"Смешници, тарикати, боклуци, циркаджии, некъдърници... и т.н. Така в момента наричат националия отбор по футбол на България. И да си признаем честно - напълно заслужено". Наскоро прочетох нещо такова някъде по сайта и съм ядосан. Нещата не вървят така, както искаме, и такива крайни изказвания на хора, които са безвъзвратно потънали в утопични розови представи за нашия футбол, допринасят за всичко друго, но не и за подобряване на статуквото. Поне в едно нещо сме "най-футболната нация" - всички разбират от футбол, особено от лош футбол и още по-особено когато е нашият лош футбол.
Но изобщо не е заслужено така да се наричат най-изявените ни футболисти, поне не всички.
Повечето момчета играят колкото си могат, други - колкото мотивация имат. Каквото и да си говорим, последното нещо, което е сбъркано, са играчите. Има поне три причини, които допринасят за настоящите ни футболни резултати в по-голяма степен от играчите.
И статията "Осъдени ли са душите?" доста добре засяга проблема, между другото.
Лесно е да се критикува животът на играчите, това какво правят, с какви жени се замесват, какви са им изцепките, накратко какъв манталитет имат. Но това не е проблемът - повечето футболисти са такива в свободното си време (зависи от тяхното възпитание и, разбира се, има излкючения), но английски, френски, италиански и много други национали вече го доказаха.
Проблемът при нас е, че този тип държание се пренася и в националния отбор и най-вече в неговата атмосфера. Защо става така?
1) Няма воля за налагането на постоянен треньор - силна фигура, която да се задържи начело един-два пълни квалификационни цикъла. Така няма принципност в избора на футболисти и отношението към тях, няма идея за дългосрочно развитие, няма перспектива.
2) Структурата на БФС позволява националният отбор да се използва като реклама за футболисти, спрягани за трансфер в чужбина.
3) Голямата кошница, с която винаги тръгваме: ХОРА, НИЕ НЕ СМЕ ФУТБОЛНА СИЛА! Сравнете ни с Уелс - пичовете имат трима футболисти от европейска класа, двама от тях сигурно ще станат и световна. Ние имаме ли такива футболисти? Имаме, но:
- двама от тях не играха срещу Уелс.
- и тримата са над 30 години (Бейл и Рамзи са на 22 и 20).
Плюс това, целият отбор на Уелс играе в Премиършип или Чемпиъншип. ИМАТ ЛИ СЕ УЕЛС ЗА ФУТБОЛНА СИЛА И КАК И ЗАЩО НИЕ СИ ГО ПОЗВОЛЯВАМЕ?
Матеус много добре ни го каза, че се мислим за голямата работа, но си оставаме с илюзията... Били сме четвърти в света? Супер, имали сме поколение, с което бихме Франция, Аржентина, Германия, но това не означава, че сме по-велики от французите, аржентинците или немците, не означава, че имаме традициите, които имат те.
В този ред на мисли виждам колко подобни по футболен манталитет сме с англичаните, които се мислят за футболни властелини, като най-силният им аргумент е, че са създали играта. Целият им национален отбор се тресе от скандали, много подобни и дори по-пошли от тези, в които се замесват нашите футболисти, имат се за най-голямата футболна сила с най-големите клубни отбори и винаги отиват на голямо първенство да го печелят - и отпадат на четвъртфинала, например. После всички се вайкат какъв голям провал е това и какъв невероятен позор представлява ... нищо че са загубили от много по-добри Бразилия или Германия. И тук същото - от когото и да паднем, трябвало е да бием или поне да вземем равен...
Накратко, искам да кажа, че нашите футболисти са добри, могат да играят добре и да спазват дисциплина, стига да има кой да им я наложи. Защо в клубните си отбори (особено ако са чужди) не правят изцепки с режима и не им знаят много устите по пресконференции и интервюта? Защото ще им спрат парите.
В националния отбор заплати няма, мотивацията се състои от три компонента: себедоказване, родината (феновете) и ако имаш късмет - слава.
Когато вече си доказан (получаваш голяма заплата навън), а родината (феновете и футболната общественост) приема всяко твое действие за позорен провал и се чуди с какво да се заяде с теб, каква мотивация би имал да играеш за слава?
