Джанлуиджи Донарума – с познато до болка първо име и запоняща се фамилия. Талантът на Милан се превърна в най-младият вратар, започвал мач в Серия „А“ като титуляр, при победата на „росонерите“ с 2:1 над Сасуоло в края на октомври – на 16 години и осем месеца.
Въпреки крехката си възраст, Донарума се извисява на 1,98 м, притежава страхотни рефлекси, дава всичко от себе си на тренировките, оценява в пълнота какво означава да бъдеш част от велик клуб като Милан и е готов да бъде следващия голям Джанлуиджи за Италия.
„Буфон е моят идол. Мечтата ми е да стана титуляр за националния отбор и да вървя по стъпките му. Всеки би желал да има подобна кариера“, казва Донарума.
Младият вратар на Милан е роден на 25 февруари 1999 година в Кастеламаре ди Стабия. Присъединява се към академията на „росонерите“ на 14 г., въпреки че клубът продава девет години по-големия му брат Антонио, който между 2008-а и 2012-а е част от младежките формации, но никога не записва мач за мъжкия тим на „червено-черните“, в Дженоа.
Джанлуиджи е бил цел още на Ювентус, Рома, Удинезе, Фиорентина и Интер. Дори е минал успешно проби при „нерадзурите“, но избира Милан. „Избрах Милан, а не Интер, защото брат ми играеше тук, а и винаги съм бил фен на Милан. Винаги съм искал да играя като вратар. Започнах да тренирам на терен, близо до вкъщи, и никога не съм имал друга мечта“.
Още на четири години Донарума започва да тренира с чичо си Ернесто, който е треньор на вратари, а майка му е трябвало да носи акта му за раждане по детските мачове, в които е играл, тъй като Джанлуиджи е бил висок още от малък и е стърчал с по 30-40 см над останалите деца.
Мино Райола, който представлява Златан Ибрахимович и Пол Погба, стана агент на Донарума и той води преговорите за първия му договор с Милан. Бившият треньор на „росонерите“ Филипо Индзаги го включва за първи път в състава през февруари 2015-а в мач срещу Чезена. Донарума сяда на пейката малко преди да навърши 16 години.
„Мамма мия каква емоция. Всеки път, когато изляза от тунела и се насоча към скамейката, изживявам детската си мечта“. Каква реакция! Малко по детски, която обаче показва и огромното желание на Джанлуиджи да бъде част от любимия отбор, дори и на пейката.
След смяната на Индзаги с Михайлович Донарума си спечели място в първия състав и бе взет като трети вратар. Бе част от тима на „росонерите“ от предсезонното турне в Китай, където игра и срещу Реал (Мадрид). Точно в него направи и силно впечатление на феновете, които досега не бяха чували за него.
Появи се в 72-рата минута на мястото на Диего Лопес при равенството 0:0 с „кралете“ и мачът влезе в рулетката на дузпите. Донарума спаси удара от бялата точка на Тони Кроос, но за негово голямо съжаление, изпълненията стигнаха до вратарите. Кейлор Навас отбеляза своята дузпа, но младият Джиджи пропусна и така Реал победи с 10:9.
След като Диего Лопес допусна 14 гола в първите осем кръга от новия сезон в Серия „А“, Михайлович пусна младия Донарума в домакинството срещу Сасуоло на 25 октомври. Милан победи с 2:1, а в следващия кръг запази и първата си чиста мрежа при успеха с 1:0 над Киево на „Сан Сиро“.
Оттогава Донарума неизменно е титуляр, не без „помощта“ и на контузията, която тормози Лопес. В 12 мача досега има четири чисти мрежи. Остави добри впечатления с играта си, въпреки че има още какво да учи в позиционирането и излизането при центрирания.
„Италия обикновено не произвежда толкова големи играчи“, казва италианската журналистка Мина Рзуки (може би трябва да й припомним Франческо Толдо – бел.ред.). „Донарума е изключително голям и доста пъргав за ръста си. Той не само е талантлив, но притежава и правилното мислене. Учил се е от треньори като Индзаги и Михайлович, измести вратар като Лопес. Има още какво да учи, но Михайлович настоява да играе“, добавя Рзуки.
Наистина, все още е много рано да се правят каквито и да е генерални заключения за бъдещето на Донарума, но вече има фенове, които вярват, че младият Донарума може да се превърне в икона за Милан – нещо като Икер Касияс за Реал или Буфон за Юве.
В галерията пък може да видите какво са правили големите вратарски легенди като Оливер Кан, Едвин ван дер Сар и Петер Шмайхел на 16 години и как са се представяли младите големи вече вратари като Тибо Куртоа и Давид де Хеа на тази възраст.
