Не е чак толкова далеч времето, когато малкото емирство Катар си купи цял отбор български щангисти, заедно със старшията им Иван Абаджиев.
Катарците обясниха, че с тях ще търсят мястото си на световната спортна карта. Мнозина се присмяха на тази на пръв поглед невъзможна мисия. Но на световното в Анкара през 2001 г. българинът Андрей Иванов, прекръстен като Саид Абаз Надър, триумфира с шампионската титла при 77-килограмовите и донесе едно от първите големи отличия в спортната история на емирството.
И това беше само началото. Близкоизточната страна с население от едва 1,1 милиона души впоследствие организира голяма и прескъпа колоездачна обиколка (2002), Гран при от световния шампионат по мотоциклетизъм (2004) и Азиатските игри (2006). През октомври 2016-а там се проведе световното по колоездене, след две години там ще бъде и това по лека атлетика. Големи звезди в тениса като Федерер, Надал и Джокович често играят демонстративни мачове в Доха. Катар вече е в напреднали преговори да организира състезание от календара на Формула 1, чува се дори и за Олимпийски игри. Нищо чудно и да успее, както вече успя да спечели световното първенство по футбол през 2022 г. На доста хора това им звучеше като виц, преди да стане реалност.
Именно футболът днес е една от принципалните цели на емирството, което годишно изнася петрол и газ за над 60 милиарда долара.
Шейховете от Доха купиха футболния тим на Пари Сен Жермен още през 2011 г. и вече подредиха една след друга пет шампионски титли във Франция. Рекламата на националния превозвач „Катар Еъруейз" блести на годишна цена от 50 милиона евро върху екипа на испанския Барселона, изхвърлил именно катарския ПСЖ от Шампионската лига по-рано този месец с разгром 6:1. Друг испански тим, Малага, се явява катарско владение от седем сезона.
Защо му е на Катар всичко това? Още през 90-те години тогавашният емир Хамад Бин Халиха Ал-Тхани решава, че част от приходите вследствие удвояването на добива на петрол е добре да бъдат инвестирани в спорта. А страната да стане нещо като световен спортен център. „Това върши повече работа, отколкото политиката", разяснява шейх Сауд ибн Абдурахман Ал-Тхани, генерален секретар на олимпийския комитет на Катар и член на управляващата династия.
Според други източници става въпрос и за нещо като съревнование между емирствата в региона.
Когато Доха изостава от Дубай в сектора на недвижимите имоти, трябва да навакса в някоя друга сфера. И това е именно спортът. Но и съседите на Катар от Обединените арабски емирства също инвестират значителни суми там. Те притежават английския Манчестър Сити, в който изляха стотици милиони. Преди година именно шейх Ал-Мубарак от Абу Даби триумфира като победител срещу катарците, когато Сити елиминира техния ПСЖ в четвъртфинала на Шампионската лига. А генералната идея на всички тези емирства от региона е да излязат чрез спорта от сянката на големия си съсед Саудитска Арабия. И да се прочуят по света и с нещо друго, освен с петрола.
Всъщност Катар е доста напред в това съревнование, и то без да жали пари. В ПСЖ например дотациите почнаха от половин милиард евро годишно, а организацията на световното първенство по футбол ще погълне около 200 милиарда. В момента в строежите се инвестират по 500 милиона долара всяка седмица. На критиките, че това са прекалено големи разхищения, от кабинета на емира на Катар Тамим Ал-Тхани отвръщат, че разходите не са само за деветте нови стадиона, а и за друга инфраструктура, която така или иначе ще остане за ползване от гражданите.
За изграждането на тази инфраструктура обаче се трудят работници при ужасни условия и със съвсем реален риск за живота.
За това алармират вече от няколко години редица правозащитни организации, възпротивили се срещу начина на третиране на хиляди бежанци, наети, или по-скоро принудени, да строят необходимите съоръжения за Мондиал 2022.
