Гонсало Игуаин или Карим Бензема?

Преди близо седмица Гонсало Игуаин си тръгна от стадион "Сантяго Бернабеу" с бяла хартиена торбичка в ръка. Вътре бе топката от двубоя с Бетис, подписана от неговите съотборници. Така повелява традицията и Игуаин я спази след поредния си хеттрик за Реал. Повечето от съотборниците му написаха обичайните неща: "Браво", "Поздравления" или просто поставиха подписа си. Алваро Арбелоа обаче бе различен. "Започваш да ставаш скучен с тези изпълнения", гласеше посланието му.

Той, разбира се, се шегуваше. Но и беше прав. Това беше вторият пореден хеттрик на Гонсало Игуаин в Реал. Между двата той вкара три попадения в един мач и за Аржентина. Иначе казано - нападателят бе автор на три хеттрика в четири мача. Освен това аржентинецът вече е голмайстор на Реал в Примера Дивисион, изпреварвайки дори Кристиано Роналдо. Така Игуаин отново е в центъра на вниманието. При това точно по време когато като че ли бе започнал да остава по-често встрани.

През миналия сезон Игуаин вкара 10 гола преди класикото срещу Барселона да преобърне всичко. Сутринта преди двубоя на "Ноу Камп" той бе забелязан да накуцва в хотела, в който Реал бе отседнал. Впоследствие бе решено да не играе заради проблем с гърба, който го принуди да пропусне и голяма част от сезона. В края му той бе играл в само 17 от 38-те мача на Реал в Примера Дивисион.

Преди Игуаин да бъде отново в състояние да се появи отново на терена през пролетта, Карим Бензема го бе изпреварил и шансовете на аржентинеца за изява не изглеждаха големи. Французинът бе отбелязал някои изключителти попадения и някои като че от нищото, включително голът, който изхвърли Севиля в полуфиналите от турнира на Купата на краля и голът като гост на Лион, който накара президентът на Реал Флорентино Перес да скочи от мястото си.

И въпреки че Жозе Моуриньо не даде много големи шансове и на единия, и на другия в двата двубоя срещу Барселона в началото на сезона (те играха по около 55 минути), Бензема изглеждаше в по-добра позиция.

По това време Специалния, както и медиите в Испания, вече говореха за възраждането на Карим, за новия Бензема. Беше малко преувеличено, защото въпреки всичко французинът игра добре и през миналия сезон. Но пък след почивката през лятото той бе по-слаб, по бърз и по-агресивен от преди.

Това остави Игуаин извън игра до края на септември. Когато все пак получи шанс бе защото Бензема бе контузен. Той все още има като титуляр едва три мача през този сезон, но това не му пречи вече да има осем гола. На практика той бележи на всеки 47 минути.

Това завръщане на Гонсало не бива да се приема като някаква голяма изненада. Това е просто още едно препятствие, което той трябваше да преодолее в кариерата си в Реал.

Докато мадридските медии го възхваляваха имаше един коментатор, който обяви, че съществува лоби в подкрепа на Игуаин, което се опитва да направи кампания в негова подкрепа, нещо което той не заслужавал и което било продиктувано от други скрити мотиви, а не от качествата на играча. Този коментар обаче бе толкова абсурден и нелеп, че дори предизвикваше смях.

Едно от нещата, които Гонсало трябваше да преодолее в последните години е именно лобито. Но не онова, което го подкрепя, а това срещу него, което бе доста голямо. Но независимо от тази забележка или от други като нея, е ясно, че най-накрая дебатът може да се проведе при нормални условия - дори ако някои търсят война вместо да се наслаждават на двама страхотни нападатели. Но не винаги е било така.

През първите си два сезона на "Сантяго Бернабеу" - 2006/07 и 2007/08 Игуаин се бореше, за да отбележи. Реалните възможности пред него липсваха. Нямаше значение, че той пристигна по средата на сезона в отбор, който бе изграден без него или че бе само на 20 години и че бе изиграл едва 31 мача на професионално ниво преди това. Никой не искаше да прояви снизхождение. И затова Игуаин често бе критикуван. Мадрид е клуб без търпение и с огромни претенции.

След един мач, в който той отбеляза след като бе пропилял няколко други положения дикторът на стадиона обяви "И голмайсторът е Игуаин...най-после!".

Стадионът всъщност бе "Сантяго Бернабеу", стадионът на собствения му отбор. Той бе атакуван от своите. Това е въпрос, който често се дискутира и е забележителен начинът, по който отново излезе на преден план. Удивително е колко горчив на моменти бе дебатът Игуаин или Бензема. Въпреки че мадридския ежедневник "AS" определи това като "благословен проблем" за Моуриньо, някои продължават да говорят за аржентинеца със старата ненавист.

