Новината, че реваншът Ривър Плейт - Бока Хуниорс ще се състои на стадион „Сантяго Бернабеу" в Мадрид бе приета на нож от някои в Аржентина, които веднага прекръстиха турнира на Копа Конкистадорес (Купа на Завоевателите) вместо оригиналното Копа Либертадорес (Купа на Освободителите).
В страната на пампасите дори обявиха, че Испания искала мача, защото харесвала „всичко, което блести". Алюзията е ясна - аржентинците не искат ей така да си дадат зрелището на страната, която ги е държала под ботуш толкова векове. Проблемът обаче е, че Ел Суперкласико ще се играе в Мадрид, защото просто нямаше как да се играе в... Буенос Айрес. И за това са си виновни самите аржентинци и подобието на държава, в което живеят.
Скандалната отмяна на най-важния двубой в историята на аржентинския клубен футбол не бе инцидент, продиктуван от полицейска грешка или от безумието на двайсетина хулигани. Тя е следствие от разпада на институциите в южноамериканската страна, провокиран от тоталното сливане между политическата власт и престъпния свят и по-конкретно наркотрафика. Аржентина живее в общество, в което всичко може да се случи. Буквално.
За да вникнем в причините, довели до необяснимия крах на този толкова чакан двубой, трябва да се върнем малко назад.
Седмица преди датата, за която бе насрочен реванша на „Монументал", на мач от втора аржентинска дивизия агитката (бара брава) на домакина Ол Бойс тръгна да нахлува в съблекалнята на гостите, за да се саморазправи с футболистите. Полицейските части, опитали да спрат хулиганите, бяха принудени да избягат от „полесражението" по изключително срамен начин. Веднага стана ясно кой диктува правилата на стадиона на Ол Бойс. Впоследствие множество журналистически репортажи описаха, че бара брава на Ол Бойс не е нищо друго, а подразделение на наркокартелите, които разпределят дрогата в този квартал на столицата на Аржентина. Нищо и никой не може да застане на пътя на тези момчета. Те имат сериозни протекции.
Същата тази полиция, избягала през глава от агитката на Ол Бойс, трябваше да гарантира, че най-важното дерби между Ривър Плейт и Бока Хуниорс в историята ще премине гладко. Да, можеше да не се случи нищо, но можеше и да е много по-зле. Чиста лотария.
В аржентинския футбол руската рулетка е ежедневие.
Двайсетина дни преди скандала, на който пряк свидетел стана и президентът на ФИФА Джани Инфантино, в Аржентина трябваше да се играе и друго „класико" - между Росарио Сентрал и бившия тим на Велко Йотов, Нюелс Олд Бойс - двата най-популярни отбора в Росарио, един от най-големите градове в страната. Дербито се състоя пред празни трибуни, на стотици километри от Росарио, за да се избегнат смъртни случаи. Причината? Бара брава-та и на двата клуба се контролира от местните наркокартели.
Между първия и втория случай имаше и престрелка между две от фракциите на един квартален отбор - Депортиво Лаферере: телевизионни камери дори уловиха как един от феновете на тима как стреля с картечница по съперниците. Няколко седмици по-рано лидерът на агитката на Депортиво бе хвърлен в затвора с обвинения в търговия с наркотици и подкупване на политици, а наследниците му решиха да си оспорват вакантното място с куршуми.
И всичко това се случи само в рамките на последния месец. Достатъчно е да напишете в Google "barras bravas Argentina droga", за да разберете колко сериозно е положението.
Защо се стигна дотук? Как така почти навсякъде в Европа хулиганите постепенно бяха обуздани и маргинализирани, а в Аржентина не е така? Ами именно защото там хулиганите не са маргинализирани: те са се сраснали с върховната власт.
В родината на Марадона и Меси например е почти невъзможно да си купиш в нета билет за мач. Пропуските изчезват още в секундата, в която се пуснат в продажба. И къде отиват? Броени дни преди реванша Ривър - Бока, шефът на бара брава на „милионерите" (прякорът на Ривър Плейт) бе хванат да продава стотици билети на черно, на десетократно по-висока цена. Така е навсякъде.
