Еден Азар, Върджил ван Дайк, Юго Лорис – всички тези играчи са минали през ръцете на Клод Пюел, който е смятан за един от най-добрите тактици сред треньорите, въпреки че името му рядко се споменава сред тези на топ наставниците.
Той игра заедно с Арсен Венгер в Монако, след което спечели титлата и като треньор на „монегаските“. Работи още в Лил, Лион и Ница, като е човекът с най-много мачове в Лига 1 като футболист и треньор – общо 1222.
След 15 години работа по френските терени Пюел се насочи към Англия. Води един сезон Саутхемптън, след което бе начело на Лестър за година и половина, преди да бъде освободен през февруари 2019-а.
57-годишният французин е виждал какво ли не във футбола, а разбиранията му за най-великата игра са колкото брилянтни, толкова и неразбираеми за някои.
Пюел даде просторно интервю за El Pais, в което обсъжда настоящата ситуация в топ отборите на Стария континент, говори за френския футбол и критикува звезди като Лионел Меси.
Още от малък Азар обичаше да асистира
Азар дебютира при мен, когато беше на 16. В дубъла на Лил играеше със сина ми Грегори. Грегори бележеше много, но основната причина за това беше, че получаваше достатъчно подавания от Азар.
Азар е изключителен. Притежава огромен арсенал от качества – може да прави финтове, да следи играта, да предвижда какво ще направи противника. Невероятен е. Може да играе навсякъде – отляво, в центъра, отдясно. Него нямаше на какво да го науча.
Лаказет беше мързелив
Когато водех Лион, Лаказет играеше в дубъла. Веднъж ходих да го гледам, и какво да видя? Не бягаше напред, не се откриваше, нямаше скорост. Не помагаше и в защита. За 90 минути не направи нищо. Пълна нула. Но успя да вкара гол и беше щастлив. На него, явно, му се струваше достатъчно.
Отне ми доста време, докато му набия в главата, че трябва да работи, да се открива, да търси топката. В началото, го пусках на фланга, защото имахме прекалено много нападатели. След това го дръпнах малко по-назад, за да го науча да задържа топката, докато останалите се включват в атаката. И чак след това заигра като централен нападател.
Лаказет е дребничък, но това не е проблем за него. Той е хладнокръвен нападател. Ако Азар обожава асистенциите, то Лаказет не може да се насити на головете.
Вече работи за отбора, движи се доста. Днес е завършен футболист. Мисля, че може да играе за Барселона на мястото на Суарес. Суарес не е това, което беше преди. Можеше да се дърпа назад, да отваря пространства. Беше много добър, но загуби формата си. Вече няма сила, бързина. Постоянно губи топката, а това е проблем за целия отбор.
Меси не работи достатъчно
При Гуардиола Барселона прекарваше 80% от времето в противниковата половина, но сега седи малко по-назад. С настоящата тактика атакуващите футболисти трябва да могат да задържат топката и да дават време на останалите да се включват напред.
Гуардиола беше научил играчите бързо да си връщат топката, след като я загубят. Сега Барса не разполага с футболистите да оказва натиск, когато не я притежава. Започнаха да си личат дупки. Алба и Бускетс се защитават добре, но не могат да вършат всичко.
Когато играта е в твоята половина, трябва да се защитаваш като отбор. В Барселона има двама-трима играчи, които „се изключват“ от играта, когато отборът се защитава. Меси и Суарес не се връщат достатъчно.
Тайната на Ливърпул
Ливърпул има някои добри играчи, но са далеч от най-добрите. В халфовата линия Клоп разчита на черноработници. Тайната на Ливърпул е в системата, която работи безотказно и поставянето на противника под напрежение. Дори и когато допускат грешки, опитват отново и отново. И, разбира се, триото в атака. Мане, Фирмино и Салах научиха много. С физическите си качества надделяват над технически по-силни съперници.
На Лестър му трябваше основен ремонт
В шампионския си сезон Лестър играеше на контра атака. Това им донесе много успех, особено на Варди. Но с течение на времето противниците научиха стила на игра и тази тактика спря да работи. Ролята на Варди също не беше същата. Защитниците започнаха да стоят по-близо до него и не му оставяха пространството, от което се нуждае.
Реших да вкарам по един млад футболист на всяка позиция, за да реконструирам напълно състава.
Трябва да накарам по-възрастните членове на тима да разберат, въпреки че някои от тях смятаха, че Лестър трябва да продължава с тактиката, която им донесе титлата. Но реших да променя всичко. Тези идеи са живи и до днес.
