"Джерард, още 15 години, моля!", пишеше на транспарант на Коп-а. Стивън Джерард се усмихна и вдигна палеца за поздрав, а и благодарност за доверието и любовта. Тя доказано е взаимна.
В събота храмът на Ливърпул - "Анфийлд", бе арена на службата в почит човека, носил често като Атлас на раменете си клуба в последните 15 години. На 33 Стивън Джерард не се отказва от играта, просто Ливърпул реши да го почете с бенефисен мач.
Както се полага на живо, ходещо божество, Стивън сам избра съперника, а дори и съдията.
Насреща застана Олимпиакос, с който е свързан един от най-ярките спомени в кариерата на Джерард. През декември 2004 г. номер 8 заби топката неспасяемо в 87-ата минута на мача между двата тима, а с гола си класира Ливърпул за елиминациите в Шампионската лига.
В края на сезона Джерард вдигна купата - неговият най-бляскав миг в една изключителна кариера.
Без неговия гол срещу гърците онзи велик финал Ливърпул - Милан нямаше да се играе. Нямаше да видим едно от чудесата на футбола - как се обръщат италианци от 0:3...
Съдията на бенефиса бе Марк Холси, подбран по лично искане на Джерард. Реферът се отказа, повече няма да свири във Висшата лига. Това бе последният му мач, а Холси благодари вчера с открито писмо на Стивън, че му е оказал тази чест.
Мачът бе и съвсем здрав и истинска предсезонна контрола, а не просто шоу. Завърши 2:0 за Ливърпул. Стадионът бе пълен, разбира се. В чест на този, който го е вдигал на крака повече от всекиго в последните 15 години.
Стиви Джи покани да играят само двама "нелегитимни" извън настоящия състав на Ливърпул. За 30 минути влезе Джейми Карагър, отказал се през май.
За 20 на терена бе Роби Фаулър, и така църквата "Анфийлд" се зачуди временно на кой Бог да се кланя... На Стиви ли, героят на деня и модерното време в Ливърпул, или на Господ - прякорът, която именно Коп даде на Фаулър.
"Той заслужи немислимото признание да е поставян на едно ниво с Кени Далглиш", похвали Роби виновника за бенефиса. Стивън Джерард е сочен от мнозина за най-голям в историята на Ливърпул. Място, запазено от десетилетия за Крал Кени, който също аплодираше от трибуните в събота.
Немислимо...
Джерард така и не спечели титлата на Англия, а и няма още много време да го направи. С оглед на силите на отбора, а и конкуренцията във Висшата лига, не е много вероятно.
Стивън спечели всичко останало, не изостави клуба в най-тъмните времена на среднячество, водеше го като някакъв лидер на секта.
В град Ливърпул емблемата на този клуб е избродирана върху сърцата на местните му привърженици. Джерард е един от тях.
Роден е тук. Играл е само тук. Ще приключи с футбола тук. Сърцето му е вградено в тази трибуна, за която казват, че вкарвала голове. Стивън Джерард е Ливърпул, а Ливърпул е велико име в играта заради легенди като него, които е изградил и показал на света.
Преди 15 години той бе дългунест и слабичък тийнейджър, който влизаше като болид от Формула 1 в краката на съперниците, навеждаше глава срамежливо при опитите за интервю с него и се подстригваше като войник от израелската армия.
Преди 10 вече бе носител на куп трофеи, лидер на отбора и прясно избран за капитан от мениджъра Жерар Улие.
Тогава дойде и първото му колебание около Ливърпул. Претегли на везната дали неговия огромен талант е измерим с амбициите и възможностите на клуба. Отказа 20 милиона паунда от Челси на Жозе Моуриньо, остана през лятото на 2004-а, после и година по-късно.
И никога повече не се усъмни, че е взел правилното решение.
Преди бенефиса си даде интервю за сайта на Ливърпул и призна, че през последните 10 години е имал оферти от Челси, Реал (Мадрид), Манчестър Сити и Байерн. Миналото лято баварците са искали да го вземат, което щеше да го направи част от отбора, помел цяла Европа и взел требъл. Джерард завърши 7-ми в Англия с Ливърпул вместо това.
Но подчерта - отново не сбърках като останах...
Ето такива сърца липсват на модерния футбол. Стиви Джи може и да не стане шампион.
Най-вероятно няма да изживее радост от купа и с английския национален отбор.
Но удоволствието да го гледаме - висок, гордо носещ фланелката на Своя тим и достолепен, с осанка на играчите от едно отминаващо време, ние никога не бихме заменили за някой бомбастичен трансфер.
Зидан каза за него - Джерард е най-добрият, комплексен, сърцат и влиятелен футболист в света. А колко са казвали това за самия Зизу!?
Ние, като фенове на футбола, можем само да кажем: Стиви Джи, защо наистина не останеш още 15 години на терена?
