След САЩ и в Шотландия ще въвеждат ограничения. А каква е ситуацията в България?
Наскоро британските медии обявиха, че Шотландската футболна асоциация планира да въведе забрана за всички деца до 12-годишна възраст, трениращи футбол, да играят с глава по време на тренировки. Причина за това са редица изследвания, които откриват връзка между ударите с глава и деменцията, настъпваща все по-често при бивши професионални играчи в по-късен етап от живота им.
Промяната се очаква да стане факт в Шотландия в близките месеци и така страната ще стане първата в Европа, която прибягва до подобни мерки. В световен мащаб обаче пионер в това отношение са САЩ, откъдето въведоха въпросните ограничения още в началото на 2016 г. Какво стои в основата на този казус, как ще се отрази промяната върху облика на футболната игра през новото десетилетие и къде е България в цялата тази ситуация? Потърсихме отговори на всички тези въпроси...
Отвъд Океана
Както вече стана дума, всичко започва в САЩ. Още през 2014 г. група родители на деца, трениращи футбол, подава жалба в съда срещу ФИФА и Американската футболна асоциация. Според въпросните родители двете организации тотално неглижират негативния ефект, който честите удари с глава оказват върху подрастващите. Година по-късно - през ноември 2015 г., от сокър асоциацията на САЩ приемат официално правило, според което на деца до 10-годишна възраст се забранява да отиграват топката с глава както на тренировки, така и в мачове.
"Ако даден играч от посочените възрастови категории нарочно удари топката с глава по време на мач, трябва да се отсъди непряк свободен удар в полза на противниковия отбор", гласи част от промяната, която официално влиза в сила на 1 януари 2016 г. и е приложена във всяка една академия под егидата на сокър асоциацията. Въведено е и друго правило, което засяга пряко децата, трениращи футбол, между 11- и 13-годишна възраст. При тях играта с глава е редуцирана значително (на нея се обръща внимание в тренировките само по 30 минути на седмица), но не е напълно забранена.
Приета е и още една промяна - ако има опасения, че някое от децата е получило травма на главата, то трябва да бъде извадено от игра незабавно, без това да се брои за стандартна смяна.
"Не става дума само за удара с глава по топката, но и за честите сблъсъци, които се получават между двама играчи при скок за висока топка - казва Томи Уилсън, директор на академията на Филаделфия Юниън. - Един от вариантите е малките футболисти постепенно да свикват с играта с глава, като за целта се използват по-леки топки, например. В САЩ много започна да се обръща внимание на ефекта от физическите контакти в различни спортове, като се тръгне от американския футбол, разбира се."
В продължение на десетилетия от Националната футболна лига (НФЛ) игнорират тежките последствия, с които състезатели по американски футбол са принудени да се борят след края на кариерата си. Част от тях са свързани с прогресивна деменция или пък свръхагресивно поведение.
На този проблем започва да се обръща сериозно внимание едва след като учени изследват телата на 202-ма починали състезатели и откриват, че над 100 от тях имат сериозни мозъчни увреждания. Те са получени в резултат на тежките физически сблъсъци, каквито в НФЛ има в изобилие. Казусът получава още по-голям отзвук след излизането на филма Concussion с Уил Смит.
А как е във футбола?
Европейският футбол винаги е бил смятан за далеч по-безобиден спорт. И макар ефектът от физическия контакт да е далеч по-неосезаем от този в НФЛ, все повече изследвания показват, че играта с глава може да стане причина за деменция. Една футболна топка обикновено тежи около половин килограм, а според изчисленията тя може да достигне скорост от 128 км/ч, преди да бъде ударена с глава. При такъв контакт човешкият мозък резонира и се удря в черепа. Честото повторение на подобен сблъсък може да доведе до трайни увреждания.
Във Великобритания един конкретен случай става повод за усилени проучвания по темата. През 2002 г. от този свят на 59-годишна възраст си отива бившият футболист на Уест Бромич Албиън - Джеф Асъл, който е диагностициран с ранна фаза на Алцхаймер.
Допълнителни изследвания обаче показват, че диагнозата на Асъл е грешна, а истинската причина за смъртта му е дегенеративно заболяване на мозъка, получено като следствие от честата игра с глава. На името на Асъл е учредена фондация, която подпомага проект на университета в Глазгоу, чиято цел е да установи до каква степен ударите с глава във футбола водят до мозъчни увреждания.
Направено е мащабно проучване, което сравнява причините за смъртта на 7,676 бивши професионални футболисти, играли между 1900 и 1976 г., и на 23,000 души с различни други професии. Учените установяват, че при играчите рискът от Алцхаймер е пет пъти по-висок в сравнение с другите хора, а опасността от Паркинсон - два пъти по-голяма.
Ситуацията в България
"Играта с глава така или иначе не попада в тренировките на децата до 12-годишна възраст, които тренират в нашата школа. Причината е, че те тепърва съзряват физически и все още се учат на пространствена ориентация", казва Велизар Христов, един от основателите на академията "Развитие на млади футболисти".
Той допълва, че в по-горните категории при първите тренировки, включващи игра с глава, се използват олекотени топки, за да може талантите да свикнат по-лесно с този прийом. За разлика от САЩ, където на най-малките е забранено да играят с глава и в мачове помежду си, в България няма подобно правило.
"В нашия случай така или иначе при ъгловите удари обикновено се залага на късо изпълнение и се опитваме да работим върху заучени положения. Няма директно центриране, защото децата все още не притежават необходимата сила, за да го направят", допълва Христов. Треньорът признава, че ако в един момент от БФС решат да последват примера на свои колеги от други държави и поискат играта с глава да бъде ограничена сред подрастващите, от школата ще се съобразят.
"За целта обаче е необходимо да ни убедят в подобна мярка. Нужни са изследвания и категорични резултати, че здравето на децата е застрашено по някакъв начин, преди да се предприемат такива драстични промени", казва още той.
И накрая - може ли подобна забрана да се отрази глобално на играта в следващото десетилетие? "Абсолютно не. В мъжкия футбол целта оправдава средствата - важно е да се печели на всяка цена", завършва Христов.
