Да живее Европейското!

Евро 2012 започва след няколко дена. Очаква ни 23-дневен маратон на международния футбол.

Ако не познава добре футболните фенове, някой сигурно би си помислил, че няма да има кой знае какъв интерес към събитието, след като клубният сезон кажи-речи току що е приключил.

Да, в наши дни националните отбори не са нивото на клубовете. След най-драматичния в историята сезон на Висшата лига на Англия и една изключително вълнуваща Шампионска лига може би този някой би решил, че запалянковците са преситени от футбол.

Но може ли това да е вярно? Изобщо не.

Световните и европейските първенства са прекрасни и качеството на играта е само част от спектакъла, който започва няколко седмици по-рано.

Специалните издания на вестниците и списанията, специално създадените сайтове се събуждат от двугодишна дрямка. Огромни ТВ екрани изникват на ключовите места в градовете. Постепенно всички започват да говорят за предстоящия шампионат и тази тема измества всичко останало. Всеки знае за страхотния сезон на Оливие Жиру в Монпелие, за отказването на Жозе Босингва от националния отбор на Португалия и за това, че датчанинът Кристиан Ериксен може да е новата голяма звезда на европейския футбол.

Появяват се и таблиците с програмата в повечето офиси. По време на последното световно бях залепил една такава на стената в тоалетната и всяка сутрин я попълвах с резултатите от предната вечер...

Груповата фаза е най-добрата, защото ще гледаме по 2 мача в продължение на 11 дни без почивка. Времето ти да е наситено с футбол е най-хубавото нещо на света. Винаги съм на принципа по-добре да има  какъвто и да е било футбол, отколкото да няма никакъв. Може да не гледам абсолютно всичко, но щом ще има какво за да какво да четем, да обсъждаме и анализираме, аз съм щастлив.

Мондиал 2010 беше жесток с това, че някои от срещите започваха в ранния следобяд. Имах навика да поглеждам мачовете в паузите между лекциите в една от общите зали в университета. Бях заложил 5 паунда на КНДР да победи Португалия при коефициент 10:1. На полувремето резултатът беше само 1:0 за португалците. След това влязохме в час, а един колега имаше задачата да ни осведомява за промени в резултата. По средата на лекцията  той вече бе станал 7:0 и другите ме скъсаха от майтап.

Възможността постоянно да гледаш и обсъждаш футбол е основната причина да обичам толкова световните и европейски първенства. Може да изглежда като шокираща липса на амбиция за един млад човек да не прави нищо друго, освен монотонно да зяпа мачове в продължение на седмици, но, вярвайте ми, не искам нищо повече от това!

Даже се отказах от един курс по икономика в университета заради ЮАР 2010. Така или иначе, обмислях подобно решение, но чашата преля, когато часовете съвпаднаха с двубоя Аржентина - Южна Корея, който исках да гледам, вместо да чертая безкрайни графики на производство и потребление, които не разбирам. Изобщо не съжалявам за решението си, защото винаги ще помня страхотните голове на Гонсало Игуаин и удоволствието от това, че съм направил верния избор!

Футболът по телевизията не те кара да се срещаш с нови хора, с които не искаш да имаш нищо общо, с такива, които те питат защо нямаш приятелка, критикуват липсата ти на обществени амбиции или на познания относно това какво е дъбстеп. Не го правят и таблиците с програмата на стената и безкрайните коментари в ТВ студиото.

Изобщо не ми пука, дори и футболът да е скапан. Мондиал 2010 бе точно такъв - два хубави мача за един месец. Но щом месецът е пълен с футбол, не се оплаквам. А ако той е качествен като на Евро 2008, още по-добре. Никога няма да забравя поредицата от късни обрати на Турция (Бел. ред.: турците спечелиха в групата си срещу Швейцария с гол в 92-ата минута и срещу Чехия с два в 87-ата и 89-ата, а на четвъртфинала изравниха в 122-ата мин. на продълженията с Хърватия и победиха с дузпи!) и шума от клаксоните на празнуващите турци в моя квартал в Северен Лондон.

Част от негативите около големите първенства е вълната на шовинизъм и патриотарство, когато Англия е замесена. Самюъл Джонсън (Бел. ред.: английски поет и философ от ХVIII век) е казал, че патриотизмът е последното убежище на негодника, и е бил прав. Английският национален отбор дава основание на едно малцинство от идиоти, които изобщо не знаят за какво говорят, да бъдат крайно агресивни към всеки, който не развява флага и не крещи химна. Има по-голяма вероятност консерваторите да прегърнат социалистическите идеи, отколкото някой пиян малоумник с нарисуван кръст на Св. Георги на лицето си да не скандира нещо националистическо, обикновено с антигерманска насоченост.

Очевидно е, че ФИФА и УЕФА дават най-доброто от себе си, за да плячкосат до шушка страните-домакини на голям футболен форум. Те изискват от тях построяването на огромни нови стадиони, които не са нужни след първенството и остават „бели слонове". По отношение на спонсорските и маркетинговите приходи политиката им е като на тоталитарно правителство. Билетите скандално се раздават на мижитурки от корпорациите, които цял живот не са правили нищо друго, освен да лижат задници и да ограбват хората и затова получават като награда удобни места на финала на Евро 2012. Футболните централи гласуват за домакинства на държави, където вкарват в затвора политически противници (Украйна и Русия) и на Катар, където е толкова горещо, че не расте естествена трева и където хомосексуализмът е смятан за престъпление. Парите са единственият господ за ФИФА и УЕФА.

Вероятно би било по-доблестно от моя страна да бойкотирам тези турнири и да протестирам срещу несправедливостите, които носят. Но ако протестираш срещу нещо се получава ефектът на снежната топка и се появяват още неща, срещу които да протестираш, така че в крайна сметка не ти остава време да правиш нищо друго. А аз все пак искам да гледам футбол!

Да, искам да гледам футбол! Общо взето, това е което искам да правя с живота си. А с европейските и световните първенства всички фенове имат възможността да гледат още и още футбол.

Благодаря на Господ, че ми е дал този шанс, започващ на 8 юни!