Давид Писаро, което е изненада, защото чилиецът е идеалният аналог на Шави в Рома. И въпреки това "вълците" се отличават с високо владение на топката в срещите си - 58%. По този показател те са на трето място в серия "А" след Милан и Ювентус. Истината е обаче че в това първенство не обръщат особено внимание на владението на топката. Доказателство е фактът, че само пет отбора са минали 50% по този показател. Въпреки това статистиката на Рома е добра, особено за този етап от сезона. Луис Енрике трябва да е доволен, че Рома успява да задържи топката и има предимство в хода на срещите.

2. Навлизането в наказателното поле

По този показател Рома определено не впечатлява. Въпреки че е на трето място по владение на топката, тимът е едва на осма позиция по брой удари в рамките на вратата средно на мач - едва 4,5. Зад нападателите в Рома играе Пянич и очевидно го прави добре след като има 6 асистенции. Повече имат само играчите на Милан Алберто Акуилани и Антонио Касано. От останалите позиции обаче извеждащите пасове са твърде малко и логично ударите към вратата са малко. Луис Енрике обаче се отнася към този въпрос леко незаинтересовано.

3. Движение

И тук има проблеми. Мачът с Ювентус показа колко затворен е Рома в определени части от терена. В началото на срещата в централната зона имаше твърде много атакуващи играчи, но никой не тръгваше напред, неизползваем оставаше и фланга. В Барселона един от най-важните компонените е взаимозаменяемостта - когато един играч се мести от фланга в центъра друг заема неговото място, когато един се връща назад, друг отива напред. Именно това липсва на Рома сега и когато срещу Ювентус Луис Енрике смени местата на Пабло Освалдо и Ламела играта в атака се получи.

4. Преса

Равенството с Ювентус ясно показа как се развиват нещата в тази посока. В схемата на Луис Енрике е ясно, че фланговите играчи трябва да пресират съперника в неговата половина, за да си създадат свободтно пространство и да не губят позиция. Вместо това крайните защитници на Ювентус ги изкараха от зоната им и на играчите на Луис Енрике се наложи да играян твърде далеч от вратата на съперника. Понякога обаче те успяват да осъществят идеите на Луис Енрике като например в мача с Лече. Наставникът може би смята, че неговият отбор физически не е способен да прави това във всеки мач, но въпреки това трябва да настоява играчите да го правят по-често.

5. Защитници с добър първи пас

На теория по този показател всичко е наред. Симон Кяер е един от най-добрите защитници по този показател, но той е по-често извън полето вместо на него. Николас Бурдисо също е контузен, нелошо обаче се представя Габриел Хайнце. Стремежът на Луис Енрике да започва атаките дълбоко от собствената половина го принуди да прати Даниеле де Роси в центъра на защитата за мача с Ювентус.

6. Атакуващи бранители

Изявите на Хосе Анхел определено впечатлиха. Той твърде малко прилича на защитник, но се представя точно като Дани Алвеш в Барселона. Анхел създава достатъчно ширина от ляво, което позволява на нападателя от тази част на атаката да играе и в центъра. От другата страна Луис Енрике пробва Марио Касети, Алеандро Рози, Сисиньо, Симоне Перота и Родриго Тадей. В защита обаче нито един от тях не е достатъчно уверен. Но пък в нападение създава необходимата ширина.

7. Аналогът на Серхио Бускетс

Тази роля изпълнява Де Роси. По правило той играе по-добре от останалите и логично се чувства ключов играч за отбора. На същата позиция срещу Ювентус обаче добре се справи и Федерико Вивиани. Той е един от най-перспективните играчи от школата и срещу "бианконерите" добре започваше атаките още в собствената поломина и надеждно подаваше топката към фланговете. Точно като Серхио Бускетс.

8. Фланговите нападатели

И да, и не. Като цяло Освалдо играе не лошо, но все още не е напълно подходящ за тази роля. Той е роден централен нападател. Боян Къркич е най-добре запознат с игровия модел на Луис Енрике, но все още не може да свикне с италианския футбол. Ламела без съмнение е талантлив, но тази роля май не му подхожда особено. Фабио Борини идеално пасва, но пък все още не е готов. От началото на сезона Освалдо е изиграл пет мача на този пост, Боян - три, но въпреки това двамата са отбелязали половината от попаденията за Рома. В този аспект обаче тимът се нуждае от повече работа като не само нападателите биха могли да играят по-добре, но и полузащитниците да им дават по адекватна подръжка.

9. Аналогът на Меси

Той е най-добрият футболист в света и никой друг не може да изпълнява тази роля така ефективно, както самият Лионел Меси. Въпреки това Луис Енрике не се отказва да намери негов аналог в Рома. Често като "фалшива деветка" играе Тоти, но повече от всички на тази позиция е пробван Миралем Пянич. Той обаче е по-скоро явна "десетка", отколкото "фалшива деветка". Въпреки това се справя добре, макар че трябва да действа по-праволинейно, а от дълбочина да бъде подпомаган и от други полузащитници.

10. Школата

Ключът към успеха на Барселона всъщност са юношите, които са продукт на собствената школа. Очевидно обаче това е резултат не от едно десетилиетия работа. И още по-малко пък от няколко месеца, какъвто е случаят с Луис Енрике в Рома. Затова да се правят някакви сравнения е още рано. Въпреки това в последния мач на Рома в серия "А" в стартовите 11 имаше четирима юноши на клуба - Леандро Греко, Тоти, Де Роси и Вивиани. Това е един напълно приличен показател, а като добавим и Рози ситуацията става все по-добра. Появата на Вивиани дава надежда и показва, че Луис Енрике ще дава шанс на младите. На него няма да му е трудно да ги научи на онова, което иска.

Като извод


Отдавна е ясно, че Рим не е построен за един ден. Луис Енрике се ангажира с интересен и дългосрочен проект. И въпреки че настоящото 10 място едва ли може да се нарече успех, този проект започва да придобива нужните контури. "Трябва да спрем със сравненията с Барселона. Опитваме се да създадем отобр, който задържа топката, но това го правят и други. Ще говорим за Барселона когато станем по-силни", категоричен е генералният директор на Рома Франко Балдини.

Новините

Най-четените