Много смятат, че романтичната история на Лестър няма аналог в съвременния футбол.
Но колкото и впечатляващо да е да си пръв в класирането след като в началото на сезона шансовете ти са били 5000:1, играта е предлагала и други такива сензации.
18 години не са чак толкова много време, че да забравим една друга уникална история.
През 1997 г. Кайзерслаутерн се изкачва от Втора в Първа Бундеслига под ръководството на Ото Рехагел.
13 месеца по-рано германецът е уволнен от Байерн Мюнхен, а в първия мач от сезона, побеждава именно тях.
През сезона във Висшата лига мотото на Клаудио Раниери беше „свободата“. Играйте свободно, тренирайте свободно, живейте свободно. И с нея, „лисиците” не само, че си осигуриха още един сезон в елита, но и са на 3 точки от това да станат шампиони.
Подобен начин на мислене не е иновативен, защото Ото Рехагел правеше абсолютно същото в Кайзерслаутерн.
Олаф Маршал, голмайсторът на Кайзерслаутерн по това време, обяснява как треньорът им просто е казвал стартовия състав, а после ги е оставял да свършат останалото. Без някаква обремененост, без излишни указания.
Още от първия ден Кайзерслаутерн е на гребена на вълната, а феновете са ентусиазирани. Да ви прилична на нещо познато?
Точно като Лестър, немският обор има стабилна защита и смъртоносна атака. До декември Кайзерслаутерн има 33 точки от 45 възможни. И по никакъв начин не са включвани в сметките за титлата.
Точно като Раниери, и Рехагел има предишен опит на най-високо футболно ниво и успява да запази спокойствието и бистрия ум на футболистите си.
Никой от отбора не мисли за края на сезона, а само за следващи мач.
Тайната на Ото Рехагел се казва Мирослав Кадлец, който играе като либеро. Свободен човек в защитата, който влиза в ролята на диригент. 33-годишният чешки национал играе перфектно.
Пред себе си има бруталните защитници Хари Кох, Аксел Роос и Михаел Шьонберг.
Четиримата заедно се превръщат в кошмар за всеки нападател, а и доказват старата и изтъркана футболна мъдрост – нападателите печелят мачовете, но защитниците печелят титлата.
Отделните имена в отбора на Ото Рехагел не са толкова важни, защото никой, освен младия Михаел Балак, не изгрява индивидуално на голямата сцена, но заедно пренаписват историята.
В края на сезона Кайзерслаутерн празнува, а, заедно с него, и всички в 80,000 жители на градчето в продължение на седмица.
Всяка приказка има своя край. Винаги е така. След големия успех, всичко, създадено от Крал Ото, бавно, но сигурно умира.
Докато през 2006 година кръгът е пълен – Кайзерслаутерн изпада във Втора бундеслига.
Поучителна история, от която Клаудио Раниери е добре да си извади изводите и да не допуска да се повтаря в английски вариант. Или пък просто феновете на „лисиците” да слязат на земята след края на сезона.
Каквото и да се случи в бъдеще с Лестър обаче, всички, които сме били част от приказката, дори само като наблюдатели, няма да забравим, че невъзможното за някои, е просто предизвикателство за други.
Повече за последния шампионски сезон на Кайзерслаутерн може да видите в галерията.