Според медиите в Испания изглежда сигурно, че Моуриньо е взел решение да напусне Реал след края на настоящия сезон. Португалецът бил уморен от негативното отношение към него от страна на медии и запалянковци.
Фен съм на „белия балет" от дете и тази новина ме зарадва. Още при назначаването му бях недоволен, тъй като смятам, че философиите на Моуриньо и на Реал са коренно противоположни.
Жозе Моуриньо е прагматик и отборите му практикуват скучен, защитен футбол. В играта им няма нищо вдъхновяващо, нищо, което да те накара да ахнеш.
Не отричам, че този човек е роден победител, който сътвори чудеса и в Порто, и в Челси, и в Интер, където беше боготворен. Само че между Порто, Челси, Интер и Реал (Мадрид) разликата е от небето до земята. В Порто биха носили на ръце всеки, който ги изведе до европейския връх. Челси преди Моуриньо бяха ставали шампиони само веднъж в историята си и спечелването на титлата след 50-годишна суша и запазването и следващия сезон беше нещо голямо. В тези отбори хората са толкова гладни за успехи, че начинът, по който са постигнати е без значение. В Интер, макар и славен тим, ситуацията беше подобна, тъй като и те от дълги години не бяха стъпвали на европейския трон.
В Реал обаче е различно. За нас, феновете на Кралския клуб, е важно не просто отборът да печели. Победата трябва да е бляскава, постигната със стилен нападателен футбол. Има и още нещо - блясъкът от терена трябва да бъде съчетан и с блясък извън него. За нас успех е не просто да спечелиш, но и да будиш възхищение. Все неща, които са неприсъщи за португалския треньор.
Нямаше нищо възхитително в ощипването от страна на Моуриньо на човек от щаба на Барса по време на едно от дербитата миналия сезон. Тогава Виктор Валдес обяви: „Този човек убива испанския футбол". Е, не съм съгласен, че чак убива испанския футбол, но определено убива имиджа на Реал. Още след първия мач начело на мадридчани публиката го освиркваше и скандираше „Не искаме победи с 1:0". А именно с такъв резултат бе свикнал да печели португалецът. Той се опита да промени това и в не малка степен успя. Разгромни победи на Реал срещу по-слабите тимове вече са нещо обичайно. Но въпреки тях се усеща, че нещо не е съвсем наред. И всеки път, като дойде мач с Барса, недостатъците излизат на преден план.
Все пак искам да отбележа, че уважавам Моуриньо като треньор заради успехите му и, колкото и да ми е странно и на самия мене, го харесвам и като човек. Мнозина го критикуват заради арогантността му, но на мен отношението му към света ми допада. Феновете на английския Милуол, които се славят с буйния си нрав, пеят: „Никой не ни харесва, но на нас не ни пука". Нещо подобно излъчва и Моуриньо.
Спомням си как Стив Макларън в началото на треньорската си кариера начело на английския национален отбор правеше всичко възможно, за да се хареса на журналистите, като например с пресилен изкуствен смях на шегите им и с изпращане на картички за Коледа и Нова Година. Но така и не успя. Моуриньо е другата крайност. Сякаш прави всичко възможно да не се хареса. Но излъчва сила, увереност и контрол, които на мен лично ми допадат. Обаче... този човек просто не е за Реал Мадрид.
Преди няколко години, след като Барса сътвори изкуство на "Сантяго Бернабеу" и размаза Реал, феновете на „Белия балет" станаха на крака и искрено аплодираха съперника. Именно за това мечтаем и ние феновете на Реал. Отборът ни да твори изкуство и да омагьосва и печели сърца. Можете ли да си представите отбор на Моуриньо, който да постигне това? Аз лично - не.
Искрено пожелавам на Моуриньо да попадне там, където това, което има, ще е оценено по достойнство. Убеден съм, че ще успее да намери своето място на европейската футболна карта. След една загуба на Интер в началото на пролетния полусезон по-миналата година президентът на „нерадзурите" Масимо Морати заяви, че през живота си не е виждал толкова слаб Интер. Е... няколко месеца по-късно италианците спечелиха требъл и Моуриньо беше носен на ръце. Убеден съм, че това ще му се случи отново. Някъде извън Мадрид. Успех, Жозе!
