Особености и употреба на Нейно величество Паричката във футбола

Дейвид Макнамара бе наказан за това, че бе забравил монетата си в съблекалнята. Вижте защо паричката е толкова важна част от футбола...

Избори за президент с „ези-тура”

Металното средство за разплащане влиза в работа още от ранните години на футбола не само на терена, а понякога и извън него. С монета например са проведени първите президентски избори в един от най-големите испански отбори – Валенсия. На 18 март 1919 г. в бар „Торино” Октавио Аугусто Милехо Диас печели поста чрез жребий „ези-тура” срещу съперника си Гонсало Медина Пернас. Разбира се, подобни събития като това във Валенсия са в сферата на куриозите.

Защо му е каскет на Лев Яшин?

По принцип, замисълът на жребия с монетата е да бъде определен кой отбор ще избира врата, и кой ще почне с топката. Днес това може и да изглежда глупаво. Но в годините, когато не се играе толкова масово на осветление, а през деня, има голямо значение в коя посока ще грее слънцето. Именно по тази причина навремето доста вратари са носили каскети, в това число и великият Лев Яшин. Ако не спечелят жребия, поне да не им пече в лицето.

Слънцето над София заслепява Батс

У нас много важен жребий с монета се тегли на 2 май 1985 г., когато България и европейските шампиони от Франция играят решителен мач за класиране на световното в Мексико-86. Двубоят на стадион „Васил Левски” е от 18 часа – точно когато слънцето се спуска западно над Витоша. Преди жребия нашият капитан Георги Димитров-Джеки получава указания да избере вратата откъм сектор „Б”, за да греят лъчите към отсрещната половина, право в лицето на френския вратар Жоел Батс. Така и става. Само след 11 минути игра при едно центриране заслепеният Батс закъснява да се намеси, и Джеки вкарва първия гол. Ето как монетата на шотландския арбитър Брайън Макгинли дава своя скромен принос за победата на България с 2:0.

Десет франка пращат Италия на финала

В европейския футбол най-голямо значение монетата придобива през 60-години. Тогава рязко нараства броят на елиминационните мачове със създаването на турнирите на УЕФА и европейските първенства. Само че изпълненията на дузпи след продълженията все още не са въведени, и победителят се определя именно с монета. Представяте ли си? Именно по този начин Италия печели полуфинала на Евро-68 срещу СССР. След 120-минутно нулево равенство в Неапол двамата капитани Джачинто Факети и Алберт Шестерньов отиват в съдийската съблекалня при германския рефер Курт Ченчер, където финалистът ще се реши с „ези-тура”. След малко Факети изтичва радостен от тунела и вдига на крака 80-те хиляди зрители. За този жребий се носят легенди – как уж Факети хитро избрал по-изпъкналата страна на монетата от десет френски франка, как при първото теглене франковете се търкулнали под шкафа, та се наложил втори жребий, и как чистачката сутринта намерила тази първа монета на пода, обърната откъм страната на Югославия…

Шампиони след жребий

С монета са се печелили дори и европейски титли. И то от България! Юношеският ни национален отбор (U-19) става шампион по този начин през 1969 г. Финалът срещу ГДР в Дрезден завършва 1:1, а след това късметът е на страната на българския капитан Павел Панов. В още два случая български отбори са зависели от монетата. На олимпийските игри през 1968 г. в Мексико четвъртфиналът с Израел приключва наравно 1:1. В центъра френският рефер Мишел Китабджан ще трябва да определи победителя. Печели нашият представител Милко Гайдарски, а България се класира чак до финала. По-лош късмет имат юношите ни на европейското първенство през 1963 г. в Англия. Полуфиналът срещу Северна Ирландия е 3:3, а на тегленето в съблекалнята капитанът ни Аспарух Никодимов посочва грешната страна.

