Човек разбира колко идеален е бил деня за Жозе Моуриньо, когато го чуе след мача да хвали съдията, който не е отсъдил дузпа в полза на неговия отбор и отговаря на въпросите за „скучния Челси" с усмивка и раздавайки целувки към медиите.
Естествено нямаше как да минем без обичайния удар към Арсенал „скучно е, когато си 10 години без титла", но Моуриньо изглеждаше като човек, който стои 10 точки пред останалите във Висшата лига и е постигнал две от любимите си неща в живота - да разочарова отново Арсен Венгер и да накара своя тим да се представи за пореден път феноменално в защита.
Мнозина сигурно ще кажат за срещата Арсенал - Челси, че е била скучна. Но Специалния би я поставил в рамка и закачил над камината, за да и се наслаждава с часове.
Защото и това е футбол - стабилен, агресивен, целенасочен. Но Моуриньо можеше да е в много различно настроение, ако неотсъдената дузпа от страна на рефера Майкъл Оливър беше причина отбора му да не вземе нищо от мача. Тогава щяхме да чуем много сериозно обяснение за „17-ата минута". Влизането на вратаря Давид Оспина срещу Оскар вкара бразилеца в болница.
Съдията би казал, че повечето му колеги биха отсъдили като него. Но в момента, в който вратаря връхлетя бразилеца, той го беше прехвърлил и можеше да вкара. Влизането на Оспина спокойно може да се причисли към това на Тони Шумахер срещу Батистон на световното първенство през 1982 г., в което френския нападател изгуби доста зъби.
Венгер говори, че съдията дал „авантаж", но Белерин изчисти преди Оскар да стигне до топката и това няма как да е „авантаж". Никой няма да спори, че това беше фаул и дори червен картон за вратаря.
Във всеки друг момент Моуриньо би наблегнал на това. Щеше да се ядосва, пени, кара и обяснява за конспирацията на съдиите. Но не и вчера. Когато беше в толкова разтапящо настроение. Щастлив до уши. Той можеше дори да понесе въпрос за липсата на креативност и зрелище в отбора му с усмивка.
Когато журналистите намекнаха, че Челси е уважаван навсякъде в Англия, но не и обичан, Специалния отвърна „Имам достатъчно любов" и даде целувки към пресата.
Той винаги е получавал похвали за способността да печели и успешните му методи. Но никога не можа да докосне сърцата на неутралните. Плановете на неговия отбор бяха най-добре онагледени в края, когато Челси имаше фаул и можеше да прати повече хора в атака в търсене на гол. Не, благодаря, каза Моуриньо. Защо да даваме и минимален шанс на съперника да спечели? Подобно нещо ще е все едно Жозе да покани Венгер на по бира.
Топката бе върната назад, така както щеше да бъде и ако Челси имаше 20 точки преднина в класирането. Това нулево равенство беше просто, за да бъде поставен Арсенал на място. Тимът на Венгер сега не е вкарвал гол на Челси повече от 8 часа футбол.
Защо обаче Челси е толкова солиден в отбрана? Само Моуриньо ли е причината? Истината е, че неговия подход помага. Но също Челси има невероятни изпълнители в отбрана. Не случайно Специалния каза, че този мач е бил „най-силният на Тери под мое ръководство".
В биографията на Моуриньо има следните фрази „печели този който направи по-малко грешки", „който има топката, има по-голяма вероятност да сбърка", „който се отказва от разиграването на топката има по-малка вероятност да сгреши", „който има топката се страхува", „който не владее топката е по-силен".
Тези правила важат с пълна сила, когато Моуриньо е край тъчлинията. Спомнете си победата на Челси над Юнайтед в миналия кръг. Сините имаха 30% владение на топката.
Челси е абсолютният доминант този сезон във Висшата лига. От началото до края. В отбора на сезона попаднаха шестима играчи на Моуриньо, включително трима от титулярните му четири в отбрана. А Сеск Фабрегас не намери място в тима.
Челси е на финалната права. Моуриньо е силен в математиката и чака последните 5 точки. Другите може да не им харесва това, но Специалния вече е Щастливия и има безрезервната любов на феновете на Челси.
