Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

РБ Лайпциг: Отборът от бившата ГДР, който развали комфорта в Бундеслигата

РБ Лайпциг се оказа първият представител на бившата ГДР, който развали комфорта на големите отбори от западната част в Първа Бундеслига.
100 000 на мача в Лайпциг
След като Германия се разделя на Западна и Източна след Втората световна война, в съветската окупационна зона е организирано отделно първенство по футбол. В началото на 50-те години във ФРГ най-силен е Кайзерслаутерн, два пъти шампион (1951, 1953) и вицешампион (1954, 1955). На 6 октомври 1956 г. в Лайпциг се провежда приятелски мач между „лаутерите“ и първенеца на ГДР Визмут (Карлмарксщад). Въпреки заявките за 400 000 билета, едва 100 000 зрители успяват да влязат в съоръжението. Кайзерслаутерн печели с 5:3, а година по-късно бие Визмут и на свой терен.
Чудото от Гротенбург
Според футболното списание „11 freunde“ най-великата битка между отбори от Западна и Източна Германия се провежда през сезон 1985-86 в турнира за Купата на носителите на купи. В четвъртфинала жребият противопоставя Динамо (Дрезден) и Байер (Юрдинген). Първият двубой в ГДР завъшва с победа за Динамо с 2:0. На полувремето в реванша на 19 март 1986 г. публиката на Байер Юрдинген вече е напълно омърлушена, тъй като гостите от Изток водят с 3:1. Но в съблекалнята треньорът на западняците Карл-Хайнц Фелдкамп успява да убеди футболистите си по някакъв начин, че не всичко е изгубено. Само за половин час между 58 и 88 минута те вкарват цели шест (!) гола и излизат крайни победители с общ резултат 7:5. Мачът остава в историята като „Чудото от Гротенбург“, както наричат стадиона на Байер Юрдинген.
Истинските шампиони на Германия
След създаването на европейските клубни турнири през 1955 г. трябва да минат точно 18 години, преди два отбора от Западна и Източна Германия да застанат един срещу друг. Това става през есента на 1973 г., когато във втория кръг на турнира за Купата на европейските шампиони един се падат да играят Байерн и Динамо (Дрезден). Определянето на „истинския шампион на Германия“ става по изключително драматичен начин. Баварците печелят първия двубой в Мюнхен с 4:3 след гол на Герд Мюлер в последните минути. Реваншът в Дрезден е луд футболен трилър – Байерн повежда с два бързи гола на Ули Хьонес, но динамовци обръщат резултата до 3:2 в своя полза. И отново Мюлер забива гола за крайното 3:3, класирал Франц Бекенбауер и останалите в следващия кръг. Но да вкараш шест гола във вратата на прочутия Сеп Майер си е сертификат за висш пилотаж. Утехата за футбола в ГДР е, че по същото време в турнира за Купата на УЕФА Локомотиве (Лайпциг) елиминира Фортуна (Дюселдорф) с победа 3:0 у дома, след като губи първия двубой с 1:2.
Великият гол на Юрген Шпарвасер
Националните отбори на двете страни играят в квалификациите за олимпиадата през 1964 г. в Токио, където ГДР печели мястото (3:0, 1:2) срещу западняците. На игрите в Мюнхен-72 отново победата е за Изтока с 3:2, но и в двата случая ФРГ се представя от аматьори, докато комунистическата Германия ползва най-елитните си футболисти, които по документи също са с аматьорски статут и уж работят нещо друго. Времето за разчистване на сметки обаче настъпва на световното през 1974 г. във ФРГ, когато двете Германии се падат в една и съща група. Пред 62 000 зрители на „Фолкспаркщадион“ в Хамбург братоубийствената футболна битка завършва с победа за ГДР с 1:0. Тимът от източната част изнася геройски мач, а решаващият удар е нанесен от халфа на Магдебург Юрген Шпарвасер, който вкарва гол четвърт час преди края. Въпреки загубата западняците стигат до финала, където бият Холандия с 2:1 и печелят титлата. А героят за ГДР от този мач Шпарвасер по-късно избягва на Запад, като използва пътуване за турне с ветерани.
Мразиш комунизма? Унион е твоят отбор!
Преди падането на стената Източен Берлин е разделен във футбола на две. Правоверните партийци до един подкрепят Динамо, който се явява отбор на режима на Ерих Хонекер. Докато обаче този тим има привилегията да обира най-добрите играчи от ГДР и да печели мачовете си със съдийска помощ, другите берлинчани от футболния клуб Унион се явяват големите симпатяги. Случайно или не, но в ръководството на този отбор много рядко се намира някой член на Германската социалистическа партия. Знае се, че „не всички привърженици на Унион са врагове на комунизма, но всички врагове на комунизма викат за Унион“. И тъй като в Източен Берлин може да се хваща западногерманската телевизия, доста от почитателите на Унион си харесват отбора от Западен Берлин Херта. Агентите на ЩАЗИ остават ужасени, когато на стадион „Старото лесничество“ привържениците на Унион почват да скандират „А-а-а, о-о-о, е-е-е – Херта Бе Ес Се!“ в подкрепа на побратимите си от западната част на града, точно отвъд стената. За всички пънкове, хеви метъли, хипита и всякакви други неформали е въпрос на чест да бъдат от Унион. А феновете на Херта се отплащат за жеста, след като лидерът на тяхната групировка „Скачащите жабоци“ Петер Магер (на снимката) издава през 1988 г. в Западен Берлин сингъл на грамофонна плоча от 45 оборота, на чиято втора страна е записан химнът на Унион „Радост в Старото лесничейство“, след като закупува срещу 800 марки правата за него от оригиналния му изпълнител, рокзвездата на ГДР Ахим Менцел.