Според неправителствената организация Humans Right Watch и Световната организация на работническите синдикати, работниците в Катар биват третирани като роби, а всеки опит за напускане на тази "работа" бива наказван жестоко. Предимно чуждестранните работници живеят в трудови лагери в ужасни условия, като смъртността сред тях поради липса на нормални хигиенни условия и предпазни мерки е изключително голяма.
Още през 2015 г. Международната конфедерация на профсъюзите сигнализира за масова смърт на работници от Непал и Индия - говореше се за над 1200 смъртни случая. А това далеч не е пълната картина, тъй като повечето работници са чужденци и местните власти гледат да покриват инцидентите с тях. В началото на тази година британски работник почина след падане от платформа и отново се заговори, че не се взимат дори най-базови предпазни мерки по време на катарските строителни дейности.
Съществуват прогнози, че до завършването на инфраструктурата за Световното първенство смъртните случаи ще са около 4000.
А в доклад на „Амнести интернешънъл" работниците обвиняват работодателите си, че отказват да им дават изработените заплати, че ги принуждават да работят при силна жега без питейна вода, заставят ги да живеят в мизерни лагери, и конфискуват паспортите им, за да им попречат да напуснат страната.
На фона на подобни проблеми, има ли значение как ще се представи националният тим на Катар на световното? Засега този въпрос стои на заден план. Но не е за пренебрегване фактът, че през 2015 г. катарските хандбалисти, повечето от които натурализирани наемници, стигнаха чак до финала за световната титла.
Покрай Мондиал 2022 Катар се оказа замесен в огромен скандал, който със сигурност не е повлиял добре върху имиджа на емирството - както стана ясно, за да спечелят шампионата, управляващите в Доха щедро са раздавали подкупи по високите етажи във ФИФА.
Срещу тези пари футболните функционери е трябвало да си затворят очите пред това, че емирството просто не става за такова мащабно спортно събитие: страната е прекалено малка, температурите достигат 50 градуса и затова мачовете ще трябва да се играят през ноември, което пък ще обърка напълно световния футболен календар.
Стана ясно още, че е купувано и политическо влияние. Така например, за да спечелят на своя страна Франция, през 2010 г. катарците са организирали тайна среща в Париж с тогавашния президент Никола Саркози и Мишел Платини, по онова време бос на европейската футболна централа УЕФА. Според разследването на „Франс Футбол", в Елисейския дворец е била постигната следната договорка: двамата видни французи ще лобират за Катар да получи организацията на световното през 2022 г., а в замяна на това емирството ще купи и финансира със значителни суми ПСЖ. Както и стана.
А катарският член на ръководството на ФИФА Мохамед Бин Хамам по-късно беше уличен в корупция и наказан с доживотно изхвърляне от футбола. По-късно по същата причина изгърмяха Сеп Блатер и част от кликата му. На изпроводяк Блатер дори си призна, че провеждането на мондиала в Катар е груба грешка, но е имало голям политически натиск от Франция и Германия.
Заради всичко това Съветът на Европа настоя пред ФИФА световното първенство да бъде дадено на друга страна. Само че централата в Цюрих си направи оглушки. Впрочем подобни обвинения имаше и при кандидатурата на Германия за световното през 2006 г., както и тази на Русия за 2018 г.
Разкрития за катарска корупция се появиха и за световното по лека атлетика, което трябва да се проведе в Доха през 2019 г.
Според вестник „Монд" Катар е платил на сенегалеца Папа Масата, син на бившия президент на ИААФ Ламин Диак, сумата от 3.5 милиона долара. И срещу това е получил право да организира шампионата. Рушветът бил преведен на два транша от компанията Oryx Qatar Sports Investments. Въпросният Диак бе пожизненно отстранен от спорта. Но световното си остана за Катар, чиито пари така или иначе не миришат.
Отдавна се чуват гласове, че катарската намеса всъщност покварява спорта чрез подкупи. Бившият шеф на германския футбол Тео Цванцингер преди две години дори заяви, че „Катар е туморът на световния футбол". Разбира се, от емирството веднага дадоха под съд Цванцингер с мотив, че е засегнал честта им. Само че трибуналът в Дюселдорф постанови, че правото за свободно изразяване е по-важно от престижа на шейховете.
