Хърватите се правят на велики - не знаели кой е Ивелин Попов. Психоатаки ли? Не, те просто са си такива. Самочувствието им е до небето, и то не напразно.
Тази мъничка държава постигна достатъчно във футбола за 20 години съществуване като самостоятелна единица на картата на ФИФА и УЕФА.
Само два пъти за 2 десетилетия хърватите не стигнаха големи първенства - Евро 2000 и Мондиал 2010. За сравнение, ние играхме за този период само на два форума (Мондиал 98 и Евро 2004).
Съдбата им отреди да са вторият Балкански фурор във футбола за новото време след България. Стоичков и компания взеха бронз за четвърто място през 1994-а, Шукер и останалите сложиха на гърдите си същия медал, но за трето място, четири години по-късно.
Пет пъти сме се срещали на игрището.
В контрола в Риека през февруари 2002 г. ние давахме път на поколението на Бербатов и Петрови, а те подменяха славната си чета с братята Ковач, Олич, Вугринец.
Мачът завърши 0:0, а Роберт Просинечки, един от старите в тима им, призна: "Българите са опасни".
8 месеца по-късно, на 12 октомври 2002 г. ги разбихме в София за откриването на ремонтирания стадион "Васил Левски". Може да се спори дали това не е последният велик, еуфоричен мач на България у дома.
Двубоят бе решен до почивката, когато водехме с 2:0. Димитър Бербатов се контузи още в 3-ата минута, изкълчвайки глезен. Но докато загряваше да го сменя Чиликов, задържан от Пламен Марков да влезе в игра, деветката на Леверкузен направи уникални неща "на един крак".
Бербатов първо пусна гениален пас на Стилиян Петров срещу вратаря Плетикоса и 1:0.
В 37-ата минута Мартин Петров даде друго подаване-поезия и Бербатов вкара. Стадионът щеше да се срути! А героят бе сменен веднага след попадението.
Тази българска гала бе оркестрирана от Краси Балъков, останал от лидерите на стария ни златен тим.
В онези квалификации ни победиха в ответния мач с 0:1, но България отиде в Загреб на разходка, вече с визи за Евро 2004 в джоба.
Не чакахме много за нов сблъсък.
Още в квалификациите за Мондиал 2006 бяхме пак в една група, а селекционер на нашите вече бе Христо Стоичков.
В Загреб ни подхванаха от началото - 2:0 до 31-вата минута по подобен сценарий на нашия от октомври 2002 г. Но българите не се дадоха, удариха две греди през второто полувреме, а една смяна на Стоичков преобърна мача. Владимир Манчев влезе и атаката ни стана ударна.
Първо Мартин Петров намали с мощен шут отляво, а в 86-ата минута Манчев сложи топката на главата на Бербатов - 2:2! Това пък вероятно е последният еуфоричен, голям двубой на България на чужд терен.
През юни 2005-а ни пратиха окончателно зад борда на квалификациите с 3:1 в София. За България пак вкара Мартин, този път от пряк свободен.
Така в пет срещи имаме победа, 2 ремита и 2 загуби. Всичките 5 гола за България в двубоите са вкарали Бербатов и Петрови. Дано поне тях хърватите помнят, като не знаят кой е Попов.
И дано след петък вечер си запишат още едно-две български имена.
Случвало им се е и преди.