Макар и да загуби от Байерн с 4:5 през последния уикенд, РБ Лайпциг има повод за гордост. По-рано този месец след победата с 4:1 над Херта в Берлин, тимът от бившата ГДР си осигури участие в Шампионската лига през следващия сезон.

Второто място в крайното класиране зад лидера Байерн в Първа Бундеслига вече също е сигурно. А евентуален успех в последния кръг срещу Айнтрахт във Франкфурт този уикенд ще направи от РБ Лайпциг новак рекордьор.

Само Байерн дотук има 20 победи като новобранец в германския елит през сезон 1965-66. „Червените бикове” вече изравниха това постижение, и имат възможност дори да го подобрят, стига да бият във Франкфурт. Но докато в онзи сезон преди повече от пет десетилетия баварците завършват трети, сега хората на треньора Ралф Хазенхютъл са твърдо втори, пред Борусия (Дортмунд), Хофенхайм, Херта и останалите.

Всъщност РБ Лайпциг се оказа първият представител на бившата ГДР, който развали комфорта на големите отбори от западната част в Първа Бундеслига.

Футболистите на Ралф Хазенхютъл, бивш национал на Австрия, изнесоха страхотен сезон и показаха, че само Байерн е способен да играе по-добре от тях. На всичкото отгоре РБ Лайпциг залага предимно на симпатични млади играчи като Тимо Вернер, забил 21 гола от началото на сезона. Групата на чужденците включва стойностни състезатели като шведа Емил Форсберг, подал изумителните на брой 21 голови паса.

Но заради факта, че този футболен клуб се явява търговски проект на австрийците от „Ред Бул”, днес всичко живо мрази РБ Лайпциг.

Върху РазенБалшпорт, както е пълното име на отбора, през този първи сезон в елита се изсипа цялата омраза на футболна Германия. И от Запад, и от Изток. В двубоя с Динамо (Дрезден) за Купата на Германия по РБ Лайпциг дори беше хвърлена истинска говежда глава, закупена от касапницата. А във всяко гостуване по адрес на футболистите се скандира „Лай...ян Ред Бул“.

Името на клуба се явява абревиатура на компанията за тонизиращи напитки, която притежава и австрийския шампион Ред Бул (Залцбург). Заради очевидния конфликт на интереси чиновниците от УЕФА вече се чудят дали е редно да пускат и двата отбора в Шампионската лига, макар че документално се водят с различни собственици.

„Ред Бул“ стартира проекта през 2009 г., когато купи лиценза за участие в пета лига на скромен провинциален тим от околностите на Лайпциг и за седем сезона го изкачи до елита.

Компанията на австриеца Дитер Матешиц хитро използва факта, че в Лайпциг беше построен нов стадион за световното през 2006 г., но самият град нямаше отбор в елита. Местните тимове Локомотиве и Заксен кретат из по-долните дивизии, докато днес РБ Лайпциг жъне успехи и отличия, и играе пред пълни трибуни.

Матешиц успя да заобиколи и изконното правило, че нито един инвеститор няма право да държи контролния пакет от акции в който и да било футболен клуб в Германия.

Австриецът притежава 49 % от акциите, но останалият дял е в ръцете на негови служители от „Ред Бул“. Това особено много разгневи привържениците на останалите отбори в страната. Там законите и принципите са железни, и подобно нещо изглежда скандално.

Но от друга страна РБ Лайпциг е първият отбор от бившата Източна Германия, който успя да обърка сметките на грандовете в Първа Бундеслига.

Там нямаше представител на региона от 2009 г., след като Енерги Котбус изпадна. След рухването на Берлинската стена и обединението на Германия само два тима от бившата ГДР бяха допуснати да играят в елитната дивизия през сезон 1991-92. Това бяха Динамо (Дрезден) и Ханза (Рощок), които обаче бързо отидоха в долните дивизии.

Дори и някой представител на Изтока да успеше да се промъкне в елитната футболна класа на Германия, първите места в класирането си оставаха запазена територия за клубовете от бившата ФРГ. Чак до намесата на РБ Лайпциг.

А как е се е водило футболното съперничество между ФРГ и комунистическата ГДР преди падането на стената? В галерията ви представяме някои от най-важните прехвърляния на топката между Западна и Източна Германия до краха на режима.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените