Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Най-добрият играч, когото не сте виждали

Гол след гол... Робин Фрайдей вкарва за пореден път с екипа на Рединг.
Фрайдей и визуално напомня Бест с типичната за 70-те прическа тип "Бийтълс".
Изрезка от вестник "Рединг ивнинг поуст" след мача срещу Транмиър, в който Робин вкарва най-красивия си гол. Вижда се съдията Томпсън, който се държи за главата след попадението.
"Ето ти, тъпак"... към вратаря на Лутън Милия Алексич.
Обложката на албума на "Супер Фъри Енимълс" с култовата снимка на Фрайдей.

Целият свят знае, че Джордж Бест е живял като на филм. Барове, танци, момичета, слава и много, много алкохол. Между другото - невероятен футболен талант, карал стадионите да ръкопляскат дори след голове във вратата на любимите им отбори. Несправедливо е всички да знаят великия Бести, а никой да не е чувал за Робин Фрайдей.

„Той бе добър като Бест, но не толкова известен", е водещата фраза на филма, който припомни на Англия за един от великите таланти, нереализирали се в играта. „Най-добрият играч, когото не сте виждали", се казва лентата.

Фрайдей играе професионално футбол само 6 сезона. Записва 160 мача и вкарва 60 гола. Дебютира чак на 22 г., след като половината страна говори за изключителния играч, който си прави каквото поиска из аматьорските лиги. На 27 Фрайдей приключва с футбола, а на 38 инфаркт го убива.

Това е невероятна история за играч, който има статут на култов герой за феновете из пъбовете, но никога не получава медийно внимание.  Сега го има, много години след смъртта си. Преди това не го е и искал.

В края на 60-те, най-романтичното време на английския футбол, Робин играе за отбори като Хейс извън четирите професионални дивизии. Минал е през изправителен дом заради побоища в училище, както и употреба на първите цветни таблетки с различни наркотици, които наводняват английските улици. На 17 г. се жени против волята на родителите си за тъмнокожата Максийн Дугън, която забременява и му ражда дъщеря - Никол. Бракът с жена от различна раса се приема на нож в Северен Лондон (Уолтъмстоу), където тогава живее младежа. По това време обаче той е звезда на местния непрофесионален тим, така че му е простено. Вторият му брак е още по-скандален. Сватбата му с Лиза Демел 10 години по-късно е заснета от уелска телевизия, а Робин си свива цигара с марихуана по време на церемонията.

През 1972 г. Рединг от четвърта дивизия приема риска да подпише договор с мегаталанта, който не се подчинява на правила. Фрайдей прави невероятен първи сезон, в който води тима като лидер. Не и без скандали. На първата тренировка контузва капитана на тима, след като го изритва грубо. По време на сезона е наказан 10 пъти от клуба с глоби и изваждане от състава, защото извън терена живее като ... Бест. Запои, появи в нощни клубове с шлифер, под който няма нищо друго, купони до зори в апартамента му, момичета, алкохол... Любимата му напитка е американският ликьор Колт 45, от който изпива бутилка, преди да тръгне по баровете.

В мачовете обаче е друга класа. Вкарва голове, за които местните вестници, че и национални издания, пишат оди. Сбива се обаче със съотборници, недоволни от начина му на живот и неспазване на режима за тренировки. Не му пука... „Жените му се лепяха и той не можеше да им откаже... Мъжете го обожаваха за играта ми и го черпеха непрестанно из баровете, а той пак не можеше да откаже...", това разказват за него съотборници от онзи тим на Рединг.

Преди 3 години феновете го избраха за играч номер едно в историята на клуба. Същото сториха и тези на Кардиф, където играе само 21 мача.

Пожелава го дори Манчестър Юнайтед, по онова време изпаднал във втора дивизия. На Робин не му пука. За него не са важни нито парите, нито славата. Той живее, за да се забавлява.

Подписва с Кардиф, където обаче нещата не вървят. Президентът на клуба Стоукс го обвинява, че е мързеливец и пияница. Рединг не иска да си го прибере, въпреки петиция от феновете с 3000 подписа. Мениджърът Морис Евънс не иска да чуе - Робин ще развали климата в отбора. „Аз съм наполовина на твоята възраст, а съм живял два пъти повече от теб", отвръща Фрайдей като разбира думите на треньора. Не му пука от нищо.

Затова и след като решава да спре с футбола през 1978 г. уелската рок банда Супер Фъри Енимълс го слага на обложката на албума си, в който е включена и песента: „Човекът, на когото не му дремеше".

Филмът ще е зрелищен. Великите изцепки на Фрайдей са безброй, но три изпъкват. През 1977-а с Кардиф среща Лутън в напечен мач от трета дивизия. След сблъсък с вратаря Милия Алексич, му се извинява, но съперникът не приема протегната ръка. Това влудява Робин, който минути по-късно прави уникален слалом през защитата, минава и вратаря и мушва топката в мрежата. След което показва на Алексич знака с два пръста, който в Англия замества изпънатия среден пръст: „Ето ти, тъпак", сякаш казва нападателят.

В мач срещу Брайтън е изгонен, след като изритва в лицето Марк Лоурънсън, бъдеща звезда на Ливърпул, а сега известен тв коментатор в Англия. Разбива вратата на съблекалнята на гостите, още докато мачът си тече, и се изаква в сака на Лоурънсън, което е подробно описано в автобиографията на потърпевшия...

Кардиф губи реванш за купата от Шрозбъри и играчите дружно отиват да се напият в хотел край града. Около 3 след полунощ управителят намира следната гледка в лоби бара - Фрайдей е гол върху масата за билярд и хвърля топките по съотборниците си, които опитват да избегнат в ужас ударите. Всички са мъртво пияни, но Робин е като лъв - сам срещу всички...

На 38 години сърцето не издържа. То не успява да поддържа опит да се живее на оборотите за поне два живота в обема на един. Фрайдей си отива, но легендата  остава. Никога не е играл в първа лига, не е бил национал.

Но е култов герой, за когото и досега се говори из пъбовете с възхищение. И е сигурно, че ако гледа отнякъде там, горе, е доволен от това.

 

Най-четените