Случващото се с Ливърпул от 1990 г. насам е без аналог в световната футболна история. Няма друг случай с клуб от такъв ранг, който да не спечели нито веднъж титлата в собственото си първенство в течение на 28 години.
При това без да е фалирал, да е наказван административно, да е сполетяван от колосална трагедия или да е "боледувал" след раздяла с велик мениджър. Нищо подобно - Ливърпул продължава да е в топ 5 на европейските грандове за всички времена (по международни успехи), а по популярност със сигурност е в топ 3. От въпросната 1990 г., когато Барнс, Ръш, Гробелар, Хансен и Биърдзли изкачиха за последно върха в Англия, "червените" 6 пъти попаднаха в топ 8 на Европа, три пъти играха финал в Шампионската лига, веднъж дори го спечелиха, а през 2001 г. триумфираха и в Лига Европа.
Което означава, че дори по високите си исторически стандарти, клубът от "Анфийлд" държи ниво на континенталната сцена. В Англия обаче мърсисайдци са пас и това е абсолютно удивително. Някаква логика може да се търси единствено в паралелния възход на новобогаташи като Манчестър Сити и Челси, които нажежиха конкуренцията за първото място във Висшата лига, но това се случи в последните 10-15 години.
Преди това в английския футбол имаше един-два доминанта (Манчестър Юнайтед и Арсенал), но дори тогава Ливърпул остана на сухо.
От 1990 г. насам броят на домашните титли за повечето от отборите от кръвната група на "червените" е двуцифрен - Манчестър Юнайтед (12), Барселона (15), Реал Мадрид (8), Байерн (16), Милан (7). Обяснение няма, ясно е едно - все някога сушата ще свърши. Защо обаче е много възможно това да се случи точно сега?
През миналия сезон Ливърпул завърши на четвърто място с 25 точки зад Манчестър Сити. Тогава Юрген Клоп оставяше впечатление на човек, който е по-загрижен за качеството на играта, а не за резултатите. "Учил съм достатъчно. Затова предпочитам да загубя мача, разбирайки причините за поражението, отколкото да спечеля, без да имам представа как се е случило. В краткосрочен план усещането от една неразбираема победа е страхотно, но в дългосрочен други неща са по-важни", каза германецът през 2016 г.
От тогава мнението му не се е променило. Въпреки че бе четвърти в крайното класиране, дълбокият анализ на миналия сезон показа, че Ливърпул всъщност бе вторият по сила отбор във Висшата лига.
При нито един от ключовите показатели за качеството на играта мърсисайдци не паднаха под трето място - дори критикуваната защита беше по-надеждна от тези Манчестър Юнайтед, Тотнъм и Арсенал.
Ситуацията на "Анфийлд" днес много прилича на тази в Сити преди две години. Тогава тимът на Гуардиола завърши трети, но с много впечатляващи показатели. След това скокът бе неизбежен, а суперселекцията през 2017 г. направи "гражданите" още по-впечатляващи. Ливърпул днес е като под индиго - към изключително солидния отбор от миналата кампания бяха прибавени точните трансфери. Малко (5), но наистина точни.
Най-очевидната причина за несъответствието между качеството на играта и резултатите на Ливърпул бе вратарският проблем.
През първата половина на миналия сезон ситуацията бе особено тъжна покрай контузията на Симон Миноле. Дори в най-добрата си форма Лорис Кариус е много далече от класата на Алисон, а злополучният финал в Шампионската лига показа, че германецът няма психика за големи мачове.
През миналата година Алисон завърши с 80 процента спасени удари - вторият най-добър резултат в големите първенства след Ян Облак. Средната успеваемост на вратарите на Ливърпул бе 63 процента, което пък си е пълен провал. Очевидно е, че през настоящата кампания "червените" ще имат много по-солидно присъствие под рамката, а това е задължително за всеки отбор с каквито и да е амбиции.