Други обаче не го правят. Макар и по-трудния начин Игуаин успя да ги спечели. Това обаче бе дълъг процес. През втората половина на сезон 2006/07 той вкара два гола в 19 мача. През следвашщия сезон - 2007/08 бяха 8 в 25 срещи. А след още година отбеляза впечатляващите 22 в 34 двубоя. Някои обаче все още не бяха убедени.

И през сезон 2009/10 бяха още по-малко убедени, а атаките бяха много горчиви. Флорентино Перес се върна като президент и привлече Кариб Бензема за 36 милиона евро. Някои дори си помислиха, че Игуаин, привлечен в състава от предишния президент, вече е пътник. И всички медии подкрепиха Бензема в битката срещу аржентинеца.

Това беше съвсем разбираемо. В края на краищата няма нищо лошо в това да мислиш, че французинът е по-добър играч - все пак той бе пристигнал като един от новите "галактикос". Но въпросът не е в това кой от двамата е бил избран за победител, а в начина, по който бе направено това.

През сезон 2009/10 Игуаин вакара 27 гола, а Бензема само 8, но всички те бяха без значение. Игуаин имаше дори повече от Роналдо. Но вместо да се радва от този факт, той се чувстваше все едно е направил нещо грешно.

Зложелателите на Гонсало казват, че е алчен и че не е талантлив. И поставят под въпрос неговото отношение. Той бе поканен в телевизионното шоу "Punto Pelota" и не бяха малко онези, които твърдяха, че е бил твърде студен. И никой не помисли, че атаките срещу него са толкова злобни, че онези, които ги отправят са истински късметлии, че той не потърси сметка за тях с помощта на юмруците си. И щеше да има пълното право да го направи.

Тъй като по това време попаденията бяха вече налице критиците му търсеха други аргументи. Мнозина казваха, че трябва да бележи повече, други, че головете му не са толкова важни.

Пропускът му срещи Лион в Шампионската лига през сезон 2009/10 се превърна в оръжието, което бе насочено срещу него в конкуренцията му с останалите нападатели на Реал. В онзи мач, преодолявайки вратаря, той удари гредата и изведнъж се превърна в единствения виновник за отпадането на Реал. Критиците казваха, че когато наистина е важно, той не бележи.

И сякаш забравяха,че той отбеляза онзи гол срещу Осасуна в Памплона, под непрекъснато валящият дъжд, гол който донесе титлата на Реал през сезон 2007/08. Или решителната дузпа в 94-та минута срещу Атлетико (Мадрид). Или удивителния удар, който донесе победата на Реал с 3:2 над Хетафе и остави отбора в битката за титлата през сезон 2008/09.

Всички те обаче бяха срещу Игуаин и онова, което бе по-притеснително за него е, че сякаш имаха някаква скрита причина да правят всичко това. Той обаче никога не се оплака и продължи да бележи голове.

През последния сезон Жозе Моуриньо имаше твърде малко съмнения по отношения на аржентинеца. Специалния осъзнаваше, че Игуаин заслужава да получи шанс. И преди да получи контузията, която го извади от състава, той го използва и то добре.

В началото на този сезон Моуриньо реши, че Бензема си е спечелил правото също да получи такъв шанс. Докато не се контузи. Игуаин взе аванс с два хеттрика и е на път отново да се превърне в основния нападател на Реал.

Когато и двамата са здрави дебатът отново е налице. Моуриньо уверява, че това не е нещо, което го засяга и е по-скоро измислен от медиите.

Но пък в сравнението няма нищо лошо. От както е в Реал Игуаин бележи на всеки 103 минути, Бензема - на всеки 110. Игуаин е реализирал 85 гола за шест сезона на "Сантяго Бернабеу" (60 от тях в 97 мача, изиграни в последните три сезона), Бензема има 40 за три години. През миналия сезон Гонсало вкара 10, Карим - 15 попадения. Но французинът бе с решаваща роля в турнира за Купата на краля и бе голмайстор на тима в Европа. Факт е, че именно там Бензема получи сериозно предимство: Игуаин е вкарал само 4 гола в 29 мача в Европа, Бензема има 20 в 34 срещи.

Но освен това става дума за различни стилове. Бензема е по-техничен, по-комбинативен тип играч. Игуаин е по-атлетичен, чувства се по-комфортно при контраатаката. Затова спорът кой от двамата да бъде титуляр изглежда концептуален, въпрос на стил.

За Моуриньо ситуацията е проста: той само иска да печели. Във вторник успехът му донесе Бензема. Хеттрикът на Игуаин изобщо не му гарантира място в състава. Както и никое външно влияние. Така и трябва да бъде. И същото важи и за Бензема. Срещу Лион той вкара един и изработи един гол. Това също е нещо, което трябва да се случва.