Какво всъщност не е наред с Миши Батшуай?
Нападателят вече има трети различен мениджър в рамките на четири сезона в Челси, но още не е спечелил доверието на никой от тях.
Батшуай отбеляза гола, който направи Челси шампион при Антонио Конте, но през следващия сезон беше даден под наем на Борусия Дортмунд (макар че вкара 10 пъти за първата половина на кампанията).
При Маурицио Сари белгиецът въобще не игра за Челси и прекара сезона под наем във Валенсия и Кристъл Палас. През настоящата кампания Батшуай не попадна в групата на Франк Лампард за първите два мача във Висшата лига, в третия кръг беше неизползвана резерва, а при 2:2 с Шефилд миналата седмица най-сетне се появи на терена, но чак в 84-ата минута.
Нападателят вече е на 25 години, но остава играч, за когото е трудно човек да си състави твърдо мнение.
Челси видя достатъчно потенциал в него, за да плати 33 млн. паунда за правата му преди три години. Оттогава насам той така и не може да се наложи на "Стамфорд Бридж", въпреки че вкарва гол на всеки 93.3 минути за "сините" - забележително постижение, като се има предвид, че в различни периоди беше резерва на Алваро Мората, Гонсало Игуаин, Оливие Жиру и сега Тами Ейбрахам.
И при Франк Лампард ситуацията на Миши Батшуай не изглежда обещаваща, дори при многото проблеми в тима в момента. Челси не може да си намери надежден голмайстор още откакто Диего Коща беше замразен от Конте и после продаден обратно на Атлетико Мадрид.
Лампард обясни, че ще разчита на Батшуай като един от нападателите му и обеща да даде възможности на белгиеца. "Важно е за него да тренира на топ ниво всеки ден и да се подготви да играе както искам моите нападатели да играят. А това означава постоянно движение с и без топката, както и очевидно да опитва да вкарва голове".
Последното изречение вероятно обяснява защо за Миши Батшуай се оказва трудно да се наложи на елитно ниво: съмненията са, че цялостната му игра на върха на атаката с отделните й елементи не е достатъчно качествена.
В момента обаче ситуацията в Челси е специфична - отборът създава доста положения, а същевременно стои зле в защита.
"Сините" допуснаха 11 гола в първите си 5 мача за сезона, а специално във Висшата лига са с втората най-слаба защита след тази на предпоследния Норич. Идеята на мениджъра е отборът да играе агресивно и с висока преса, но това поставя бранителите под голям риск, а централната двойка Андреас Кристенсен - Курт Зума не е сработена и това костваше твърде много в откриващите двубои.
При това положение Челси се нуждае от нападател, който се възползва от създадените положения, за да не бъдат губени точки в мачове като този с Шефилд (2:2).
А Миши Батшуай, каквито и недостатъци да има, е по-добър голмайстор от настоящите си преки конкуренти в атака.
Ако Лампард продължава да търси вярното решение в предни позиции, той може да си припомни периода на Батшуай под наем в Борусия Дортмунд.
Играчът прекара шест месеца в Дортмунд и отбеляза пет пъти още в първите си три срещи за отбора, а до края на кампанията добави още четири попадения. Изключително обещаващо изглеждаше партньорството му с Кристиан Пулишич, записал асистенции за три от головете на Батшуай в Бундеслигата.
Може би най-показателен е третият от тези голове, дошъл след майсторско двойно подаване между двамата играчи на границата на наказателното поле.
Това със сигурност е нещо, което Лампард иска да вижда и нещо, върху което Челси може да гради този сезон. Пулишич постепенно намира себе си и на "Стамфорд Бридж", но ако отборът няма нападател, който да вкарва създадените положения, пропуските в защита ще натежат в много от мачовете.
Заради трансферното ембарго проблемът нямаше как да бъде решен с привличането на нов футболист.
Но може би решението през цялото време е било под носа на мениджъра и на клуба - именно сега Батшуай заслужава да получи истински шанс в Челси.
Все пак на карта е заложено мястото на отбора в топ 4, а може би и в топ 6.
