Те нямат "Златна топка". А трябва ли им?

Sportcafe 07.12.2015, 16:46

Андрес Иниеста е една от жертвите на доминацията на Лионел Меси и Кристиано Роналдо в класирането за "Златната топка" в последните години. Има обаче още много звезди, които са останали извън тази класация...

Збигнев Бонек
По-голямата част от кариерата на Бонек минава в родната му Полша, където той рита за Видзев Лодз. През 1982 година талантът на Бонек вдъхновява съотборниците му в националния тим и Полша завършва на 3-о място на световното първенство и по-късно същото лято е купен от Ювентус. Бонек рита шест години в Серия А и на 32 години се оттегля след 8 трофея с Юве. През 1982 Бонек завършва на трето място в гласуването за „Златната топка”.

Франк Рийкард
В две последователни години Рийкард остава трети за „Златната топка”, изпреварен от сънародника си Марко ван Бастен. Франк остава в историята като един от най-добрите дефанзивни защитници в историята на футбола. Три пъти е печелил Шампионската лига и е европейски шампион с Холандия през 1988 г.

Кени Далглиш
Кени е смятан за най-великият футболист в историята на Ливърпул. Има 336 гола и 822 мача за Селтик и Ливърпул, рекордьор по мачове за Шотландия – 102, има и 30 гола за страната си. През 1983 е класиран втори, изпреварен от Мишел Платини.

Снимка: Getty Images

Дино Дзоф
Лев Яшин е единственият вратар, печелил „Златната топка”, въпреки че Дзоф постига големи успехи с Ювентус и Италия. Той има шест титли на Италия, а с националния тим става европейски и световен шампион. През 1982 Дзоф става най-възрастният световен шампион на 40 години. През 1973 се класира втори, пред него е Йохан Кройф.

Снимка: getty images

Шави Ернандес
Шави е доказателството, че в ерата на Меси и Роналдо много трудно се печелят награди. Възпитаникът на „Ла Масия” записа 17 много успешни сезона, в които спечели 31 трофея: 8 титли на Испания, 4 пъти Шампионската лига, две европейски и една световна титла с Испания. Три поредни години завършва трети: 2009, 2010 и 2011.

Уве Зеелер
Уве е един от най-великите голмайстори на Германия. Цялата му професионална кариера минава в Хамбург, където вкарва 404 гола в 476 мача. С Хамбург печели титлата и купата на Германия, но няма нито един трофей с Бундестима. През 1960 е трети, зад Луис Суарес и Ференц Пушкаш.

Пол Скоулс
Скоулс има 718 мача за Манчестър Юнайтед, 25 трофея с клуба, 11 титли във Висшата лига и е вкарал 155 гола. Шави го определи за най-добрия център-халф в последните 20 години, а Тиери Анри го посочи за №1 в историята на Висшата лига.

Снимка: Getty Images

Франко Барези
Легенда на Милан и Италия. Барези игра 20 години в Милан, т.е 719 мача и остава в историята като един от най-постоянните защитници, играли на най-високо ниво. С Милан има 6 титли на Италия и 3 на Европа, световен шампион с Италия през 1982. През 1989 е втори, след Ван Бастен.

Снимка: Getty Images

Джанлуиджи Буфон
Още една италианска легенда. За шест години в Парма Буфон печели три трофея и става вратар №1 в Италия. След това преминава в Ювентус, където играе 15-и сезон. 780 мача за Юве, 19 трофея с Юве и Италия и второ място през 2006, победен от друг световен шампион – Фабио Канаваро.

Джачинто Факети
Факети е един от първите атакуващи бекове и прекарва цялата си кариера в Интер. 4 титли на Италия и 629 мача за Интер. С Италия печели Евро’68, а през 1970 година е финалист на световното първенство.

Йохан Неескенс
Съотборниците му в националния отбор на Холандия, където голямата звезда е Йохан Кройф казват, че Неескенс струва колкото „двама полузащитници”. Играе за Аякс, Барселона и Космос (Ню Йорк), 12 трофея в Холандия и Испания, включително и три европейски купи. Два загубени финала на световни първенства с Холандия.

