За последния месец Ернестс Гулбис показа, че той е най-трудният и опасен съперник от новата вълна тенисисти. В Рим той победи лидерът в световната ранглиста Роджър Федерер и взе сет на втория - Рафаел Надал. Ернест спечели сет срещу Федерер и в Мадрид и бе на крачка от нов успех срещу швейцарецът. И всичко това във време когато латвиецът изобщо не е убеден дали харесва тениса и упорито продължава да твърди, че славата и парите не го интересуват.
Слуховете говорят, че за участията си в турнири Гулбис пътува с частния самолет на баща си, който е един от най-богатите хора в Латвия. Ернестс обаче приема с ирония подобни информации. „Да, освент това притежаваме хеликоптер, подводница, космически кораб".
Преди година Гулбис щокира света на тениса като за една нощ попадна в затвор в Стокхолм. Той бе обвинен, че се е възползвал от услугите на проситутки. Спортистът описва това си преживяване като „забавно".
До скоро той сякаш нямаше представа какво да прави с огромния си талант и големите си финансови възможности. Едва напоследък Ернестс, който минава за един от бохемите в спорта, започва да придобива образ на професионалист. В момента той е на 27-о място в ранглистата, което е най-доброто му постижение.
Връщайки се към събитията в Швеция, вече сериозно тенисистът разкрива, че случаят е едно голямо недоразумение. „Когато се срещам с едно момиче не я питам какво работи. Не знаех, че девойката с мен е проститутка". И признава, че повече едва ли ще стъпи в Швеция. „Когато отидеш някъде, за да се позабавляваш, запознаеш се с някое момиче там, а след това се озовеш в затвора - това не е нормално. Не е задължително когато се запознавам с някоя девойка да я питам какво работи. Както и не е задължително тя да ме пита с какво се занимавам. А ако ме попита, обикновено не получава откровен отговор - или казвам с нищо, или че съм музикант. И изведнъж се появява полиция и ме отвежда в ареста. И прекарах нощта зад решетките за няма нищо. Чувствам се обиден", признава Гулбис.
Но като цяло той възприема случилото се като част от житейските уроци, а не като срамно петно в биографията си. „Дори беше забавно. Даже си мисля, че всеки един поне веднъж трябва да се озове в затвора, защото е интересно. Най-вече защото всички там са много строги. Прекарах в ареста шест часа, поспах малко, след което ме извика прокурора и ме попита какво се е случило. Накрая се извини, с мотива, че не са знаели, че всичко се е случило точно така. Платих определена глоба и ме пуснаха. Сумата бе минимална, като санкция за това, че съм нарушил закона в Швеция. Същата например щях да получа ако счупя телефонна кабинка. Може би около 250 или 300 евро. В крайна сметка след няколко дни имах мач и не можех да си позволя да остана повече в ареста", разказва през смях тенисистът.
Също толкова откровено той говори и за парите. „Аз произхождам от състоятелно семейство и средствата, които печеля по време на турнири за мен не са нещо кой знае какво. Добре е когато ги има, но ако не - не е трагедия. За мен не са най-важното. Може би ако произхождате от бедно семейство тогава ще се стремите да подобрите положението си и целта ви естествено ще е да печелите колкото може повече средства. При мен не е така и не това е основната ми цел".
Същото важи и за статута му на звезда и знаменитост. „Стремя се да се докажа, да демонстрирам, че мога да направя нещо, че мога да бъда още по-добър. Не ме вълнуват парите, не ме вълнува славата. Не ги обичам, не са ми нужни, не живея заради тях. Не знам и до колко обичам тениса. Но ми харесва да се състезавам. Не обичам тренировките. Изпитвам удоволствие тогава когато се боря на корта. Обичам да преследвам някаква цел. И да ви призная когато я достигна чувствам празнота. Например когато спечелих първия си турнир от ATP се радвах точно десет минути. Добре, че се след това ми предстоеше нов. Страхотно е, че в тениса се стремиш непрекъснато към нови и нови постижения".
Извън тениса Ернестс има опит и в киното. И той не е случаен. Майка му е била актриса, а дядо му е един от водещите латвийски режисьори. Като дете настоящият спортист, който е кръстен на великия Ърнест Хемингуей, се е снимал във филм. Естествено, режисьор е бил дядо му, роля е имала и майка му. „Мисля, че все още можете да намерите откъс от него в YouTube", споделя Гулбис.
Точно преди три години той показа на елита в тениса, че има възможност да играе някаква роля в спорта. В първия кръг на миналогодишното издание на „Ролан Гарос" той разгроми Тим Хенмън. В същия сезон той стигна до четвъртия кръг на Откритото първенство на САЩ. На следващата година игра четвъртфинал на „Ролан Гарос". През 2009-а обаче прогресът му спря, вероятно заради недостатъчното раздаване по време на тренировки. Сезонът му бе просто ужасен и той изпадна дори от топ 100.
През 2010 г. на корта се появи съвсем друг Ернестс Гулбис. „Една сутрин се събудих със страхотен махмурлук, щракнах с пръсти и взех решение, че трябва да се захвана сериозно с работа", просто обяснява тенисистът. Това вероятно е някоя от поредните му шеги. Истината е, че в края на миналата година той се посъветва със своя приятел - руският тенисист Марат Сафин и нае бившия му треньор - аржентинеца Ернан Гуми.
Ако това не се бе случило вероятно Ернестс нямаше изобщо да стигне до първата си победа в турнир на тенис-асоциацията. През февруари латвиецът триумфира в Делрей Бийч. И едва ли щеше да е толкова труден съперник за Надал и Федерер след това. „Мисля, че всички зрители по трибуните виждат, че сега съм във форма. По-уверен съм, не само във всеки свой удар, но и в играта си като цяло. Изявите ми се подобриха", признава Гулбис.
Той намира твърде общи черти с бивщия лидер в ранглистата Марат Сафин. „И двамата прекрасно разбираме, че животът е повече от тениса. Да, спорта заема голяма част от живота ни, но в един момент спираш с него. Когато навърша 30 всичко това ще приключи, не смятам да прекарам целия си живот в този спорт. Това е просто етап", обяснява латвиецът.
Двамата си гостуват взаимно в Русия и Латвия, а Ернестс обяснява, че също като Марат по време на участията си в турнири чупи доста ракети. „Стана ми неудобно когато посетих фабриката на „Хед" и видях труда, който полагат. Всичко се прави ръчно, прави се заради играчите, съобразява се с техните нужди, а после се появява идиот като мен и унищожава този труд. Поисках им извинение, това е дело на емоции, които не мога да овладея".
Тенисистът не иска да дава големи обещания за бъдещето си в спорта. „Думите са нищо. Когато започна да побеждавам водещите играчи ще ви разкажа как се чувствам и какво мисля. До тогава всичко ще бъде просто думи. Сега мога да изрека всичко, но то няма да означава нищо, ако не го постигна", мотивира се Гулбис.
