Осем години. Точно толкова продължи вратарската криза в Англия. В своеобразен инициатор се превърна бъдещата суперзвезда на световния футбол Роналдиньо.
На световното първенство в Япония и Южна Корея през 2002 г.,с точно изпълнената си дузпа във второто полувреме на четвъртфиналния мач между Бразилия и Англия, Рони сложи началото на края на кариерата на Дейвид Сиймън. Който пък бе последният наистина стабилен вратар, с който Англия можеше да се похвали.
Последното му участие в националния отбор бе повече от неубедително. Тимът завърши 2:2 с Македония, а едно от попаденията във вратата на Сиймън бе директно от ъглов удар.
След това на вратата застана друг Дейвид - Джеймс. Серията му от комични грешки накара фенове и специалисти да окачествят изявите му като катастрофа.
Пол Робинсън и Скот Карсън бяха другите, на които се възлагаха надежди, но и те се провалиха с гръм и трясък. Нелошо започна Бен Фостър. Той обаче се оказа жертва на контузиите и на дълголетието на Едвин ван дер Саар в клубния си тим.
В резултат на това в Англия започнаха да изпитват носталгия по времената, в които за място в основния състав се бореха Питър Шилтън и Рей Клемънс. Към онези години се връщаха дори онези, които не са били преки свидетели на ожесточената конкуренция.
Към тях спокойно може да бъде причислен и настоящият вратар на Англия Джо Харт. Той е бил едва на три години когато Шилтън напусна националния отбор.
Професионалната кариера на Джо започва изненадващо. Той тренира в школата на тима от родния си град Шросбъри Таун. През 2003 г.първият състав се оказва без резервен вратар за поредния си мач и 16-годишният Джо е изваден от час в училище, за да попълни групата.
Две години след това на „Грийнхаус Медоу" един след друг се изреждат да идват скаути на водещите клубове в Англия. Всички са впечатлени от показаното от Харт, който вече е титулярен вратар на Шросбъри и през този сезон (2005/06) е обявен и за най-добър на поста в Лига 2. Сред тях е и представител на Манчестър Сити.
Трансферът на „Истландс" не закъснява. Кариерата му след това се развива на висока скорост и относително спокойно. Самият Джо обаче смята, че през това време пред него е имало две много сериозни изпитания.
Първото е дисквалификацията, заради която пропуска финалът на европейското първенство за младежи преди година. Според докладите на УЕФА причина за наказанието е „неджентълментско поведение" от страна на вратаря в полуфинала срещу Швеция и по-точно при изпълнението на дузпите. При 6:5 вратарят си позволи да се помайтапи с Микаел Лустиг, преди скандинавецът да бие и в крайна сметка да вкара. Турският съдия Джунейт Чакър обаче показа жълт картон на британския страж за провокация.
„И до сега не разбирам защо ми наложиха тази дисквалификация. Футболът трябва да носи положителни емоции. Какво от това, че съм се опитал да действам в традициите на Брус Гробелаар? Чувството, което изпитваш когато знаеш, че се класираш за финал, но ще го гледаш от трибуните е неописуемо...Никога не съм изпитвал нещо подобно", спомня си Джо за преживяването от преди година.
Второто изпитание е привличането в Манчестър Сити на Шей Гивън. Заради ирландеца, Джо обикаля няколко английски клуба преди да се озове през миналия сезон в Бирмингам. Сега този трансфер изглежда като сделката на века. Манчестър Сити не позволи на един от перспективните си футболисти да губи форма и сили на пейката, а бирмингамския тим получи без пари най-добрия вратар през сезона.
Но повече от всички спечели самият Харт. Само месеци след като се върна отново в Манчестър Сити селекционерът на националния тим Фабио Капело публично го определи за №1 на вратата на „Трите лъва", а на самият Харт се налага да утешава Гивън, за загубеното от ирландеца титулярно място и да го уверява, че още има шанс да бъде в основния състав.
Ако се съди по начина, по който Джо започна сезона обаче той доста дълго ще бъде №1 за Англия, а думите му към Гивън ще си останат само такива, не и реалност.
Големите изпитания вероятно предстоят пред Джо Харт. Той тепърва ще трябва да изпита каква ще бъде реакцията на привържениците и специалистите при първата му по-сериозна трешка на вратата на Англия. Дори в този ден обаче феновете трябва да покажат търпение, колумнистите на изданията да сдържат емоциите си, а таблодите да се сетят за позабравеното от тях чувство за такт.
Защото Джо Харт е не само настоящето, но и бъдещето на Англия. И ако страната все още не е повярвала в него, така както не повярва нито в Робинсън, нито в Джеймс, нито в Грийн, е време да го направи. Друг като него просто не се вижда на хоризонта.