Гордън Бенкс
Бенкс е смятан за №2 във вечната класация на вратарите, оглавявана от „Черния паяк” Яшин. Две купи на Лигата в Англия, но пък е световен шампион за 1966. ФИФА го избира шест пъти за вратар на годината.

Тиери Анри
Анри е голмайстор №1 в историята на Франция и Арсенал, а за 792 мача има 360 попадения. Анри има 23 трофея, сред които титли в Англия и Испания, печелил е Шампионската лига, с Франция е европейски и световен шампион. Втори през 2003 и трети през 2006.

Снимка: Getty Images

Андреа Пирло
Пирло е играчите, оказали най-силно влияние върху развитието на футбола в последните години. 116 мача за Италия, а по-голямата част от кариерата му минава в Милан и Ювентус. Шест пъти е шампион на Италия, два пъти е печелил Шампионската лига, световен шампион с Италия. Никога не е стигал до Топ 3 в класирането за „Златната топка”.

Михаел Лаудруп
Според Франц Бекенбауер, Лаудруп е най-добрият играч на 90-те години. Ставал е шампион на Италия и Испания, печелил е и Шампионската лига. През 1995 е класиран 4-и за „Златната топка”.

Паоло Малдини
Италианската легенда игра 24 години за Милан, записа 902 мача и спечели 26 трофея. Първата му титла в Европа и последния му триумф в Шампионската лига са разделени от 18 сезона. Два пъти е класиран трети за наградата: през 1994 и 2003.

Снимка: AFP

Андрес Иниеста
Още една жертва на доминацията на Меси и Роналдо. На 31 години Иниеста има 28 трофея, сред които са седем титли на Испания, 4 пъти е триумфирал в Шампионската лига, два пъти европейски и веднъж световен шампион с Испания. За „Златната топка” се е класирал втори и трети, но никога първи.

Боби Муур
Пеле обяви Боби Муур за най-великия защитник, срещу когото е играл. 108 мача за Англия и световна титла през 1966. През 1970 попада в Топ 3 за „Златната топка”, но остава втори, изпреварен от Герд Мюлер.

Снимка: Getty Images

Джон Чарлс
„Нежния гигант” Чарлс играе успешно в нападение и защита и през 50-те години треньорите се шегуват, че за да победиш първо пускаш Джон в атака, той вкарва, а след това го връщаш в защита и успехът ти е сигурен. През 1997 е избран за №1 сред чужденците в историята на Ювентус, а след него останаха Мишел Платини, Михаел Лаудруп и Зинедин Зидан. През 1959 е класиран трети, победен от Алфредо ди Стефано и Раймон Копа.

Ференц Пушкаш
Не е за вярване, но Пушкаш никога не е печелил „Златната топка”, въпреки че през 50-те години е голямата звезда на Реал и Унгария. Днес ФИФА дава награда на негово име за най-красивия гол през годината. На клубно ниво Пушкаш има 616 гола в 620 мача, а за Унгария е вкарал 84 гола в 85 мача. Има златен олимпийски медал с Унгария, но през 1960 е класиран втори за „Златната топка”, изпреварен от Луис Суарес от Барселона.

„Златната топка" е най-престижната индивидуална награда във футбола. Създадената през 1956 година от списание France Football е печелена от играчи от 18 държави и 19 клуба, като преобладават звездите на Байерн и Барселона.

Лионел Меси е №1 в класацията с четири награди „Златна топка", а с по три са Йохан Кройф, Мишел Платини, Марко ван Бастен и Кристиано Роналдо.

До 1995 година наградата се даваше само на европейски футболисти, след това до 2007 се присъждаше и играчи извън Стария континент, които ритат в Европа, а след 2007 за приза се конкурират звезди от цял свят, а той премина под егидата на ФИФА.

Наградата се дава за постиженията на футболиста в рамките на календарната година, което позволява факторът „постоянство" да не е решаващ. Но пък спечелването на „Златната топка" е изключително трудно, когато в световния футбол доминират звезди като Лионел Меси и Кристиано Роналдо, както се случва в последните години.

И въпреки това, световният футбол помни големи звезди, някои от които са вече легенди, които никога не са печелили „Златна топка", но дали това има някакво значение?

Предлагаме ви списък с 20 футболисти, които са се разминали с тази награда, но това не се отразява на имиджа и славата им.