Полицай и чиновник донесоха футболна слава на 30-хиляден Гибралтар

Цели пет години след влизането си в УЕФА, футболен Гибралтар най-сетне усети вкуса на победата във важен мач.

Националният тим на малкия полуостров се превърна в голямата сензация на последния кръг от Лигата на нациите.

Миналата събота смелчаците на уругвайския треньор Хулио Сезар Рибас победиха Армения като гости в Ереван с 1:0. Във вторник вечер на малкия стадион „Виктория" под прочутата Гибралтарска скала футболистите от това захвърлено под Пиренеите парче британска земя се справиха и с Лихтенщайн - 2:1.

Това бяха първите две победи въобще на Гибралтар в официални мачове, а в групата си отборът вече върви втори след Македония.

Така 30-хилядното население на територията от едва 6.8 квадратни километра вече има своите нови герои. За двубоя с Лихтенщайн местната федерация гордо сложи съобщение „Sold out!", след като всичките 2500 билета бяха разпродадени.

Хората са още по-горди от факта, че червено-белият национален екип се носи най-вече от сърцати аматьори - сред тях има полицай, електротехник, закупчик, санитар, управител на нощен бар.

Това всъщност е елитът, избран измежду общо 650 футболисти на полуострова.

Фундамент на националния състав се явяват два местни рода с фамилиите Чиполина и Касиаро.

Капитанът Рой Чиполина служи като сержант в бреговата охрана. Братовчед му Джоузеф - чиновник в държавната администрация на Гибралтар, вкара хладнокръвно дузпата при победата в Ереван, а след това и втория гол срещу Лихтенщайн.

Тримата Касиаро - Лий, Райън и Кайл, са братя. Именно 37-годишният полицай Лий Касиаро заби историческия първи гол за Гибралтар в квалификационни мачове през 2015 г. Въпреки загубата с 1:6 от Шотландия на „Хемпдън парк" ветеранът каза, че се чувства герой, тъй като „това без съмнение ще остане в историята".

Вероятно Гибралтар щеше да победи и някой друг съперник в предишните световни и европейски квалификации, но дълго време ФИФА и УЕФА не позволяваха там да играят национални отбори.

Причината не опираше само до малкия стадион, но и до местното летище, смятано за едно от най-опасните в Европа.

Едва 1777-метровата писта минава през централния булевард „Уинстън Чърчил". И когато има полети, движението на автомобили и хора просто се затваря.

Затова доскоро националният тим провеждаше домакинските си мачове в изгнание в португалския град Фаро. Най-сетне обаче гибралтарците успяха да убедят двете футболни централи да играят на своята земя под скалата и първите резултати вече са налице.

Всъщност стадион „Виктория" се явява доста опасно място за гостуване, особено ако съперник е най-силният местен клубен тим Линкълн Ред Импс - 22 пъти носител на титлата в шампионата с десет отбора. Именно за „Червените дяволчета" играят двата клана Чиполина и Касиаро.

Преди две години например, в квалификациите за Шампионската лига, Линкълн елиминира Флора (Талин) с бляскава победа с 2:0 под скалата.

Всички мислеха, че отпадането на естонците е случайно. Само че седмица по-късно на стадион „Виктория" катастрофира и Селтик. Хората на мениджъра Брендън Роджърс гледаха като ударени с мокър парцал, когато Лий Касиаро прати топката в мрежата на Крейг Гордън, а „Червените дяволчета" победиха с 1:0. „Би Би Си" окачестви този мач, като „най-големия шок в цялата история на европейския футбол", и дари с щедри аплодисменти британските си сънародници от Гибралтар.

Макар и аматьори, гибралтарците понякога са способни на чудеса.

При първата победа в Ереван в събота коментаторите изумено отчетоха, че гибралтарският вратар Кайл Голдуин се е справил без да пусне нито един гол при бомбардировка от общо 34 изстрела, отправени от Мхитарян и останалите арменци. 33-годишният страж по прякор Китаеца пази за националния тим едва от тази година.

От едва пет мача с екипа на родината си, той е участвал при три от общо четирите гибралтарски победи - двете в Лига Европа и тази над Латвия (1:0) в приятелски мач през март. „Посвещавам тази победа на жена ми и децата, тъй като заради футбола понякога не съм им отделял достатъчно време", заяви в Ереван през сълзи Голдуин, който иначе играе за средняка Гибралтар Юнайтед.

Футболната радост дойде точно навреме, за да поразсее притесненото от политиката население на полуострова, чиято съдба се решава в момента в Брюксел.

Работата е в това, че като част от Великобритания, Гибралтар също ще трябва да излезе от Европейския съюз, макар че 98% от населението гласува против. Мнозина се опасяват от катастрофа на процъфтяващата днес местна икономика, която иначе търпи обвинения от Мадрид, че облагодетелства контрабандата на тютюн чрез специфичното си данъчно облагане. Един Господ знае как ще завърши всичко.

Но поне във футбола страната си остава в Европа, а вече и почна да печели. Напред, Гибралтар!

Новините

Най-четените