Знаете ли колко души "участват" в най-значимата по мащаб в нашето време футболна среща на клубно ниво в света?
Отговорът варира някъде около един милиард - точно толкова се очаква да бъде гледаемостта утре от 18:00 ч. на един от най-великите мачове в историята на Висшата лига на Англия. В неделя вечер една шеста от населението на земното кълбо ще седне пред телевизорите си в 200 различни държави и със свито сърце ще подкрепя любимия си тим, надявайки се всяка негова емоция, всеки негов вик да определи изхода от сблъсъка на гигантите от Манчестър Юнайтед и Челси, които ще се впуснат в люта битка за най-ценното и скъпо отличие на Острова - титлата в Премиършип.
Залогът
Преди 25 години, прекрачвайки прага на „Олд Трафорд", сър Алекс Фъргюсън обеща да промени историята, като превърне „червените дяволи" в най-успешния отбор в английския футбол, спечелвайки повече шампионати от всеки друг тим. Е, утре вечер е последното препятствие. Манчестър Юнайтед ще се бори, ще се поти, ако трябва и ще кърви, но ще се опита да грабне тази рекордна деветнадесета титла, която ще го направи най-велик за всички времена.
От друга страна „сините" от Лондон ще се опитат за втора поредна година да станат отборът, който проваля мечтата на шотландския мениджър и то не къде да е, а именно в театъра на мечтите "Олд Трафорд".
Челси може да остане в историята като онзи клуб, който отне черешката на славната кариера на Фърги.
Качеството на футбола в неделя ще е отвъд най-високото, а драмата ще е сравнима с тези на Шекспир.
Но нека върнем лентата малко назад.
Завръзката
На 1 март тази година малко преди полунощ „червените дяволи" водят с 1:0 на полувремето като гост на Челси и имат аванс от 18 точки на върха в класирането и мач повече. При това положение всеки отписва лондончани от борбата за титлата, но само няколко минути по-късно Давид Луис забива първият си гол със синята фланелка и повежда тима си към победата, която става факт след втори гол на Франк Лампард. Точно в този момент обратът в битката за титлата започва.
Сега, ден преди решаващия мач, момчетата на Карло Анчелоти изостават само на три точки от лидера, като двата отбора имат еднаква голова разлика, което означава, че успех на „Олд Трафорд" ще им донесе първото място в лигата два кръга преди нейния край.
Тук отново се намесва историята. Ако сценарият се развие по този начин, това означава, че ще станем свидетели на най-големият точков обрат в историята на Премиършип що се отнася до титлата, като по този начин ще се подобрят две невероятни постижения - на Арсенал срещу Юнайтед от 1997-1998 (13 точки при мач по-малко) и на Юнайтед над Нюкасъл от сезон 1995-1996 (12 точки при равен брой срещи).Челси има за какво да играе, а ?
Кой има предимство?
Вече цяла седмица се коментира, че „червените дяволи" имат предимство, защото са домакини и защото на два пъти победиха съперника си в Шампионската лига миналия месец. Като прибавим към това и почивката на голяма част от състава в мача с Шалке в сряда, то логиката наистина фаворизира тима на Фергюсън. Но не и историята. Два пъти от създаването на Висшата лига двата гранда са се срещали в мач от първенството през месец май на „Олд Трафорд" три кръга преди края му и в двата домакините не успяват да се поздравят с успеха.
- 8 май 2004, 1:1 - двата отбора тогава не са замесени в битката за титлата, тъй като Арсенал е смазващо добър през целия сезон, но мачът има значение за второто място в класирането. В него Челси повежда рано с гол на Йеспер Грьонкяер и почти до края успява да задържи преднината си, а нападението на „дяволите", водено от Рууд ван Нистелрой, изглежда доста безидейно. Двадесет минути преди края на срещата защитникът на лондончани Робърт Хут е изгонен за втори жълт картон и благодарение на това Юнайтед се добира мъчително до изравняването с попадение на холандския нападател. Никой не излиза победител от сблъсъка, но Челси изглежда по-добрият отбор през цялото време и в крайна сметка успява да спечели битката за второто място в класирането. Любопитното е, че мачът се е провел именно на 8 май, когато ще се играе и сега.
- 10 май 2005, 1:3 - „сините" от Лондон цял сезон мачкат съперника си в различните турнири и не правят изключение и в последната им среща от сезона. Юнайтед повежда с гол на Нистелрой още в седмата минута, но след това играчите на тогавашния мениджър Жозе Моуриньо тотално попиляват съперника в едно от най-големите унижения, което феновете на домакините някога са преживявали на „Олд Трафорд". Уейн Рууни записва цял мач, но тогава е далеч от лидерската роля, която играе сега в състава. Дано англичанинът си спомни този негативен момент преди утрешния сблъсък и така да събуди хищника в себе си, защото именно той ще е ключовият играч в двубоя.
Къде ще се реши мачът?
Ключовите фигури на терена ще са две, по една от двете страни, а именно Уейн Рууни за домакините и Джон Оби Микел за гостите. Този сблъсък в центъра на терена ще наклони везните в полза на единия отбор. Ясно е, че Фъргюсън ще заложи на същия стил, които му донесе успехите срещу Челси в Шампионската лига, а при него англичанинът дирижираше играта на целия отбор, като се движеше свободно по целия терен и на практика нямаше персонален пазач.
Но Анчелоти със сигурност си е взел поука от това. В мача на „червените дяволи" преди седмица с Арсенал Алекс Сонг бе натоварен с опеката на острието и често пъти го караше да се натоварва с дефанзивни функции, като действа дълбоко в своята половина. По този начин се изгуби връзката между Рууни и Хавиер Ернандес и затова мексиканецът изглеждаше толкова пасивен.
Утре ролята на Сонг ще се изпълнява от Оби Микел. Позицията на нигериеца напоследък е пред двамата централни защитници и именно той ще е играе ролята на връзка между тях и халфовете пред него. Точно в тази зона между централната линия и линията на наказателното поле на лондончани ще се реши мача.
По всяка вероятност Челси ще е отборът, който ще търси повече владеенето на топката и именно това подсигуряване на Оби Микел и рушенето на взаимодействието между Рууни и Чичарито ще е ключът към успеха за „сините".
Фланговете по всяка вероятност ще бъдат заключени и от двата отбора, тъй като те са една от най-силните им страни и едва ли някой от двамата мениджъри ще си позволи каквито и да е било рискове там.
