Футболът в Италия се нарича „калчо". Играта "calcio" е характерна за тази страна от векове. В наши дни тя се практикува в автентичната си разновидност само по ежегодните градски фестивали.
Именно тук се крие разликата между Играта /разбирайте футбол/ на Апенините и тази навсякъде другаде. В основата на съвременния футбол на Апенините обаче си остава тази странна древна игра - типично за нея е да се бориш с противника грубо, мръсно, дори да го свалиш на земята за да отнемеш топката
В този ред на мисли трябва да се отбележи, че Дженаро Гатузо щеше да е от добрите играчи на „калчо", ако беше по-широко разпространено днес. Всъщност там няма дума "футбол" - той се казва просто „калчо". Все още в Серия "А", може да се видят изключително хубави комбинации, нови финтове, красиви голове и изключително груби единоборства, нямащи нищо общо с твърдата игра, практикувана на Острова.
Италианският начин на игра продължава да се разглежда като подчертано дефанзивен, лишен от идеи и много неатрактивен за гледане. Всъщност, като започнем от въвеждането на катеначото, италианският футбол дава на Играта почти всички тактически нововъведения за последните 50 години с изключение на холандското изобретение, наречено "тотален футбол". Но, както тоталният футбол за холандците, така и днес за италианците катеначото не са запазената марка на стила им на игра на клубно и национално ниво.
Най-актуалното доказателство за това е последният останал италиански отбор в Европа Интер, който отстрани Байерн с отворена и атакуваща игра, а това бе и поводът да напиша тази статия.
В изявите на италианските клубни и национални отбори се крие и парадоксът, че повечето футболни анализатори, специалисти и треньори, продължават да гледат на тях в сянката на едно клише - че италианците могат само да се защитават и винаги играят катеначо.
А реално клубовете от Ботуша отдавна не играят този защитен футбол от миналото. Милан на Саки и Капело от края на 80-те и 90-те години се утвърди с офанзивната си игра и въведе пресата като постоянен прийом за блокиране на противника. След това Ювентус на Липи преодоляваше почти без проблем всичките си съперници в Италия и Европа, отново практикувайки тежък атакуващ футбол. Същото важи и за националния отбор. Успоредно с това, по същото време Интер, Парма и Лацио играеха в другите европейски купи и стигаха често до финал.
Преди Световното в Южна Африка Марчело Липи заяви ядосано на журналист от ВВС, че вече е изморен да слуша как те играели защитно. Треньорът твърдеше, че реално Италия вече няма силните защитници от времето на Факети до Малдини.
Днес Скуадра Адзура и италианските клубове допускат много повече голове отпреди. Още повече че Играта е много променена и темпото е по-високо, което прави защитната игра прекалено рискована и се практикува от по-малките отбори, когато играят срещу по-големите, при това много често и успешно.
Италия отпадна безславно от Мондиал 2010, след като допусна 5 гола в групите. Последният пример - отстраняването на Милан от Тотнъм, пак е многозначен, защото и в двата мача футболът се играеше предимно в наказателното поле на "шпорите", но никой не коментира факта, че Реднап избра изключително защитна, или може би типично "италианска" тактика срещу Милан. Дори във втория мач лондонският отбор не успя да изнесе топката по-нормален начин почти през целия мач. Ако се беше случило обратното, Милан щеше да търпи критики в продължение на цяла седмица, просто защото са италиански отбор.
А пък клубове като столичните Рома и Лацио например никога не са били известни със защитен стил на игра.
Тук се крие противоречието при разбирането за италианския футбол - той е много по-различен и разнообразен в тактически план от всеки друг. Не е задължително красив, но е по-рационалният и прагматичният от останалите варианти на Играта в различните страни и континенти.
Именно тази типична за калчото рационалност, бе възприета и от английските отбори с големия внос на играчи и треньори. Първо Челси при Виали и Раниери въведе прагматичния начин на игра, после това направи и Фъргюсън с Юнайтед, като в последните години този стил се възприе и от отборите от средата на таблицата в Англия. Резултатът е, че Висшата лига се превърна в най-гледаното периодично телевизионно предаване в света.
Испанците, разбира се, няма да възприемат нищо от италианците, по простата причина, че те също си имат собствено и изключително трудно подаващо се на чужди влияния разбиране за Играта. Там отборът излиза от съблекалнята, за да атакува, иначе от трибуните се развяват бели кърпички. Особено силно това важи за Реал, който уволни треньора си Фабио Капело през 2007 г. въпреки спечелената титла, защото не практикувал атрактивен стил на игра. При Моуриньо сега Реал играе в атака през целия мач, нещо абсолютно нехарактерно за всички отбори, водени преди това от Специалния. Барселона въобще не влиза в този анализ, защото те винаги са играли супер офанзивно.
Парадоксът е, че при анализаторите и особено при коментаторите на футболни мачове у нас и в чужбина продължава да има и скрито неодобрение на италианския начин на игра. И, между другото, се отбягва съпоставката с днешния стил на английските отбори!
Ще взема за пример най-успешния от тях в последните години - Манчестър Юнайтед, който играе предимно на контраатака и с този стил преодолява съперниците си. "Червените дяволи" не блестят този сезон, като изключим няколко магически гола на Бербатов и един на Рууни, но са се превърнали в изключително жилав и труден за побеждаване отбор с много здрава защита. (Нямам за цел да критикувам дефанзивния и неатрактивен футбол на Сър Алекс, напротив, според мен всички колективни спортове се печелят първо с добра игра в защита).
В заключение ще спомена като пример част от едно интервю на Фабио Капело от периода му в Рома. "Вълците" побеждават с 5:0 Венеция у дома. Журналистът на телевизия RAI го попита дали е доволен от мача и играта на неговият отбор, а Капело отговори в типичния си стил: „Честно казано, предпочитам пет победи с по 1:0". Но, както по-горе беше написано: Рома никога не е играла защитно!
