Днес клубовете дават милион, вече дори стотици милиони, за да си осигурят най-големите футболни звезди.
Това лято трансферът на Неймар би всички рекорди, но дни по-късно ПСЖ си осигури и 180-милионния Килиан Мбапе.
Същевременно в Англия се дават все по-големи суми за нови играчи с всеки изминал сезон.
Пазарът е полудял и нищо чудно съвсем скоро дори рекордът на Неймар да бъде подобрен.
А неотдавна с такива темпове се купуваха играчи в италианската Серия А, която започна всичко, събирайки звездите на световния футбол в най-силното първенство по онова време.
Пикът дойде, когато Лацио плати рекордните 55 млн. евро за Ернан Креспо на Парма - това обаче не беше твърде голяма сума, а нужното, за да привлекат една легенда на световния футбол и на Серия А.
Трансферът на Креспо от Парма в Лацио бе завършен на 13 юли 2000 година и го направи най-скъпия футболист на планетата... поне за 11 дена.
Неговите 55 млн. евро, които после станаха дори повече с добавките към договора между двата клуба, подобриха предишното постижение на Кристиан Виери от Лацио в Интер от 2012 година.
Подобно на трансфера на Неймар обаче, тази нова рекордна за времето си сделка подлуди пазара и почти моментално доводе до отговор от Испания.
Само седмица и половина след като Креспо акостира на „Стадио Олимпико", Луиш Фиго напусна Барселона за Реал Мадрид и разпали с нова сила враждата между двата тима. Така се роди и Ел Класико в пълния му блясък.
Рекордът на аржентинеца остана бележка под линия в историята на играта, докато този на Фиго е известен на всеки футболен запалянко.
В цялата си кариера Креспо бе трансфериран общо за 119 млн. евро, но си струваше всеки цент и ще остане завинаги легенда в спомените на милиони фенове по света.
Разбира се съвсем друг въпрос е дали Лацио трябваше да дава такава сума за един футболист. Когато Креспо се присъедини към „бианкочелестите" техните финанси вече бяха разклатени след десетилетие на сериозни харчове, докато президентът Серджо Краньоти трупаше дългове за клуба.
Аржентинецът се присъедини към отбор, който тъкмо бе станал шампион на Италия и разполагаше с цял куп таланти - сред съотборниците му тогава бяха Павел Недвед, Диего Симеоне, Алесандро Неста, Фабрицио Раванели, Марсело Салас и Хуан Себастиан Верон.
За съжаление не след дълго много от тях трябваше да бъдат продадени, за да покрият дълговете на клуба. Самият Креспо изкара в Лацио само две години, преди да бъде продаден за по-малка (и все пак значима) сума на Интер (36 млн. евро).
Фактът, че клубът не го продаде на печалба обаче, не бе заради приноса му, а заради финансовите затруднения на „бианкочелестите".
Въпреки че бе контузен за дълго през втората си година в клуба, Креспо пак успя да отбележи 20 гола във всички турнири.
В дебютния си сезон пък се разписа цели 28 пъти, 26 от които в Серия А, ставайки голмайстор на италианския елит.
Това не е никак лошо постижение в една първенство, известно с брилянтните си защитници. Креспо можеше да бележи по всевъзможни начини - от технични изпълнения с глава, през типични гюмеджийски ситуации, до убийствени волета и маркови отигравания с гръб към вратата.
Креспо винаги е блестял и със своята техника, с умението да се освободи от защитата само с няколко докосвания до топката.
Прибавете това към отличния му поглед върху играта и перфектно изчислени изстрели и ще получите перфектният голмайстор, който можеше да реши почти всеки мач.
Макар сънародникът му Клаудио Лопес да реши единствения финал, в който Креспо някога е играл с екипа на Лацио (за Суперкупата на Италия през 2000 година), тогава именно Ернан блесна с разнообразието, което предлагаше на тима в атака.
Той като по чудо не бе сред голмайсторите при победата на Лацио над Интер с 4:3, но действията му доведоха до втория гол и на много пъти караха „нерадзурите" да се открият, създавайки пространства за другите звезди на „римските орли".
Затова не бе учудващо, че именно Интер побърза да го привлече по време на голямата разпродажба в Лацио. Тъкмо там аржентинският нападател изкара и най-силните от останалите години в славната си кариера. Макар че след пристигането му в Милано през август 2002 година тя стана доста разпокъсана.
През въпросния сезон заради контузии той записа едва 18 мача в Серия А и това бе труден период за него, въпреки че пак продължаваше да бележи голове.
След само един сезон Креспо се превърна в едно от марковите попълнения на Роман Абрамович в Челси, където по онова време треньор бе Клаудио Раниери - човек, който достатъчно добре познаваше Серия А, за да знае, че аржентинецът има всички нужни качества да завладее Висшата лига.
Но не това се случи. Престоят му на „Стамфорд Бридж" бе много странен и нещата не потръгнаха според плана.
След посредствен първи сезон, в който играчът отново бе преследван от контузии, Раниери бе уволнен и на негово място пристигна Жозе Моуриньо.
Креспо бе пратен под наем в Милан. Там отново успя да спечели Суперкупата на Италия, но най-големяит момент в кариерата му при „росонерите" трябваше да бъде финалът на Шампионската лига - вместо това Ливърпул обърна срещата за няколко минути и триумфира.
Креспо все пак имаше своя звезден миг в Истанбул, макар да бе засенчен от головете на Джерард, Шмицер и Алонсо.
До този момент кариерата на аржентинеца бе история за нереализиран потенциал, но след въпросния разочароващ финал, той най-сетне отприщи истинската си същност и пое нещата в свои ръце.
Сякаш двата гола във вратата на Дудек на финала, макар и пропилени от една от най-добрите защити в света, дадоха на Креспо нужната увереност и той се върна в Англия решен да се докаже на Челси и на Моуриньо.
След това той спечели „сините" фенове на своя страна с елегантните си отигравания и головете, които помогнаха на тима да спечели титлата. Ако гледате записи на попаденията му няма как да не се впечатлите от неговата изобретателност и интелигентност в атака.
Да, веднага след това Креспо отново се завърна в Милано с екипа на Интер, но както неотдавна самият той разкри, не би го направил, ако не бяха трагедиите в личен план, които го накараха да се прибере в страната, което отдавна се бе превърнала в негов втори дом.
На Ботуша аржентинският нападател спечели три поредни титли с „нерадзурите" под ръководството на Манчини и Моуриньо.
Той така и не достигна отново головата си форма от престоя сив Парма и в Лацио, но Серия А празнуваше, че отново има на разположение един от най-емблематичните си стрелци.
В началото на кариерата си Креспо действително бе най-скъпият футболист в света , макар и за 11 дена, но и в по-късните си години бе също толкова ценен навсякъде, където играеше.
Дори когато остаря и вече малцина помнят рекордния му трансфер, Ернан завинаги ще си остане една от легендите на италианското първенство и на световния футбол.
Той отдавна вече не е най-скъпият футболист в света, но титлите, които донесоха головете и майсторството му в нападение и днес ни напомнят, колко трудно е да сложиш точна цена на един истински футболен гений, какъвто бе Ернан Креспо.
