За много клубове да спечелят купата на страната и да завършат втори в първенството е огромен успех, особено ако е гарниран с четвъртфинал в Шампионската лига. В света обаче има няколко отбора, за които това е равностойно на провален сезон, и Барселона определено е един от тях.
Триумфът за Купата на краля бе просто утешителна награда за каталунците на раздяла с Луис Енрике, чиито успехи деградираха с всеки изминал сезон.
Преди три години вятърът на промяната довя любимеца на публиката обратно на "Камп Ноу", за да замени разочаровалия Тата Мартино, и Лучо оправда максимално очакванията към себе си да върне блясъка на онзи тим, който Гуардиола изгради.
Нещо повече, той ги надскочи, като дублира требъла на бившия си съотборник - през сезон 2014/15 Барса триумфира с Ла Лига (на две точки пред Реал Мадрид), спечели Купата на Испания (с 3:1 срещу Атлетик Билбао), както и Шампионската лига (също 3:1 срещу Ювентус).
Логично бе да е трудно за Лучо да запази това ниво в бъдеще и този път той не надскочи очакванията.
Подобна тенденция пролича още през сезон 2015/16, който започна изключително колебливо за каталунците. "Блаугранас" спечелиха Суперкупата на Европа след драматични продължения срещу Севиля с 5:4, но само няколко дни след това претърпяха тежко поражение с 0:4 от Атлетик Билбао, което им коства Суперкупата на Испания (1:1 в реванша на "Камп Ноу").
Сезонът вървеше доста колебливо за тима, преди да дойде онзи паметен успех с 4:0 на "Бернабеу", който преобърна нещата в негова полза. От тогава насетне психологически титлата бе в ръцете на тима и дори загубата с 1:2 в ответния мач на собствен терен няколко месеца по-късно не можа да върне самочувствието на Реал. Все пак това стори назначаването на Зидан в дългосрочен план, като французинът доближи мадридчани само на точка от Барса в Ла Лига и ги изведе до триумф в Шампионската лига само за няколко месеца работа.
Същевременно каталунците отпаднаха безславно от турнира (при общ резултат 3:4 срещу Атлетико в четвъртфиналите) и във втория сезон на Луис Енрике се задоволиха с националния дубъл (титла от Примера и Купа), Суперкупата на Европа и не дотам престижното звание световен клубен шампион.
В случая по-големият брой на титлите бе достатъчен, за да утеши феновете на клуба, но липсата на положителна промяна, която беляза последния сезон на Лучо остави лека горчивина на раздяла с треньора.
При требъла през 2015-а и четирите купи през 2016-а настоящата кампания не донесе нищо ценно за каталунците. Непостоянството в играта на тима този път наклони везните в полза на Реал, който спечели първата си титла от пет години насам, а освен това Барса за втори пореден път отпадна в четвъртфиналите на Шампионската лига. Тимът редуваше серии от няколко безкомпромисни мача с изненадващи равенства и още по-странни разгромни поражения.
Всички ще помнят дълго двубоя с ПСЖ - може би най-немислимият обрат в историята след загубата 0:4 в Париж и последвалото 6:1 за "блаугранас" на "Камп Ноу". Такива неща обаче се случват само веднъж и срещу далеч по-опитния Ювентус нямаше завръщане за испанците, които отново допуснаха тежко поражение в първата среща (0:3).
Така отново логиката подсказваше, че е време Луис Енрике да се оттегли. Но според мнозина той не направи това по най-точния начин. Анонсираното напускане още в средата на сезона сякаш разклати мотивацията на състава. Старите грешки пък се повтаряха - Барса остана все така нестабилен гост с редица равенства от наглед лесни мачове. Тимът изпусна и да победи у дома конкурентите от Реал (1:1) и Атлетико (1:1), като и в двата случая бе твърде предпазлив и получи гол през втората част.
Престоят на астуриеца начело на Барса завърши така, както и започна - с красив успех и шоу на Меси, но вместо тогавашната надежда, днес във въздуха над "Камп Ноу" витае неяснота.
През 2014-а срещу Елче аржентинецът вкара два гола за победата с 3:0, а миналата събота подари прощалната купа на Енрике след гол и асистенция и най-вече страхотна игра през целия мач. Ако има нещо сигурно за бъдещето на клуба, то е, че ще бъде светло, докато Меси е там.
Този сезон "ла пулга" затвори устата на критиците, след като за пореден път стана голмайстор на Европа и си тръгна триумфално от "Бернабеу". Разбира се, головете на Меси и Суарес не стигнаха на Барса да поправи многото си лековати грешки и да догони безкомпромисния Реал на Зидан, така че тимът отново има нужда от онзи вятър на промяната, който доведе начело Луис Енрике.
Наследникът му Ернесто Валверде бе обявен в понеделник вечер, но от клуба дълго избягваха да потвърдят официално новината, което показва логичното колебание относно бившия наставник на Атлетик Билбао.
Първоначално се очакваше назначението му да бъде анонсирано веднага след раздялата с баските, но забавянето говори за колебанието на ръководството дали именно Валверде е точния човек за поста. Доста по-подходящ избор изглеждаше наставникът на Евертън Роналд Куман, който подобно на Енрике и Гуардиола, е част от историята на клуба, а и тактически не отстъпва по нищо на "пчелата" (такъв бе прякорът на Валверде акто футболист от баското El Txingurri).
Спорно е дали бившият треньор на Билбао би могъл да се адаптира към уникалния стил на Барселона и най-вече - дали е способен да се справи с големите индивидуалности в съблекалнята, които изискват много специфичен подход. Примерът с Реал и Зидан е може би най-подходящата аналогия, защото на "кралете" им бе нужен именно звезден треньор (какъвто бе по-рано и Анчелоти), за да ги направи отбор. Валверде също има минало като футболист на каталунците, но не е часто от златното им поколение, което за пръв път ликува с Купата с големите уши. Той игра под ръководството на Кройф едва два сезона (от 1988 до 1990 г.) без да запише особени успехи, но сега се завръща в клуба, за да печели.
Ключовата фигура и за в бъдеще обаче безспорно ще остане Меси, като играта на отбора ще продължи да се върти около звездното трио в нападение, което донесе толкова успехи в последните години. Промяната обаче е наложителна в халфовата линия на тима, която е бледо подобие на онази преди години. Някога Фабрегас и Тиаго Алкантара трудно успяваха да пробият в титулярния състав, а сега единствено Иниеста (33 г.) и в редки случаи Ракитич успяват да градят играта на отбора в средата на терена. Това кара Меси да се връща по-често назад, откъдето по-трудно стига до положения за гол, а и прави повече грешки.
И докато проблемите на тима в полузащитата може да се решат с евентуалния трансфер на Коутиньо и налагането на някои млади таланти като Денис Суарес и завръщащите се от наем Деулофеу и Халилович, то привличането на класен защитник си остава както приоритет, така и трудност номер едно за Барса.
Именно изчистването на грешките при статични положения и в защита като цяло, трябва да бъде целта на новия наставник, каквото и да е неговото име. Защото тъкмо неглижирането на малките неточности провали този сезон за Барселона. Каквото и да си говорим, Купата на Испания никога не е била основна цел за тима от Каталуня.
Не бива и да бъде. Затова вятърът на промяната издуха Енрике тъкмо навреме, но дали довя точния човек?
Опитът показва, че на "Камп Ноу" не обичат да изразходват печелившия коз с клубните легенди, преди ножът да опре до кокала, въпросът е дали този момент не дойде по-рано с успехите на Реал и Зидан.
