Ливърпул приема Хартс в реванш от плейофите за Лига Европа, в който интригата не е кой знае колко яка. Английски отбори рядко падат от шотландски, а и след 1:0 в Единбърг преди седмица, нещата изглеждат предрешени. Но Ливърпул отново е интересен, а мачовете му си заслужават да се гледат.
Новият мениджър Брендън Роджърс прави впечатление на типичен северноирландец. Стиснатите му устни, скулите, присвитите очи - този човек е твърдоглав и решителен. Друг е въпросът дали му стига гъвкавост, каквато се иска на поста му, и то на нивото, което е Ливърпул. На 39 години Роджърс се зае с нещо, което може да завърши по два начина. Ливърпул или ще е в криза още през декември, загубил посока, с изпусната съблекалня и бедствен точков актив, или ще се надига и ще се бие с грандовете и ще дава сигнали за светло бъдеще. Така както го направи в неделя срещу Манчестър Сити. С вдъхновена и приятна игра, използване на фланговете и владеене на топката и контрола върху мача.
В този двубой на терена бяха цели 6 футболисти на 21 години или по-млади. Това бе най-младият стартов състав на Ливърпул в мач от Висшата лига за последните 10 години. В четвъртата минута излезе и 25-годишният Лукас, заменен от 20-годишният Шелви. И тимът стана още по-млад.
Роджърс с лекота показа пейката на Чарли Адам, Стюърт Даунинг, Анди Керъл и Джордан Хендерсън. Там отиде трайно и Джейми Карагър, който бе в състава отвреме навреме миналия сезон „по заслуги" и заради наказания и контузии. Но в неделя Даниел Агер бе наказан, а Карагър пак не игра. Явно послание от мениджъра: „Към края си." Същото се отнася и за Джо Коул, който трудно може да има бъдеще с поведението си, което не кореспондира с изискванията на Роджърс за пълна отдаденост на каузата.
Вместо Карагър сензационен титуляр бе 21-годишният уругваец Себастиан Коатес, който въпреки крехката си възраст вече е бил шампион в родината, а и спечели Копа Америка с националния тим. Титуляр в отбрана изглежда и 22-годишният Мартин Кели, налаган още по времето на Рой Ходжсън, когато бе тийнейджър. Тук в запас чакат шанс 20-годишният шотландец Дани Уилсън, както и продуктите на собствената школа Джон Фланагън (19 г.) и Джак Робинсън (18). В мачове като този с Хартс, и те получават шансове - Робинсън бе титуляр в първия двубой. Той изглежда много зрял за възрастта си и нищо чудно да измести и Глен Джонсън и Хосе Енрике от левия бек.
В халфовата линия Джонджо Шелви (20 г.) вече има 20-ина мача в Ливърпул, включително срещу отбори като Манчестър Юнайтед и Сити. Тук основни фигури се очертава да бъдат новопривлечените Джо Алън (22 г.) и Нури Шахин (23 г.). Нищо чудно това да е и триото, което в неделя да посрещне Арсенал като формация на халфовата линия. В отсъствието на контузения бразилец Лукас Лейва, който също е много млад - само на 25. Разбира се, непоклатим някъде там в средата на терена остава Стивън Джерард, но той трудно ще изиграе пълен комплект от мачове с проблемите, които често го пращат при контузените.
Атаката срещу Сити имаше свеж и приятен вид с триото Луис Суарес (25), Фабио Борини (21) и младото лъвче Рахийм Стърлинг, което още от 16-годишно попадаше в групата за мачове. Кени Далглиш си го хареса преди година и половина, взе го за гостуване на Спарта (Прага) в Лига Европа. А тъмнокожото хлапе, на което фланелката му стои като подарена заради крехката физика, е само на 17 години! В неделя той заведе на „обиколката на „Анфийлд" няколко пъти Коло Туре, а след края срамежливо поиска да си смени фланелката с Карлос Тевес. И после грейна като ученик, който е дочакал лятната ваканция.
Алтернатива в средата е Сусо (19 г.), който е шампион на Европа с Испания до 17 и до 19 години. На двата фланга умее да играе и новопривлеченият от Хееренвеен мароканец Осама Асаиди, който е само на 24 години. В атака винаги може да се разчита на Керъл (22), ако не бъде продаден, разбира се. Засега неговото място в новата схема с много раздвижена и комбинативна игра, изглежда под сериозен въпрос. Тук Роджърс има жокер, за който малцина са чували - Адам Морган е на 18 години и вече напомня Роби Фаулър с головете си и невероятната работа за отбора, която върши на терена.
Така този Ливърпул обещава много за бъдещето, стига да продължи линията на Роджърс, че „авторитетите не го интересуват, нито възрастта". Мениджърът увери, че ще играят тези, които искат най-много да са на терена и успеят да му го докажат. Досега удържа на думата си.
