Клас `92: Историята на Бебетата на Фърги

Този филм не бива да се пропуска. "Клас 1992" ще разкаже историята на едно от най-успешните поколения във футбола, имплантирани в родния им клуб от детските години до мъжкия тим. Спечелили всичко, направили кариера за поклон и ... останали верни на любовта си - Манчестър Юнайтед.

Те са Райън Гигс, Дейвид Бекъм, Пол Скоулс, Ники Бът и братята Гари и Фил Невил. Филмът за тях вече е факт, скоро ще можем да го гледаме. В него се разказва тайната на успеха на тези шест момчета от младежкия тим на Юнайтед, спечелил Купата на ФА до 21 години и след това покорили света.

Преди премиерата на филма, шестимата говориха пред BBC за Юнайтед, един за друг, и разбира се, за сър Алекс Фъргюсън. Неслучайно те са Бебетата на Фърги...

Първото впечатление

Бекъм: В началото не се харесахме много. Момчетата от Манчестър ме мислеха за надуто кокни (Бекъм идва от Лондон). Ники Бът наритваше здраво Гари Невил, а игрищата, на които тренирахме, бяха като за аматьорска лига. Пол Скоулс бе невероятно талантлив, Тих и мръсник на терена. Когато шпагатите му се получаваха, те бяха страхотни, но когато не ги правеше добре ... някой можеше да бъде убит!

Бът: Намразих Гари Невил от пръв поглед. Срещнах го в мач на децата от Манчестър срещу Бери, където бе той. Видях някакъв тип, който не спираше да вика и говори цял мач. Не можех да го понасям. Той и досега си е такъв - не млъква. Не можех и да си помисля, че ще стане един от най-добрите приятели в живота ми.

Фил Невил: Гигс бе този, който гледахме с изумление в тренировкиге. Той беше една клечка с невероятна техника, правеше финтове, мушваше топката през краката на някой... Мислех си - ако това е качеството, което се иска да си в Юнайтед, най-добре да си стягам багажа.

Гари Невил: Никога не съм мислил, че те са невероятни таланти. Концентрирах се върху своето израстване.

Дебют в първия отбор

Гигс: Не очаквах да съм титуляр. Фъргюсън прочете състава и аз бях последен, защото бях ляво крило, номер 11. "Райън, ти си на крилото, синко", каза сър Алекс. Изведнъж получих пеперудки в стомаха от притеснение и си казах - Ок, играеш, какво толкова. Беше срещу Сити на "Олд Трафорд".

Бекъм: Станах от скамейката и си ударих главата отгоре. Толкова бях нервен. Два дни по-късно Фъргюсън ме прати под наем в Престън. Казах си: Явно няма да бъдеш играч на Юнайтед... Но сър Алекс ми обясни, че иска да получа опит в лига, където хората те ритат безпощадно.

Бът: Фъргюсън дойде при мен, но не спомена, че ще играя. Каза: "Добре ли си, момче. Родителите ти ще идват ли на мача утре?". Аз казах, че не съм сигурен. А той отвърна: "Направи така, че да са там. Ще бъде страхотен мач!". На другия ден бях в състава.

Фил Невил: Каза състава час преди мача: "Шмайхел на вратата, Невил ляв защитник..." Беше изненада за мен. Но Фъргюсън ми каза: "Както играеш в младежкия тим, така прави и тук - включвай се в атаките."

За Фъргюсън

Гигс: Срещнах го, когато бях на 13 години. Остави впечатление, че иска да направя страхотни неща в кариерата си. Той умее да ти каже, кога не си на нивото, което можеш да постигнеш. Познавам го от 27 години и няма друг човек, с по-голямо влияние в живота ми.

Фил Невил: В неговия работен кодекс няма "Аз". В отбора има "Ние". Това ни бе втълпено в главите още от младежкия тим. Дори да си на  отлична позиция, и да ти трябва гол за хеттрик, подай на по-добре пласирания ти съотборник. В момента, в който мислите ти са за лична слава, си аут от Юнайтед.

Пол Скоулс: С него ти винаги знаеш къде ти е мястото. Той знаеше всичко за нас от младежкия тим. Идваше да ни гледа как тренираме, знаеше имената ни и познаваше родителите ни. Говореше с тях по телефона. Това не се случва често в наши дни, а той го правеше.

За требъла от 1999 година

Гари Невил: В последните две минути в Барселона си мислехме: "Какво, по дяволите става?!". Знаехме, че отборът ни никога не се предава, но... губиш с 0:1 в последната минута и вкарваш два гола. Това е моментът, който е символичен за ерата на сър Алекс. Помня, че просто рухнах на земята и си помислих, че никога в живота ми няма да има друг такъв момент. Този, в който Оле Солскяер си протегна крака и вкара топката във вратата на Байерн за втория гол...

Бът: Десетте дни, в които спечелихме требъла, бяха като от сън. Имаше песни и шампанско в съблекалнята, имаше невероятни празненства... Когато играеш за Юнайтед се очаква да печелиш трофеи, но това бе извън мечтите.

Фил Невил: За 10 дни го направихме. Бихме Тотнъм и взехме титлата, после Нюкасъл за купата и накрая - Байерн. Не помня почти нищо от мачовете, само празненствата после. Това бяха моментите, които създадоха тази специална връзка между нас - празнествата със семействата ни, моментите на триумф.