Ван Дайк беше твърдоглав и не искаше да се променя
Ван Дайк, който дойде при мен в Саутхемптън, не е този Ван Дайк, който виждате сега. Той си стоеше в зоната и нищо повече.
Страхуваше се да не остави празно място зад себе си. Когато му казах, че трябва да излезе малко по-напред, той отказваше. Беше невероятно трудно да препрограмирам мисленето му, така че да може да се движи напред, но и да пази територията зад себе си. Говорехме много, но той не поддаваше. Това се случва често при футболисти със силен характер.
Дори му изготвих видео, в което му показах стила на игра на най-великите отбори и футболисти. Доказах тезата си. Но и това не помогна. Върджил не хареса видеото изобщо. Отговорът му беше: „Трябва да съм сигурен, че никой няма да влезе в зоната ми.“
Мина известно време и веднъж гледах мач на холандския национален отбор. Изведнъж, Ван Дайк започна да се движи напред, карайки целия отбор да се включва в атаките. Точно за това се борех толкова дълго време! Когато се върна от националния, му казах: „Точно от това се нуждаеш! Игра великолепно.“ А той само ми се усмихна. Дори не беше истинска усмивка – само ъгълчетата на устата му леко се помръднаха. От този момент нататък се превърна във феноменален футболист.
Защо повече футболисти трябва да играят като Ван Дайк
Във Франция много защитници все още се страхуват да напускат позициите си. Когато забележат приближаващ нападател, но има свободно място зад тях, започват да вървят назад. Това дава нужното пространство на нападателите.
Още по-трудно е с опитните футболисти. Например, когато работех с Магуайър в Лестър. Той е много надарен технически, а в началото на кариерата си бе и много бърз. Но при мен вече имаше проблеми при връщането назад, затова му казах: „Трудно ти е да се връщаш, затова се научи да „четеш“ играта и така да избягваш тези ситуации.“
Лорис беше непохватен
Нападателите и вратарите не могат да прехвърлят отговорността на други. Те винаги търпят най-много критики.
Лорис винаги е бил психически силен, но не можеше да вкарва топката в игра правилно. Беше непохватен, което оправяхме дълго време. Отделихме специално внимание на този аспект от играта с треньора на вратарите на Лион – Жоел Бутс. Няма някаква тайна – само работа, работа, работа и още работа. Но когато си млад, можеш да научиш всичко.
И проработи. Сега в Тотнъм и в националния отбор на Франция праща топката навсякъде с увереност и спокойствие. Всичко това бе научено още тогава.
Франция е световен шампион, но френските играчи не са най-добрите
Разполагаме с много добре сложени физически футболисти във Франция. Атлетични, бързи. Но, според мен, тези от френската лига много често са ограничени в техниката. Много често. Всички треньори търсят високи играчи. За мен, това е глупаво.
Разбира се, идеалният вариант е да имаш футболист като Погба – той е надарен във всички аспекти. Но, за мен, всичко започва с техниката. По този параграф изоставаме от испанците, те са най-добрите. Но пък в Испания имат проблем с физиката. Затова и не могат да играят като нас – на контра атака и с дълбока защита. Пасовете и техниката – те са основополагащи за футбола. Но трябва да бъдат малко по-агресивни и малко по-бързи.
Финтовете са приемливи, но само при нужда
Финтовете и преминаването покрай противниците са страхотни неща и отварят пространства в атаката. Но са приемливи, когато всичко отзад е бетон. Иначе са глупости. Важно е да играеш умно и съотборниците ти да те разбират. Азар е добър пример за това. Винаги първо се оглежда за комбинация, преди да се опитва да играе сам.
Много от младите футболисти се учат на тези неща на улицата. След това гледат клипове на Мбапе, Коман, Погба... Гледат ги и ги копират. Във Франция позволяваме на играчите да правят много трикове. А чак след това мислим за тактиката. Може би и затова сме тактически по-слаби от други отбори. Разчитаме на индивидуалности, а не на отборната игра.
Мбапе е звяр
Ето, Мбапе, не е перфектният пример за трикове. Да, можеш да научиш нещо от него, но не е изумителен в този аспект. При него мисленето играе огромна роля. Ако Неймар е страхотен с топка в крака, то Мбапе е страхотен без.
Килиан е много бърз. Знае кога да стартира, да се движи и да се движи напред. Ако получи точен пас, е почти невъзможно да го спреш. На къса дистанция, оставя противниците си „като в небрано лозе“. На него не са му нужни 10-15 метра, а само три-четири.
Никой не знае дали има граница на способностите му.