Достатъчно е да ви запознаем с три лица, за да разберете колко високо са проникнали пипалата на Октопода.
Първи в списъка е настоящият президент на Аржентина - Маурисио Макри. Преди да стане такъв, той бе президент на Бока Хуниорс, а човекът, който го наследи начело на клуба, е негов приближен - хазартният бос Даниел Ангеличи. Последният контролира охранителния бизнес в Буенос Айрес и има огромно влияние върху Министерството на правосъдието. Всеки път, когато агитката на Бока има някакъв проблем, Ангеличи е човекът, който го решава. Бара брава-та на Бока Хуниорс е федеративна организация от групировки, в чиито ръце са цели квартали на Буенос Айрес. Там те работят за политици, синдикалисти и разпределят наркотици. В техните редици нерядко можете да срещнете рецидивисти с ефективни присъди за убийства.
Вторият персонаж е Кристина Кирхнер, предшественичката на Макри. По време на управленския си мандат, тя изнесе „знаменито" слово, в което поздрави футболните агитки, а освен това ги финансираше скрито и явно. В замяна, те й гарантираха контрол върху определени райони, организираха митинги и демонстрации срещу „враговете на властта" и се радваха на абсолютна безнаказаност. Резултатите от този приятелски пакт бяха ужасяващи: по стадионите започнаха да се извършват повече убийства от всякога. Стигна се до там, че да се забрани присъствието на гостуващи агитки на мачовете.
Третият герой е Уго Мояно, най-могъщият синдикален лидер в Аржентина, чийто зет е президент на местната Футболна асоциация. Самият Мояно пък е начело на Индепендиенте, един от грандовете на аржентинския футбол. Лидерът на агитката на този клуб наскоро бе арестуван, след като бяха доказани престъпните му връзки с Мояно и семейството му. Дори в момента обаче личните бодигарди на Мояно са в челните редици на бара брава-та на Индепендиенте.
Върху цялото това буре с барут трябваше да се играе мачът между Ривър Плейт и Бока Хуниорс. И никак не е изненадващо, че нещата свършиха зле.
Изненадващо би било, ако бяха завършили добре - начинът, по който се управлява футбола, е огледално копие на този, по който се ръководи държавата. Както е навсякъде по света, впрочем.
Жалкото е, че това се случва в страна, която живее и диша с футбола - дори финал в Шампионската лига между Реал (Мадрид) и Барса не може да се сравнява с Бока и Ривър в директна битка за Копа Либертадорес. В Аржентина на пиедестал не е най-богатият, нито този с най-готиното гадже или който най-добре се държи пред камерите. №1 е онзи, който гали топката и няма по-голяма обида от „patadura" (дърводелец) - жаргон, който значи, че си много слаб футболист. Достатъчно е да кажем, че папа Франциск и до днес е „patadura", за да разберем лудостта на аржентинците по футбола.
Самите Бока и Ривър са религии - родени са през няколко години в началото на миналия век в пристанищния квартал Ла Бока, където се настанявали новопристигналите емигранти.
Един прекрасен ден Ривър се мести в друг, по-устроен квартал („Нунес"), откъдето идва и прякорът „милионерите". Съперничеството им продължава цял век и се дефинира както от различните социални слоеве на феновете, така и от игровите стилове. Ривър винаги е залагал на техниката и импровизацията, достигайки пика си с великия отбор от 40-те години, останал в историята като „Ла Макина" (Машината). Бока пък залага на „la garra" (страстта), което не му пречи да се гордее с най-великия си играч и фен - самият бог Марадона. Бока е по-популярен из страната и в провинция Буенос Айрес; централните квартали обаче са за Ривър. Бока има повече международни успехи; Ривър е с повече купи у дома. Всеки мач между двата отбора е национален празник и специално за тях е измислен терминът „Класико", който впоследствие Реал и Барса взимат „на заем".
Навремето един английски журналист, присъствал на „Ел Класико" на „Ла Бомбонера", го определи за най-великото събитие в спорта. За ужас (и по вина) на цяла Аржентина обаче най-звездният епизод от този спектакъл няма да се играе там, където трябваше.