Щастливата монета на Гьозтепе

През 1969 г. един подобен случай в мача Марсилия – Гьозтепе от турнира за Купата на панаирните градове окончателно убеждава ФИФА, че правилото с монетата трябва да бъде променено. Макар и да губят първия двубой в Измир с 0:2, на „Стад Велодром” французите печелят със същия резултат. След две продължения без гол италианският арбитър Кончело Ло Бело вади от джоба си монетата. Капитанът на Марсилия Жан Джоркаеф казва на висок глас „Ези!” Само че след хвърлянето радостта е за турския капитан Мехмед. Тъй като се чувстват ощетени, французите пускат жалба до световните футболни институции с настояване правилникът да се промени в тази част. Не след дълго са въведени дузпите, което е по-справедлив завършек на играта.

Късмет, заровен между чимовете

В други случаи монетата може да донесе късмет, както става на мача от предварителния кръг на Лига Европа през 2010 г. между естонците от Левадиа и Диферданж (Люксембург) в Талин. След първия двубой, завършил 0:0, шансовете на гостите от херцогството не са големи. Суеверният халф Филип Лебрен обаче вярва, че ако зарови една монета в центъра на стадион „Лилекюла”, може и да победят. Затова тайно от всички мушка паричката между чимовете точно преди началото на мача. Само след 32 минути именно той вкарва гола, класирал Диферданж напред в турнира. „Все едно бях заровил злато!”, отбелязва щастливият голмайстор.

Снимка: Gong.bg

Двете яйца на Атанас Узунов

Макар и рядко, монетата на съдията може да бъде заменена от нещо друго, макар че споменатият в началото Дейвид Макнамара си плати солено за играта на „камък, ножица, хартия”. В това отношение новатор в световното съдийство се явява българският арбитър Атанас Узунов. Преди двадесет години, точно на Великден, той трябва да свири напеченото дерби за титлата между Литекс и Левски в Ловеч. Двата отбора се гледат на кръв, и за да успокои страстите, пловдивчанинът решава да тегли жребия с чукане на великденски яйца. Вади две, сварени и боядисани от съпругата му Соня. Синьото яйце на капитана на Левски Николай Тодоров-Кайзера се оказва по-здраво от оранжевото на Стефан Колев от Литекс. Мачът завършва 1:1 и се помни със сбиването на пистата между президента на „сините“ Томас Лафчис и треньора на ловчанлии Димитър Димитров-Херо.

Банкова карта вместо паричка

Тъй като електронните разплащания вече изместват тези в брой, футболът вече доживя и куриоза, при който жребият се тегли не чрез монета, а с банкова карта. Това се случи през лятото, когато Арсенал и Пари Сен Жермен играха помежду си в Сингапур. По идея на един от спонсорите, изпълнителят на началния удар беше определен с подхвърляне на картата, след като преди това капитаните Месут Йозил и Адриен Рабио бяха избрали лицевата и гръбната страна на пластиката.

Може ли монетата да падне „на калъч”?

Шансът монетата във футбола да падне „на калъч” е пренебрежимо малък, да не кажем нулев. Но точно това се случи преди двубоя между Колумбия и Парагвай от турнира „Копа Америка” през 2016 г. Арбитърът Ебер Лопес хвърли монетата, която обаче застана вертикално между стръковете трева. Вторият опит все пак излезе успешен, а колумбийците победиха с 2:1.

Английският съдия Дейвид Макнамара ще трябва да изтърпи наказание от три седмици за това, че пристъпи един от свещените канони във футбола – тегленето на жребий с монета.

В двубоя между женските отбори на Манчестър Сити и Рединг мистър Макнамара забрави в съблекалнята монетата си, и за да не губи време, накара двете капитанки да определят първия изпълнител на началния удар чрез игра на „камък, ножица, хартия”.

Това разгневи консервативните шефове на футболната асоциация, които наложиха сурова присъда на пристъпилия неписаните правила рефер. Било несериозно. И правилно!

В регламента ясно си пише, че жребият за начален удар се тегли с монета. Паричката е задължителна и когато трябва да се бият дузпи – с нея се определя на коя врата ще бъдат изпълнени, и кой отбор ще стреля първи.

Въобще, съдбоносният принцип „ези-тура” така се е вкоренил в историята на играта, че няма начин да си представим футбола без добрата стара монета.

Вижте в галерията всичките й възможни приложения.