Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как рухват митовете

Евро 2012 прати в историята много от футболните митове на Стария континент Снимка: Getty Images
Евро 2012 прати в историята много от футболните митове на Стария континент

Остана един мач. Преуморени и преситени? Няма такова нещо! Евро 2012 е най-доброто нещо, което можеше да ни се случи като футбол през лятото.

Атакуващи отбори и емоции, драми, големи фигури, които не успяват да защитят реноме, нови звезди, които тепърва ще греят.

И колко рухнали митове.

Ако четете дебелите книги или слушате Пепи Василев (по-добре не стигайте до такива крайности), вие ще знаете преди европейското, че Испания прави спектакли, вкарва зрелищно със задни ножици, Италия е защитна и рита на посоки, но не пуска голове, Германия гази здраво физически и отборът е пълен с машини тип Бригел, а Англия пленява с трогателна наивност и атаки до откат.

Крайно време е да спрем с тия глупости и клишета. Футболът се развива ужасно бързо и млада кръв навсякъде освежава и променя лицето на играта. Тук отваряме скоба и изключваме България, където това с младите лица и промяната не важи. Май засега не важи и за Острова, където има огромна обсесия за инвестиции в клубния футбол, най-вече в таланти извън Британия. Това си личи и по резултатите. В последните 8 финала в Шампионската лига има осем английски клуба. Но Англия не надскача своя си таван - четвъртфинал на голямо първенство, при това с подчертано защитна и изчаквателна тактика. Прилича на Италия от клишетата.

Германия на първенството не бе чак толкова атрактивна като преди 2 години, но много ефективна в атака. Но този немски тим е вероятно най-изчистеният от излишни нарушения в историята. Невероятно ефективно и точно играят и дефанзивните халфове (Кедира), а и четиримата бранители. Германия е млада и има отлично бъдеще, но срещу Италия пак се видя - липсва опит, онова малко парче манталитет, което различава добрите отбори от великите  в историята. Може би всичко ще си дойде на мястото, когато, и ако, това поколение на Германия най-накрая спечели нещо.  Времето е пред тях, все още са най-младият от големите отбори. Но с тези отпадания и сълзи на прага на триумфите, започва да прилича на Испания от миналото.

Италия атакува, пресира, играе гъвкаво и разнообразно. С лекота сменя темпото и умее да държи играта далеч от своята врата. Всъщност първите 20 минути на второто полувреме срещу Германия са първите на турнира, в които някой натисна италианците. Нищо общо с възприетите клишета. И то без да има звездите, с които се перчат Испания, Португалия, Германия, Франция, че дори и Англия. Този отбор не е откритие, работата върху него продължава  близо 2 години. Шапки долу за Прандели - с неособено изящни играчи е направил отличен и работещ много точно отбор.

Във футбола при тази му модерна динамика, за да си на върха трябва да имаш самочувствие и психика на шампион, способност да държиш топката в свое владение и тактическа грамотност.  На германците от всички компонента май им липсва само психиката.

Мачовете от сряда и четвъртък не можеше да са по-контрастни. Испания, вероятно най-натъпканият с индивидуален талант отбор, просто чакаше и дебнеше. Чак в продълженията реши, че дузпите могат да ти изядат главата, независимо кой е насреща. В мача в сряда имаше 1 точен удар в рамките за 90 минути! Но пък картоните и симулациите изобилстваха. Изненадващо испанците бяха нервни - все пак те са действащ световен и европейски шампион, трябваше да имат достатъчно „ноу хау" за такъв мач. Португалците пак не видяха златото, а все са толкова близо. При тях става хроничен проблемът с централните нападатели. Футболът им бълва халфове и великолепни крила, а вече и солидни бранители. Няма обаче деветки - и Пощига, и Алмейда, са лека категория, в сравнение с Торес, Гомес, Бензема, Балотели или Руни. Представете си Гомес между Нани и Роналдо!

По някакъв начин обаче и това шоу на нерви и сблъсъци бе интересно да се гледа. Интригата и залогът го направиха задължително за всеки фен.

В четвъртък - зрелище. Италия и Германия стреляха 10 пъти точно във вратите само за първите 35 минути на мача, имаше три гола, драми и куп положения. Имаше пламък и заряд, това бе футбол, какъвто чакаме от Испания и Португалия. Пак според митовете и клишетата.

Май е време да ги затворим трайно в шкафа.

 

Най-четените