Мартин Петров ще духне свещите, а още няколко стари "армейски" пушки, голобради момчета и случайно попаднали чужденци ще хапнат парче от тортата и ще вдигнат наздравица с натурален сок за една от най-ярките ни футболни звезди през последните 15 години.
Когато през 1998-а ЦСКА продаде 19-годишния тогава Мартин на швейцарския Сервет, едва ли бързоногото крило е допускало, че ще отпразнува 35-ия си мини юбилей отново като футболист на "червените".
Но неведоми са пътищата божии и днес врачанинът е на изходната позиция, от която тръгна към големия футбол.
Почтен, достоен и красив жест... Едно своебразно затваряне на звездния кръг и уважение към клуба, който му даде много и към феновете, които никога не го забравиха.
След дълго ходене по мъките и търсене на отбор Марто бе пред отказване, но взе решение да продължи.
Сълзите напираха в очите му и бе пределно ясно за всеки, че още не може да се откъсна от играта, а като че ли и футболът не е готов да пусне с лека ръка Маестрото от Враца с бързината на хищник и поразяващата левачка.
Така ни било писано - да откраднем още някой паметен миг с един велик футболист, сърцат мъж и непреклонен характер.
И хората ще продължават да го посрещат на крака на всеки стадион, защото самото усещане да знаеш, че там, долу, на някой олисял роден терен е ТОЙ, те кара да изпитваш онова неповторимо чувство, което е способен да ти дари единствено Цар Футбол и най-знатните му царедворци.
Пожеланията към Мартин днес ще се стрелкат като спринтовете му по крилото, а всяко "Да си жив и здрав" ще е меко центриране и голова асистенция към един достоен 35-годишен живот.
Благодарим ти, Марто! И... да си жив и здрав!