Алисон е ценна придобивка и в друга стратегическа насока - притежанието на топката, тъй като една от най-силните му страни е играта с крака.
През миналия сезон Ливърпул изигра най-слабите си мачове срещу паркиращи автобуса съперници като Суонси и Манчестър Юнайтед. Клоп е пределно наясно, че Ливърпул трябва да е много по-добър в позиционния футбол.
"Притежанието на топката няма значение, ако не знаеш как да я контролираш. Преди две години срещу Бърнли имахме 82% владение, но паднахме с 0:2. Силата на Манчестър Сити е в бързото придвижване и точния тайминг на пасовете. Играчи като Давид Силва, Де Бройне или Гюндоган взимат правилните решения в 80% от случаите", анализира треньорът на Ливърпул.
От началото на сезона той активно работи в тази насока - в треньорския щаб на "Анфийлд" се завърна холандецът Пеп Линдерс.
Говори се, че именно познанството с него е помогнало на Клоп да промени схващанията си за контрола върху топката. Вероятно точно Линдерс има пръст в решението за изтеглянето на Вайналдум като опорен халф - каквато роля досега бе напълно непозната за холандеца.
Той е съвсем различна версия на Хендерсън - в досегашните 6 двубоя прави средно по 30 паса по-малко средно на мач от Джордън, но точността му е изумителна - 92,7%, с 10% повече от миналогодишния Хендерсън. Сравнението между далечните подавания е още по-фрапиращо - 59% за Хендо срещу 77% за Джординио. Изводът е, че Вайналдум взима по-добри и по-бързи решения и съответно не се нуждае от 30 допълнителни паса. С него скоростта и качеството на атаките на Ливърпул са много по-високи.
Друга важен детайл е трансформацията на Роберто Фирмино, който прекарва повече време в халфовата линия - и то не просто като фалшива деветка, а като класическа десетка. А това още повече обърква съперниците.
В защита Ливърпул също изглежда готов за атака на титлата.
През миналия сезон бяха допуснати разгромни загуби от Манчестър Сити (предопределена от червения картон на Мане) и от Тотнъм (след ранно допуснат гол при колективна грешка). След тези "аномалии" мърсисайдци изиграха 34 мача, в които допуснаха само 24 гола - по-малко от всеки друг клуб във Висшата лига. А това е показателно, че прочутият "пресинг" на Клоп и пристигането на Върджил ван Дайк са решили голяма част от проблемите на тима в ариегарда. В първите 6 мача от този сезон Ливърпул инкасира само 2 попадения, което също потвърждава очевидния напредък.
В първото сериозно изпитание за сезона - гостуването на Тотнъм, тимът на Клоп показа, че промяна вероятно ще видим и в поведението на тима в големите мачове. През миналата кампания Ливърпул бе неуверен срещу останалите от топ 6, но сега срещу "шпорите" отправи цели 10 точни удара - най-много в домакинствата на Тотнъм в ерата "Маурисио Почетино". Да, един мач не е достатъчен, но контрастът с миналогодишното гостуване на същия съперник (1:4) е гигантски.
Дотук Ливърпул е отличник (6 победи от 6 мача), но такива серии често се дължат и на щастливо стечение на обстоятелствата.
Манчестър Юнайтед например стартира миналия сезон с 13 точки от 5 мача и оглавяваше класирането, но после логично се срина, тъй като играта на "червените дяволи" съвсем не кореспондираше с точковия актив.
Случаят с настоящия Ливърпул е друг. Резултатите са логични и са следствие от качеството на играта. Във всеки от двубоите си "червените" създават купища положения и изцяло доминират. А това е характеристика на шампионски отбор.
Единственият проблем на Ливърпул е, че... Манчестър Сити не е по-слаб от миналия сезон. И ако тимът на Клоп ще печели титлата, трябва да натрупа доста повече точки от стандартния актив на английския шампион (средно 85).
Ливърпул е готов за първото място, въпросът е готов ли е за рекорди?
