Като за начало - ето ви пример колко високо ценят Мануел Пелегрини в Испания. През 2009 той пое Реал, а в края на сезона беше уволнен, тъй като не успя да спечели нито един трофей, въпреки че разполагаше с най-скъпата селекция в историята на Ла Лига. И Пелегрини си тръгна от Мадрид без петънце по репутацията, напротив медиите го превърнаха в герой.
Той вече има зад гърба си девет сезона в Испания без голям трофей и въпреки това цената му на пазара се вдига - мнение, което явно споделя и директора по футболните въпроси на Манчестър Сити Чики Бегиристайн, според него Пелегрини има потенциал на шампион, треньор, който е постигнал много с ограничените възможности на Виляреал и Малага и човек, който не постигна нищо с Реал заради политиката на клуба и постоянното вмешателство в работата му.
Пелегрини наистина е рядка птица - треньор на 59 години, които има потенциал за развитие - най-добрите му дни в професията предстоят. Като футболист Мануел беше авторитетен централен защитник, ритал 13 годин в Универсидад Католика от родния му Сантиаго де Чили.
Той често разказва историята как през 1986, когато е бил на 32 години, е решил да сложи край на кариерата си на терена. При борба за висока топка един нападател без проблем успял да го надскочи - името му - Иван Саморано, бъдещата голяма звезда на чилийския футбол.
„Ако знаех, че ще стане така, може би нямаше да се откажа веднага", обяснява през смях Пелегрини.
Мануел е учил за строителен инженер и след края на футболната си кариера се връща към тази работа - огромни части от Чили имат нужда от възстановяване след земетресението през 1985. Оттогава му е и прякора „Инженера", от който той не може да се отърве и когато започва да изгражда отбори, а в началото на кариерата му това не звучи като кой знае какъв комплимент. В чилийския футбол не ценят особено високо академичния дух и се смята, че той не притежава необходимата страст и дух, за да успее на треньорската скамейка.
Мнозина и до днес критикуват Пелегрини за това, че предпочита да прочете някоя книга, да пътува често до Чили, за да види семейството си или просто да поиграе тенис, вместо да посвети цялото си внимание на това да разучава следващия съперник на тима му. Но Мануел изключително агресивно защитава баланса, до който е достигнал в живота си, при него всичко е с мярка и това го прави по-добър треньор.
За пет години във Виляреал тази му философия се оказа правилна - с отбор от град с население едва 45 000 човека той успя да стигне до полуфиналите на Шампионската лига през 2006.
Той беше последният треньор, чийто отбор успя да раздели двата гранда в Испания - завърши пред Барселона и зад Реал в битката за титлата - точно това му осигури и поканата да поеме Реал през 2009. Клубът току-що беше похарчил 250 милиона евро за Карим Бензема, Кака, Шаби Алонсо и Кристиано Роналдо. Защо тогава, с толкова силни играчи в състава, той беше изпъден само 12 месеца по-късно?
Времето, през което Пелегрини води Реал съвпадна с втория сезон на Хосеп Гуардиола начело на Барселона и въпреки че Белия балет записа рекорден брой точки през сезона, мадридчани все пак останаха на второ място. Мнението му, че Реал не трябва да продава Ариен Робен и Уесли Снайдер беше пренебрегнато. И през същия този сезон двамата играха на финала на Шампионската лига за Байер и Интер, а Реал отпадна на осминафиналите от Лион.
Освен това, Пелегрини не успя да се пребори с влиянието на Раул и Гути - двете звезди с много силно политическо влияние в клуба. За справка - първото нещо, което направи Жозе Моуриньо, след като пое Реал беше да ги освободи и двамата. Пелегрини записа срамно отпадане за Купата на Испания срещу третодивизионния Алкоркон с 0:4 и освен това Роналдо беше извън игра шест седмици заради контузия на глезена в първия му сезон в Реал. Естествено, не трябва да забравяме и властта, с която разполагаше Хорхе Валдано и с която Пелегрини също не успя да се пребори.
Мануел не е треньор с късмет - от пропуснатат дузпа на Рикелме за Виляреал срещу Арсенал на полуфиналите в Шампионската лига през 2006 до инфарктното отпадане на Малага тази година срещу Байерн в същия турнир.
Още за липсата му на късмет - в Малага Пелегрини попадна на единствения катарски богаташ, инвестирал в европейския футбол, който има финансови проблеми и не си плаща задълженията. След като Малага за първи път се класира за Шампионската лига Абдула ал-Тани се постара да създаде такъв хаос в клуба, че малцина вярват, че нещата някога ще се оправят, все пак Малага е наказан да не играе през следващия сезон в Европа, помните нали?
Пелегрини работи усилено, но още си чака сериозна част от заплатите, които Малага му дължи и въпреки всичко се постара футболистите му да се преборят за максимално добро класиране - както в Европа, така и в Шампионската лига.
През 2008, когато Виляреал с Пелегрини завърши пред Барселона в Испания, Бегиристайн беше спортен директор на каталунския гранд. И явно си е взел бележка. И ако Бегиристайн си осигури Инженера, то той определено вярва, че добрият късмет най-после ще се усмихне на Пелегрини и Сити ще започне да печели трофеи.
