20 години минаха от смъртта на една от най-влиятелните фигури в историята на футбола. Един от хората, на които онзи горе бе дал неприлично много талант, а тези долу - около него, се наслаждаваха на магиите му. И който изживя живота си като на филм, не оставяйки никакъв шанс на тялото си да издържи на темпото.
Джордж Бест почина през 2005 г., но името му и днес е парола във всеки пъб или бар от Манчестър до Лос Анджелис. Геният от Белфаст бе неотразим на терена, но и извън него. А алкохолът се оказа най-дългогодишният му приятел и единствен, с когото не се раздели до самия край.
Историите около него са толкова много и толкова цветни, че човек вероятно е чувал или прочел всяка една поне по веднъж. Или поне - почти всяка. А колко се разхождат по тънкия ръб между чистата истина и леко украсената легенда?
Историите на Бести в Щатите са тези, около които съмнение няма. Може би, защото повечето завършват в полицейските комюникета и докладите на болниците. Там нищо не остава скрито.
А през 70-те футболният Мавърик играе в няколко различни периода за тимове зад Океана, като най-голямата му страст е Ел Ей.
С екипа на местния Ацтекс прави фурор през 1975-а и 1976-а, а тогава се запознава и с Анджела Макдоналд - калифорнийски модел и инструктор по фитнес. Двамата заживяват заедно, разделят се безброй пъти и пак се събират, а и днес тя признава, че Джордж е голямата любов на нейния живот. Той казваше същото в последните си години.
Синът им Калъм се роди през 1981 г., но преди това да се случи дойде и най-кървавият инцидент в тази връзка, в която любовта, омразата и насилието често се преплитаха.
Предисторията е, че завръщането му в лондонския Фулъм тръгва по наклонена плоскост към края на 1976 г., а Анджи, която се е преместила с него там, го напуска за пореден път. И през 1977-а крилото решава да опита отново в Ел Ей, където Ацтекс пак му предлага договор. Част от идеята е да се събере с любимата. Освен това времето е супер, не като английското. А и футболът е... по-лекичък.
Може би е редно да добавим тук някъде и фактора "Bestie's". Това е изключително хитов в края на 70-те плажен бар в Лос Анджелис, на който северноирландската звезда е съсобственик. Никога не е правил големи пари от него. Или казано иначе - колкото и да е правил, двойно повече е оставил по баровете на култовото заведение. Но там са приятелите му, средата му и партита, които влудяват Анджи.
Двамата вече са се събрали, а Джордж пази поведение (по неговите стандарти) в първите месеци на престоя в Лос Анджелис Ацтекс.
Всичко изглежда добре, а Анджела подновява ангажиментите си като модел. Сватбата е само въпрос на време и през януари 1978 г. е факт. Сега вече темата са децата. На 32 изглежда това лудо момче вече е пораснало. И е готово да "успокои топката".
Но през 1979-а Бест губи майка си. Тя си отива след дългогодишни проблеми с алкохола. А нейната кончина слага началото на особено "тъмен период". Казано иначе - Джордж се връща към ежедневието си от първите престои в Щатите.
"Сутрините бяха идентични. Ставам, взимам си вестник "ЛА Таймс" и отивам на плажа. Към 10:30 отваряше първия бар - "Fat Faced Fenner's Falloon". Това беше специално място, само за отбрани ранобудни пияници. Сипваха ми първата бира в 10:32. Денят минаваше толкова добре, че обикновено забравях да ида на тренировка."
Това е разказ от първо лице на Бест в автобиографията му "Blessed" за този период. Анджи заплашва, че пак ще го напусне. Клубът го отстранява, въпреки че играчите го обожават и се застъпват за него.
"Това бе напълно нормално, всички пиехме", казва Томас Ронген, нидерландски съотборник от онази година. Двамата са особено близки, защото по-младият с 10 години холандец е напълно луд, точно като Бести.
"Тогава времената бяха различни. Всеки, който не пиеше с момчетата, бе сочен за слабак и бе подиграван. Ако искаш да си част от отбора - пиеш, оставаш до зори с останалите и правиш глупости. А аз бях на 21, какво друго да правя, освен глупости?!", продължава разказът на Ронген.
Бест обаче е на друго ниво. Останалите излизат по баровете в понеделник, сряда и петък. Той има пет или шест такива вечери в седмицата и само в тази преди самия мач си дава почивка. Не винаги.
През юли 1979 г. в тима пристига и втора суперзвезда от Европа - Вим Сурбиер, десен бек на великия Аякс от началото на 70-те. А той има сходни навици и носи на алокохол не по-малко от Джордж.
През есента северноирландецът за пореден път се сдобрява с Анджи, но при условие, че ще напуснат Ел Ей, защото средата там и запоите в бара "Bestie"s" тя няма да търпи повече. Обещанието е да го направят след Нова година - в началото на 1980-а.
