Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Големите пари във футбола изхвърлиха юношите зад борда

Най-малко собствени юноши играят в Серия "А" (7.4%), а най-много в израелския шампионат (28.7%).

Първа лига на България е на дъното на тази класация с едва 12.6% футболисти, които са юноши на клуба.
Най-малко собствени юноши играят в Серия "А" (7.4%), а най-много в израелския шампионат (28.7%). Първа лига на България е на дъното на тази класация с едва 12.6% футболисти, които са юноши на клуба.

Проучване на Международния център по футболни изледвания показа, че футболните клубове в Европа изпозлват все по-малко собствени кадри, които са продукт на собствената им школа.

Обект на проучването са 31 футболни лиги в Европа. Едва 16.9% от футболистите в отборите са собствени кадри, като се наблюдава спад с над 6% за последните 9 сезона. Според определението на УЕФА, даден футболист е собствен кадър при положение, че е прекарал поне 3 сезона между 15 и 21-годишна възраст в съответния клуб.

Най-малко собствени юноши играят в Серия "А" (7.4%), а най-много в израелския шампионат (28.7%).

Първа лига на България е на дъното на тази класация с едва 12.6% футболисти, които са юноши на клуба, като през предходния сезон процентът е бил 18.5%. По всяка вероятност една от причините за спада на играещите собствени кадри в отборите от Първа лига се дължи на изпадането на Пирин Благоевград.

В модерния футбол всяка година навлизат все повече пари от телевизии и спонсорски договори. Интересът към играта се покачва, а клубовете са с все по-големи бюджети за заплати и трансфери.

Големите, невиждани и постоянно увеличаващи се бюджети с които разполагат елитните клубове са една от причините все по-малко юноши собствено производство да намират място в родния си отбор, тъй като се търсят готови и завършени футболисти.

Треньорите пък разбират, че уволненията са много по-чести от преди 10, 15 или 20 години и затова не желаят да рискуват с пускането в игра на талантливи дебютанти.

А даден клуб разполагайки с пари за трансфери е много по-лесно да се включи в лятната трансферна лудост и да пръсне около 100 милиона паунда за нищо (справка Фулъм).

В Хъдърсфийлд дори стигнаха до още по-голяма крайност желайки да закрият клубната академия, понеже не е давала нужните резултати. Ръководителите на английския клуб са на мнение, че е по-удачно да дават пари за нови футболисти, вместо да инвестират в подобряване и надграждане на клубната академия.

Мисленето на ръководството на клуба от Висшата лига показва липсата на всякаква дългогодишна стратегия. И с такова планиране е твърде вероятно в близко бъдеще Хъдърсфийлд да играят срещи на ниво Първа или Втора английска лига.

Дори в Барселона, клуб за пример с налагането на юноши в първия отбор, след оттеглянето на Валдес, Пуйол, Шави, Иниеста, Педро и други, броят на младите играчи собствено производство в А отбора силно намаля.

Вместо да продължи да се залага на изпитаната стратегия с интегрирането и налагането на собствени юноши в първия състав, в Барса решиха да пръснат около 100 милиона евро за талантливия пакостник с бодлив характер Усман Дембеле.

Богатите топ клубове предоставят шансове на млади таланти, но като че ли се забелязва следната тенденция, че с приоритет се ползват не собствените кадри, а закупени тинейджъри за твърде надути цени от други отбори.

Новите собственици гледат на отборите като на международен бизнес проект, допълнение към визитната си картичка или дори някакъв вид тамагочи, търсят бързи успехи и популярност.

А участието на трансферният пазар плюс отзвука от направения многомилионен трансфер в социалните мрежи е много по-голяма международна реклама за отбора и съответния собственик, отколкото даването на шанс на няколко талантливи младежи от школата да се докажат в мелачката на мъжкия футбол.

Често собственикът на клуб е от другия край на света, а този богаташ нито е посещавал мачове на отбора като дете, нито е следял резултатите му и определено не е запознат с миналото, традициите и идентичността на отбора, който притежава и съвсем нормално е налагането на местни момчета да не е топ приоритет на такова управление.

Елитният футболът беше един от малкото сектори в икономиката, който не беше засегнат от световната икономическа криза - не се наблюдаваха съкращения на щабове, отрязване на заплати и понижаване на пазарната стойност на футболистите.

Напротив, трансферните суми и заплати се покачваха ежегодно, а в днешно време трансфер на стойност 10-ина милиона евро минава набързо в потока новини без да привлича внимание.

Ако един ден обаче системата (не)очаквано се срине, а това най-вероятно ще се случи, големите печеливши от Голямата футболна депресия ще са клубове работили с дългогодишна стратегия и развивали и използвали плодовете от школите си.

Тези отбори много по-лесно ще преодолят липсата на финансови средства за трансфери, внедрявайки все повече собствени юноши в мъжкия състав, без това да дава голямо отражение на резултатите.

На другия полюс ще са отборите пренебрегвали футболните си школи и академии и които не са налагали собствени кадри в първия тим. Те ще бъдат принудени да продават наемните си звезди за многократно по- малки суми, отколкото са ги закупили, с единствената цел да се отърват от големите им заплати и бонуси, написани в железните им договори, опитвайки се да се вместят в новите реалности и окастрения годишен бюджет.

А клуб, в който липсват местни момчета, преминали през цялата пирамида на детско-юношеския футбол, се превръща в отбор без ценности, идентичност, приемственост, дух, визия и бъдеще...

Най-четените