Първият уикенд в 21-то издание на Световната лига е вече в историята. В дебютните си двубои българските волейболни национали записаха две загуби от Бразилия и са с актив от само една точка.
Хубавото в двата мача в Уберландия бе играта на блокада. Както и цялостното представяне на Теодор Тодоров, който за първи път играе в основния състав, при това срещу толкова именит съперник е нещо, с което можем да бъдем горди. Завръщането на Николай Николов, макар и малко по-колебливо, също е повод за похвали. Преди три години на родения в Карнобат талант му предричаха страхотно бъдеще. После обаче Ники мина през ада на контузиите и проблемите в клубния си тим и въпреки това не се предаде. Двамата определено са добра алтернатива на Христо Цветанов и Виктор Йосифов, които бяха в тима при спечелването на последния медал - от европейското първенство в Турция.
Добрите неща обаче май свършват до тук. Нашите нямаха достатъчно физически сили, разликата в посрещането на двата отбора бе сериозна. При това още в първия мач, когато на полето дори не бе един от най-стабилните играчи в този елемент - капитанът на домакините Жиба. Загадка остава дали то ще се подобри в следващите мачове.
Българите не успяха да покажат дори приличен начален удар, нямаше разнообразие и изненада в атаката, трудно се справяха със защитата, контраатаката...
Всичко това разбира се може да бъде оправдано - тимът не е водил нормална подготовка, основните играчи имаха малко време за почивка, след възхода във формата на всеки състезател следва спад, необходимо е време.
Всъщност ако отправната точка за коментарите след тези първи два мача от Лигата е световното първенство повод за притеснение няма. Тогава тимът ни може да си позволи всичките колебания, показани в Уберландия. И дори да е доволен от точката взета срещу Бразилия в това състояние.
Но от днес до световното първенство има три месеца и половина. И да се мисли за него, при условие, че има друг турнир, който носи точки за ранглистата и в който трябва да защитаваш мястото си, едва ли е най-добрата тактика. Доказа го и първият ни съперник в световната лига - Бразилия. Селесао има същата програма като България, но никъде до този момент Бернардо Резенде или някоя от звездите не коментира шампионата на планетата.
Затова ако отправната точка е световната лига, както би трябвало да бъде, с двете загуби, България намали сериозно шансовете си да участва на финалите в Аржентина.
Регламентът на Световната лига на практика задължава участниците от първия миг да си правят добре сметката. За финалната фаза, която е в края на юли, ще се класират победителите в групите и домакина. Последният участник ще бъде най-добрият втори отбор от четирите потока. И тъй като тази година в турнира ще се използва италианската точкова система - три точки за победа с 3:0 и 3:1, две точки за успех с 3:2, една точка при поражение с 2:3 и 0 точки при загуба с 1:3 и 0:3 - при равенство в точките облагодетелстван ще бъде отбора с повече победи.
От тази гледна точка отборът ни няма повод да бъде доволен. Нашите взеха точка, но не и победа. За разлика от Холандия, Италия, Сърбия, Русия, Куба и Германия, които взеха по два успеха, както и Египет и Финландия, които са с по една победа. И вече са крачка пред нас.