От вторник насам в българския футбол цари затишие..Няма „престрелка" по съдиите, в ЦСКА е странно спокойно, въпреки колебливия старт, в Литекс не се подадоха на напрежението от тежката загуба, няма взаимни обвинения между клубове и централа заради неподходящо избраното време за игра. Скука, пълна скука.
Дори Бербатов с поредното си блог-послание не предизвика интерес..
Обаче в България така не може. Някой непрекъснато трябва да е на мушката. Добрата новина не е новина, а липсата на такава още по-малко.
Така в центъра на вниманието попадна мениджърът на Левски Георги Иванов и малко позабравената тема за неговия треньорски лиценз.
Взел ли е или не е взел? Треньор или старши-треньор?
Ситуацията малко напомня на онази с Васил Иванов-Лучано когато бе избран за председател на Държавната агенция за младежта и спорта. Тогава спорът бе има ли или не необходимото образувание да заеме поста?В крайна сметка противниците му просто загубиха.
А липсата на необходимото образование не попречи на Лучано да бъде начело на институцията до края на мандата си, нищо че заради него бяха променени и правилата.
Както и да стане министър по средата му. Спортът ни пък имаше доказани резултати.
В случая на Гонзо правилата няма как да бъдат променени.
Само че на този етап Иванов не ги нарушава. Естествено, за европейски клуб, какъвто "сините" претендират да са, ситуацията един да стои край тъчлинията, а друг да поема отговорността пред медиите е абсурдна.
Футболът обаче се прави за публиката. А за нея няма голямо значение титлата, която ще стои пред името на Гонзо. Привържениците дават "диплома" само при резултати А това как да ги постигаш, особено у нас, може и да не бъде научено в школата...