Романтиката се завръща в дома им, а разговорите за деца отново са тема. Двамата планират да изкарат Бъдни вечер сами в къщата в Ел Ей, а след това да пътуват за новогодишната нощ, която да отпразнуват в Единбург. А от 1 януари - в Лондон, където Джордж ще опита да си намери някаква работа (играч, треньор, каквото дойде) и започват на чисто.
Но тази Бъдни вечер на 1979-а се оказва неособено романтична.
Към 19-20 часа в този свят ден семействата обикновено са около масата, а светлината огрява не само домовете им, а и душите. А в онази вечер по това време Джордж Бест е на бара в "Bestie"s". До него са Ронген и Сурбиер. Забавни игри съпътстват прекарването на часовете от ранния следобед до малко след полунощ, когато някой от двамата холандци - не е ясно кой, казва, че е време за такси и - по домовете. Всъщност, семейството на Ронген си е заминало за родината по Коледа и той е сам в града. А това на Сурбиер изобщо не е пристигнало при него в Америка. Така че загазил заради запоя е само Бести.
Двамата го внасят, буквално, в предверието на къщата, като няколкото стъпала се минават трудно. Джордж е в несвяст, не може да стъпва по земята и е влачен. Анджи е разплакана и разярена. Чака ги в дневната, но двамата холандци са опитни в упражнението - вкарват домакина през кухнята, опитвайки тихо да се промъкнат до стаята му на втория етаж и да го оставят там. Не успяват.
Съпругата влиза и атакува с нож.
Сурбиер пуска Бест, а острието се забива някъде между задника и бедрото на северноирландеца. Руква страшно много кръв, но - удивително, това не връща в съзнание суперзвездата. Той пита нещо в просъница, като тримата - двамата съотборници плюс вече напълно паникьосаната му съпруга, звънят на полиция и "Бърза помощ".
Версиите се разминават. Ронген твърди, че е видял огромен нож за рязане на месо в ръката на Анджи. Тя признава години по-късно в интервю, че инцидентът е точно такъв, но всъщност е използвала ножици. Не е ясно дали това има значение.
Но едно е безспорно и потвърдено от всички присъствали. "Оставете го да лежи и да кърви пред вратата", крещи изпадналата в истерия съпруга, преди да осъзнае, че положението е направо критично.
Двайсетина часа по-късно Бест се връща у дома, напълно трезвен, куцукащ и превързан, но там няма никого.
Следите от кръв в кухнята са измити, но там напълно непокътната е и вечерята, приготвена от съпругата му, която го е чакала напразно за семейната Бъдни вечер.
Самолетните билети за Единбург? В коша. Анджи отново си е събрала багажа.
Не е окончателно и този път. Събират се пак, а през 1981 г. се ражда и синът им Калъм. Разделят се завинаги две години след това, а официалният развод се бави чак до 1986 г.
Причината - 14 различни докладвани от Анджи случая на домашно насилие под влиянието на алкохол от Бест. При това, в присъствието на невръстния им син. Затворът му се разминава, след като тя оттегля всички тези обвинения, а в замяна получава подписа за развод.
Историята е истинска. Тъжна донякъде, смешна в някаква степен. Кървава.
Дъф Джоунс, който е собственик на клуба "The Underground" разказва една друга, която е свързана с тази по-горе.
През 1982-ра търси да купи бар в Лос Анджелис, а погледът му пада върху "Bestie"s". Офертата е приета веднага, а Джордж толкова много иска да се отърве от мястото, че при сключването на сделката чупи един от барстоловете в огромното огледало до бара. Както разказва Джоунс, той е опитвал да се пребори с демоните, които и това заведение е съдържало. Демоните, които му струват брака, а впоследствие - и живота.
Днес "Bestie"s" все още е "The Underground". А духът на великия северноирландец е жив. Бармани, готвачи - всички имат страхопочитание към него. Легендата говори, че в нощта на 3 декември 2005 г., когато новината за кончината на Джордж Бест обиколи света, партито в клуба е било прекратено по желание на собственика Джоунс.
Всяка вечер, ако отидете в това заведение в Ел Ей, ще видите в ъгъла на бара, недалеч от голямо огледало, едно шотче и една халба бира.
Никой не ги пие, но те са си там. Традиция - оставят ги за Бести, точно до мястото, на което е счупил другото, старото огледало.
Духът му наистина е там. Както и навсякъде, където поне двама човека, обичащи футбола, надигат по бира и си говорят за любимата игра.
Защото такива като него няма много. Култовите герои.
Невинаги такива, чиито истории завършват с хепиенд...
И почти никога - идеални и за пример.
