Айнщайн е казал, че всичко е относително. Науката предполага, че дори може да съществуват цели антисветове, населени с антихора и, ако можехме да се докоснем до своята противоположност, и двамата щяхме да анихилираме (като двойка частица и античастица, които се сблъскват и изчезват).
Изглежда един от най-големите футболни таланти в историята - Лионел Меси, си има такъв антипод и то на същия този свят и по същото време, който прилича на него в много аспекти, но малцина са чували името му.
Той е аржентински нападател и започва в Нюелс (родния клуб на Лионел) по същото време , по което и Меси, но след това кариерата му придобива напълно различен обрат.
Леандро Депетрис винаги е бил най-дребното момче на терена. Той няма силата да печели физически единоборства, но когато топката се озове в краката му, за всички става ясно, че той не е просто добър, а може да постигне нещо велико.
Поне така изглеждало навремето - Депетрис е благословен с магически ляв крак и като на игра преминава през трима-четирима противникови играчи. Това е неговата игра и всичко, което той прави на терена изглежда толкова неподправено и лесно - при това на възраст между 10 и 12 години.
Звучи ужасно познато, нали?
По това време Нюелс е като развъдник за млади футболни таланти и не само роднините на децата гледат мачовете им в началото на 90-те. Освен местните кибици, по трибуните често се срещат треньори, бизнесмени и скаути на някои големи отбори. Често дори игрището за 7 на 7, на което играят децата, е с препълнени трибуни при официален мач.
В отбора набор 87' на Нюелс безспорно блести името на Лионел Меси. В този набор 88' - това на Депетрис. Двамата си приличат ужасно много - левичари, ниски, ужасно технични и със специфичен стил на игра, изграден по песъчливите игрища на Росарио.
По това време мнозина дори смятали, че звездата на набор 88' е орисан с по-светло бъдеще от малкия Меси.
20 години по-късно обаче Лионел е най-добрият футболист на своето поколение, докато Леандро се опитва да остане в играта - където и както може.
Тази седмица 11-годишно аржентинско момче от Ривър Плейт на име Клаудио Ечевери вкара четири гола в младежки турнир срещу Ювентус и удиви всички ловци на таланти с уменията си. „На тази възраст правех същите неща, че дори бях по-добър от него. Но се случиха толкова неща и не знам... не знам какво да кажа", разказва Депетрис пред Goal.
Сега Депетрис е на 29 години и се готви за дебюта си за Треболенсе идния петък. Но как се стига от юноша на Милан, до аматьорски отбор в провинция Санта Фе, при наличието на всичкия този потенциал, с който Леандро е разполагал.
„Нямаше място за грешки, но аз постоянно правех такива", казва още Депетрис. През цялата си кариера той така и не успява да отключи своя потенциал, а същевременно гледа как Меси печели всичко в играта (включително безпрецедентните 5 пъти Златната топка) се чуди къде се обърка всичко.
„Първият път, когато играх на „Сан Сиро" бе в квалификация за Милан срещу Ювентус. Там имаше 70 000 души. Аз бях страхотен. На 11 години мислех много по-бързо с топка в крака, отколкото останали футболисти. Те просто не го можеха", спомня си той.
Между 11 и 14-годишна възраст Депетрис пътува до Милано няколко пъти годишно - италианският клуб плаща разноските му за път, както и тези на семейството му, а освен това им осигурява всичко нужно по време на 20-дневния им престой в града. Аржентинският талант участва в тренировки и в приятелски мачове.
Когато е на 14 трябва да подпише постоянен договор с Милан, но всичко се обърква. Антуражът му иска от клуба нещо повече от храна и подслон - сделката се разпада. Така той се завръща в Аржентина и с озовава в деветия отбор на Ривър.
„Направихме всичко наопаки. Решенията на баща ми бяха погрешни. Да се местим в Италия на толкова ранна възраст бе лошо... никога не съм имал проблеми с наркотици, алкохол или с поведението... но вероятно се нуждаех от някаква психологическа помощ, или от повече помощ от родителите си. Направихме много грешки", разказва Леандро.
Когато е на 14 се опитва да поема топката от центъра и да разминава противниците, както го е правел на 11, но вече не може да го прави. На 15 вярва, че трябва да играе в елита на Аржентина. Разочарован е, а тялото му започва да се променя - вече не е бърз и експлозивен. Фитнесът му помага да заякне, но определени мускулни групи вече не работят по същия начин и той загубва повратливостта си.
Мечтата да покори света умира. А в седма дивизия вече дори не носи екипа с номер 10 и е преместен на крилото, за да освободи място за играч с подобни на него данни - Диего Буонаноте.
По това време Депетрис вече е загубил всичко, което го е отличавало от останалите на терена. Освен това, макар и да не го осъзнава, напрежението е взело връх. Майка му била учителка, баща му също имал добра работа, а сестра му ходела на училище, но Леандро чувствал, че трябва да успее, за да помогне на семейството си. И тази нужда непрестанно да демонстрира,че е най-добрият накрая накарала таланта му да избледнее.
„На 11 бях по-известен от Меси. Излизах на игрището и по трибуните имаше 2 000 души, които бяха дошли, заради мен. На 12 хората се снимаха с мен, не ме оставяха да се разхождам спокойно по улиците... никъде. Чувствах напрежението да показвам таланта си и се нуждаех от специални грижи, за да не се самозабравям."
Така с меланхолия, но и със спокойствие, той си спомня онези ранни години от живота си и разказва за спомените си от тогава със сегашната легенда на Барселона Лионел Меси.
„С Меси играехме един срещу друг на тренировки. По това време бяхме доста идентични. С отбора на Нюелс бяхме на турнир в Перу - отборите набор 87' и 88'. Меси не можеше да отиде, затова аз играх и за моя и за неговия набор. Често дори играех по-добре с по-възрастните..."
Не минава и ден без да се замисли „какво ли би било, ако..." Кариерата му е минала през отборите на Бреша, Индипендиенте, Галиполи, Киоджа, Спортиво Белграно, Триестина, Алварадо, Тиро Федерал, Спортиво Патрия и други, но той знае, че е могъл да постигне толкова повече.
„Разбира се, че е забавно. Ако в главата ти всичко е наред, защо да не бъде? Играеш футбол, тренираш по три часа на ден и ти плащат доста. Но на моето ниво очевидно е по-различно. Пак тренираш по три часа на ден, но в Примера получаваш стотачка, а тук петдесет пъти по-малко... и трябва да се молиш на Бога изобщо да ти платят...", завършва размислите си Депетрис.
Момчето, което можеше да е на мястото на Меси... но не е. Причините са безброй - психологически, физически, финансови...
Той разбира се не е антимеси във физическия смисъл - и по-добре, защото когато са играели заедно като деца щяха да анихилират и да пропуснем да видим един от най-големите футболни таланти, раждали се някога. Но Леандро е антипод на Лео в много други аспекти и случаят му сам по себе си е показателен за всичко критици, които смятат, че Меси получава всичко наготово, благодарение единствено на огромния си талант, докато някои като Кристиано трябва да се стараят неизмеримо повече, за да са на нивото му.
Е, не е така - вероятно стотици талантливи деца са имали потенциала на Меси, но не са го реализирали - едно от тях дори му е бил съотборник. Малцина обаче са тези, които са готови да извървят целия път към успеха с всичките му перипетии, за да стигнат до добрите моменти и славата.
Затова нека просто се радваме, че Лео не е като Леандро и е успял да го направи, за да радва многобройните си фенове днес.
