За спорта и човечността

Тези дни човещината трайно се е настанила на американските спортни арени. Случват се неща, които не виждаме всеки ден. Големи жестове на съпричастност, подадени ръце и утешителни прегръдки. Често се питам - що за страна наистина е САЩ?  Държавата с най-агресивна политика на световната сцена, обявявана за катализатор на бъдещото затриване на човешката цивилизация, или е онова място, където дори в най-голямата беда ще срещнеш срещу себе си широко отворени сърца.

Вероятно истина има и в двете, но сега няма да говорим за политика, а ще се насочим към спортните съоръжения, където в последните няколко дни се случиха някои трогващи сцени, способни да разтопят и камъните на Луната.

Ще говорим за Девон Стил и Джей Пи Гибсън.

Двамата вероятно не се познават. Девон е висок 196 сантиметра и със скромните си 137 килограма направо би скрил слънцето на петгодишния Джей Пи, който вероятно още очаква 70-я сантиметър и двадесетия килограм в живота си.

Общото между тях е рака, а личните им истории станаха част от историите на два професионални спортни клуба - отборът по американски футбол Синсинати Бенгалс и баскетболният Юта Джаз.

В неделя вечер стадионът на Ню Инглънд Пейтриътс  беше много специално място. Номер 75 от състава на гостите Бенгалс, Девон Стил, получи неочаквана, направо задушаваща подкрепа за битката, която води за своята болна от рак дъщеричка.

Шест минути преди края на третата част, по време на прекъсване за телевизионни реклами, трибуните на стадиона бяха на крак, аплодирайки излъчващото се на стената видео за диагностициране на рака при децата.

Моментът беше достатъчно тежък за Девон Стил, за да успее да сдържи емоциите си и сълзите тръгнаха сами. Не зная защо, но винаги съм считал гледката на плачещ огромен, здрав мъж, за изключително покъртителна.

Жестът, който направиха феновете на Ню Инглънд беше поредният към семейството на Стил, а всичко започна с протегнатата ръка на ръководството на Синсинати в края на лятото. Когато разбра за болестта на малката Лия, Девон получи разрешение от клуба да отдели време на семейството си в трудния момент.

Това, разбира се, го лиши от възможността да се бори за място в групата от 53-ма, която всеки отбор в лигата може да задържи. В спорт, в който конкуренцията е жестока, а запазването на работното място се диктува изцяло от принципите на естествения подбор, Стил в крайна сметка загуби работата си за сметка на по-полезни за клуба футболисти.

Няколко дни след като беше освободен обаче, ръководството на Синсинати реши да го впише в резервния списък от 10 играчи, за да може Девон да запази здравната си застраховка и да осигури най-доброто лечение на детето си.

В момента Стил е сред активните 53, а историята му е водещата хуманистична тема в лигата. От Синсинати обявиха, че всеки долар от продажбите на тениски с номер 75 ще бъде дарен за проучвания за борба с рака при децата.

Само за няколко дни бяха продадени на 10 000 броя, всеки по 100 долара. Треньорът на Ню Орлиънс Шон Пейтън купи 100 фланелки, които ще бъдат подарени на малчугани, страдащи от ужасяващите онкологични заболявания.

Няколко хиляди километра на запад Джей Пи сбъдна една може би още неосъзната мечта. Преди две години малчуганът, който сега е на 5, е диагностициран с левкемия. Огромен фен на спорта и най-вече на баскетбола, който среща колосално предизвикателство в живота си още преди да се научи да пише името си.

Разбирайки за историята, ръководството на Юта Джаз реши да направи огромен жест. Отборът обяви, че подписва професионален, еднодневен договор с гард, който е „свободен агент". Името му е Джей Пи Гибсън и той е на 5.

Малчуганът веднага започна да изпълнява задълженията си по договора. По време на традиционната двустранна игра преди сезона, която се организира за притежателите на сезонни билети, дойде време за смяна в едната петица. На терена се появи малкият гард, горе-долу едва два пъти по-голям от топката. Дори миг притеснение не се забеляза в погледа или жестовете на Джей Пи. Той просто пое подадената му топка, напредна през центъра и с няколко финта се озова под коша, който изглеждаше чак в стратосферата пред скромните габарити на кандидат-покорителя му.

Изведнъж две големи ръце грабнаха Джей Пи и го изстреляха във висините, където той сбъдна мечтата на милиони - да вкараш кош на игрището на НБА.

Реакцията на залата? Сещате се...

Тези дни по терените в САЩ върлува доброто. Плетеница от подадени ръце, човек за човека става спасител. Коя държава е САЩ? Тази с трилионите военен бюджет, воюваща из цялата планета, или онази, която от първия ти дъх ти казва - няма да си сам, животът е ценен?

Знам едно - по-свято от детския живот няма. А Девон Стил и Джей Би Гибсън са само част от всичко, което се случва около нас.

#1 Alvarez 08.10.2014 в 17:06:58

Пич, още доста трябва да почетеш от статиите на Иво. Успех.

Новините

Най-четените